Решение № 4347 от 25.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Петков, чрез адвокат М. Йотов, против Решение 6519 от 04.11.2022 г., постановено по адм. дело 1952/2020 г. по описа на Административен съд София- град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е за отмяна на решението, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира за направените разноски в съдебното производство. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез Е. Вълева началник сектор Правно обслужване, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. Петков против Решение 1040-21-55 от 28.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му с вх. 1012-21-2147 от 27.11.2019 г. срещу Разпореждане 214-00-2582-2 от 31.10.2019 г., Разпореждане 214-00-2582-3 от 31.10.2019 г. и Разпореждане 214-00-2582-4 от 31.10.2019 г. на ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. С решението, в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление, вх. 214-00-2582 от 15.03.2018 г., П. Петков е поискал от органите на НОИ да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО. С Разпореждане 214-00-2582-1 от 23.03.2018 г., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Петков е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.03.2018 г. до 08.09.2018 г. в размер на 71,49 лева дневно. Във връзка с извършване на последващ контрол по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) от контролните органи на ТП на НОИ София- град, предвид подадените от Ями Кетъринг ЕООД данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход, въз основа на които са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на много лица, през 2019 г. е разпоредено извършване на проверка по разходите на ДОО на Ями Кетъринг ЕООД, [ЕИК], за периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2018 г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-00560059 от 03.05.2019 г., изготвен от контролен орган при ТП на НОИ София-град. Констатирано е, че жалбоподателят е бил назначен на длъжност юрисконсулт, считано от 04.02.2013 г. до 20.05.2014 г. в Цар Пица ЕООД, [ЕИК], с възнаграждение в размер на 780,00 лева, от 16.05.2014 г. до 09.03.2018 г. на длъжност главен юрисконсулт в Ями Кетъринг ЕООД, [ЕИК], с възнаграждение в размер на 5 000 лева, а от 10.09.2018 г. до 20.11.2018 г. отново на длъжност юрисконсулт в Цар Пица ЕООД, [ЕИК], с възнаграждение в размер на 2 900 лева. За продължителни периоди от време през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. лицето е било в отпуск поради болест. Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО, от подадените данни за осигурителен доход за Петков от двете дружества е бил определен размерът на изплатените му обезщетения за временна неработоспособност - общо 35 609,37 лева. Изплатените обезщетения за безработица за периода от 09.03.2018 г. до 08.09.2018 г. са в размер на 8 936,25 лева. Органите на НОИ и НАП са стигнали до заключението, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. Ями Кетъринг ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон, която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. Подаваните от Цар Пица ЕООД и Ями Кетъринг ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен доход, близък или равен на максималния осигурителен доход, съгласно Закона за бюджета на ДОО за съответната година, са послужили при изчисляване и изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност и/или обезщетения за безработица, както и за изчисляване и преизчисляване на пенсии. С оглед резултата от извършената проверка на Ями Кетъринг ЕООД и липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството, респективно трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, контролните органи са приели, че те не са осигурени лица. Предприети са действия от НОИ за служебно заличаване на данните по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. на Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Подадените от Ями Кетъринг ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицата, работили по трудови правоотношения за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. вкл., са заличени. Административният орган е приел, че Петков не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по правоотношението с Ями Кетъринг ЕООД, [ЕИК], за периода от 01.01.2016 г. до 08.03.2018 г. включително, като данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, послужили при преценката по правото му на ПОБ през 2018 г., са заличени. Предвид представените нови доказателства от извършената проверка, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, длъжностното лице по осигуряването за безработица е постановило Разпореждане 214-00-2582-2 от 31.10.2019 г., с което влязлото в сила разпореждане за отпускане на ПОБ е отменено. С Разпореждане 214-00-2582-3 от 31.10.2019 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО, е постановен отказ за отпускане на такова обезщетение по подаденото на 15.03.2018 г. заявление. На основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО - поради получени нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на изплащане на ПОБ, с Разпореждане 214-00-2582-4 от 31.10.2019 г. е разпоредено на П. Николов да възстанови неоснователно изплатеното му ПОБ за периода от 09.03.2018г. до 08.09.2018 г. включително. Тези разпореждания са оспорени от П. Петков пред директора на ТП на НОИ София-град, който с процесното Решение 1040-21-55 от 28.01.2020 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпорежданията. Първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателят има качеството осигурено лице, по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО. С тази разпоредба е дадена легалната дефиниция на понятието осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. От представените по делото доказателства се установява, че дружеството осигурител Ями Кетъринг ЕООД за процесния период не извършвало търговска дейност. Нещо повече, по информацията от НАП, Ями кетъринг ЕООД има установени задължения за осигурителни вноски в големи размери като при проведеното контролно производство на представляващия дружеството е установено, че същият е с нисък социален статус и е неграмотен. С помощта на медиатор са снети обяснения от същия, съгласно които той въобще не знае за съществуването на това дружество и не е упълномощавал никого да подписва документи и декларации от негово име. През 2014 г. е подписвал документи поднесени му за подпис от лице, което му обещало съдействие за кредит. Националната агенция по приходите е установила, че данни за дружеството се подават по електронен път за множество лица по трудови правоотношения на мениджърски позиции с възнаграждения над максималния осигурителен праг. Въпреки липсата на дейност от дружеството са подавани данни за осигуряване на множество лица, сред които и касатора, част от които периодично ползват дългосрочни отпуски по болест и съответно са им изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност и безработица. Представените нотариално заверени пълномощни в полза на П. Петков от търговски дружества, възложители на Ями Кетъринг ЕООД по консултантски договори, не са доказателство за упражняване на трудова дейност от негова страна като юрисконсулт на Ями Кетъринг ЕООД. По делото липсват доказателства, които доказват връзка между упълномощаването и консултантските договори, нито има писмени доказателства за извършването на каквато и да е трудова дейност от страна на Петков, в качеството му на юрисконсулт на дружеството. В тази насока, съдът правилно не е кредитирал свидетелските показания на Г. Върбанов от заседанието, проведено на 27.10.2020 г. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид обстоятелството, че Ями Кетъринг ЕООД не е извършвало търговска дейност се налага изводът, че жалбоподателтя на свой ред също не е упражнявал трудова дейност. Липсата на доказателства за реално полаган труд по трудово правоотношение относно П. Николов сочат на некоректност на данните във връзка с неговия осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица и водят до крайния извод, че полученото от него плащане е неоснователно и подлежи на връщане. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ П. Петков следва да заплати на НОИ разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение/ в този см. и Определение 8321/29.09.2022 г. по адм.д.140/2022 г. на ВАС, VІ отд./ Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение