Решение № 16172 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9010/2009 г.

Решение № 16172 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9010/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ангел Асенов Толев чрез пълномощника му - адв. Николай Ников против Решение № 14 от 24.04.2009 година по адм. дело № 3412/2008 година на Административен съд - София-град. С него е отменен мълчалив отказ на кмета на Столична община, район "Надежда" да се произнесе по молба от 24.04.2008 година за издаване на удостоверения по чл. 14, ал. 5 от ППЗСПЗЗ на нива в местността "Валого", обособена в описаните десет имота по кад. лист № 220 от помощния кадастрален план на ж. к. Надежда "Връбница" и преписката е върната на кмета за произнасяне по направеното искане в едномесечен срок от влизане на решението в сила. По отношение на обжалвания мълчалив отказ за останалите седем имота, съдът е приел жалбата за процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по делото в тази му част. Касационната жалба е насочена само срещу частта на съдебния акт, в която производството е прекратено и в частта, в която преписката е върната на административния орган за произнасяне. Релевират се доводи за противоречие на решението с процесуалните правила, въведени в АПК и с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за процесуална недопустимост на жалбата в частта й, насочена срещу прекратяване на производството по делото. Счита, че в тази част съдебният акт има характер на определение и е следвало да бъде обжалван в седмо-дневен срок от съобщаването. В останалата част счита жалбата за неоснователна, тъй като съдът не е компетентен да замести администрацията и сам да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в указания от съда 14-дневен срок за обжалване и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба от Ангел Асенов Толев против мълчалив отказ на кмета на Столична община, район "Надежда" на молбата му вх. № АС-94-А-58 от 24.04.2008 година за издаване на скица и удостоверение за описаните седемнадесет имота. Позовал се е на влязло в сила съдебно решение, с което вече е отменен такъв отказ и преписката е върната за произнасяне в установения от закона срок. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с две заявления номера АС-94-А-28 и АС-94-А-29 от 14.03.2006 година, Ангел Асенов Толев е поискал издаване на скици и удостоверения за имоти номера 122701, 122702, 122703, 122704, 122705, 122706 и 122707 к. л. 219 на "Надежда". Както и за имоти номера 123115, 123116, 123105, 123117, 123118, 123107, 123108, 123109, 123110 и 123111 к. л. 220 в същия район. Назначената комисия с протокол № 8А от 28.06.2006 година е приела, че имотите не съставляват земеделска земя и преписката не може да се разглежда по реда на чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Протоколът е одобрен от кмета на район "Надежда". Отказът за издаване на удостоверения е обжалван от заявителя и по жалбата му е образувано адм. дело № 3292/2007 година на Административен съд - София-град. Спорът е решен по същество и с Решение № 324 от 6.11.2007 година отказът е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне в установения от закона срок. Решението е влязло в сила на 6.12.2007 година. С молба от 24.04.2008 година жалбоподателят е приложил решението и е поискал от административния орган издаване на скици и удостоверения. Вместо да поиска изпълнение на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 267 и следващите от АПК, той е възприел непроизнасянето в срок за мълчалив отказ и на 6.06.2008 година е обжалвал такъв пред административния съд. В хода на съдебното производство, ответната страна за първи път е представила заповеди, издадени от кмета на район "Надежда" от номер РД-09-432 до номер РД-09-441, всички от 23.09.2008 година. В заповедите е отразено, че се издават на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е одобрено решение № 13 на техническа комисия по протокол № 17 от 19.06.2008 година (не приложен по делото). Едновременно с това е отказано издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за десетте имота от 123105 до 123118. Към всяка заповед е издадена и скица на съответния имот с отбелязване, че никаква площ от него не подлежи на възстановяване. Отделно от това ответната страна е приложила и заповеди от номер РД-09-404 до РД-09-410 от 12.09.2008 година, издадени на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С тях са одобрени решения по протокол № 17 от 19.06.2008 година на техническата служба и седемте имота номера 122701, 122702, 122703, 122704, 122705, 122706 и 122707 к. л. 219 в "Надежда" са определени изцяло за застроени. Всяка заповед се съпровожда от удостоверение, издадено на 24.04.2008 година и скица, издадена та 19.06.2008 година. При тези данни по делото, съдът е приел мълчаливия отказ за издаване на скици и удостоверения за десетте имота по к. л. 220 за незаконосъобразен и го е отменил. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила, поради което настоящата инстанция не следва да обсъжда неговата допустимост. Наред с това съдът е върнал преписката на административния орган да се произнесе по искането за издаване на удостоверения и скици за десетте имота. С оглед влизането в сила на съдебния акт в отменителната му част, то връщането на преписката се явява последица от него и има акцесорен характер. Кметът е компетентният орган по издаване на удостоверения и скици за имотите и то след изпълнение на целия фактически състав по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ: решение на техническата служба по определяне на застроената и незастроената част от всеки един имот; постановяване на заповед по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и въз основа на нея изготвяне на скица и удостоверение. Поради това касационната жалба в тази й част се явява неоснователна. а решението следва да се остави в сила. Ако кметът на общината не изпълни решението на съда, то жалбоподателят разполага с нормативната възможност на дял пети от АПК за изпълнение на влезли в сила решения. В частта му, в която е прекратено производството по делото по отношение на седемте имота, к. л. 119, решението е неправилно. От данните, установени в съдебното производство е видно, че по отношение на всеки един от тези имота е налице проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, изразяваща се в издаване на заповед за одобряване на решение на техническа служба за определяне на застроената част. Заповедите не са отделно съобщавани на жалбоподателя. Поради това в хода на делото, той е оспорил обстоятелството, че всички са определени изцяло за застроени и е поискал изясняване на спорните въпроси чрез съдебно-техническа експертиза. Съдът е допуснал и изслушал такава. При постановяването на решението обаче напълно необосновано е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от решаване на спора по същество, тъй като за седемте имота е получил исканите удостоверения и скици. По този начин съдът е лишил оспорващата страна от процесуалното й право да оспорва законосъобразността на заповедите по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с които се определя съдържанието на скиците и удостоверенията. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението в тази му част ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане в тази му част от друг състав на същия съд. Поисканите от страната разноски ще следва да се присъдят с оглед крайния изход на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение