Решение № 9367 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 634/2018 г.

Решение № 9367 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 634/2018 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М. Х., подадена чрез адв. В. Р., срещу решение № 183 от 13 ноември 2017 г., постановено по адм. дело № 214/2017 г. по описа на Административен съд К., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед ДК-10-ЮЦР-43/26 юли 2017 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Южен централен район (РДНСК-ЮЦР). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Южен централен район, чрез процесуалния си представител юрк. М. М., в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - главният архитект на община К., М. Р. Й., Т. К. П. и Р. Х. Х., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на Н. М. Х. срещу заповед ДК-10-ЮЦР-43/26 юли 2017 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са отменени одобрените на 28 септември 2016 г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 50/10 април 2017 г. на главния архитект на община К. за обект: "Промяна предназначението на апартамент в офис и кабинет", находящ се в УПИ IX-за жилищен блок, кв. 95 по ЗРП на ЦГЧ на град К., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.118.33.1.10 по КККР на град К. с възложител Н. М. Х.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил и описал изчерпателно и прецизно всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липсата на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. От данните по делото е установено, че в случая предмет на оспорената пред административния съд заповед са одобрени проекти и разрешение за строеж за промяна предназначението на самостоятелен обект - апартамент, находящ се на първия етаж в жилищен блок в режим на етажна собственост в офис и кабинет. Безспорно е също така, че към момента на подаване на заявлението за одобряване на проекта, правилно приет от съда като даващ началото на процедурата, а и до настоящия момент не е дадено съгласие за преустройство на апартамента и промяна на предназначението му от всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта. При тези данни правилен и съответен на материалния закон се явява изводът както на съда, така и на началника на РДНСК - ЮЦР, че главния архитект е одобрил проектите и е издал разрешението за строеж без да са били налице законовите предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗУТ, в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първия или на полуподземния етаж, преустройството им е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите. Според чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж заинтересувани лица са тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. В настоящия случай не се спори, че съгласие относно исканата промяна не е дадено от непосредствени съседи на обекта - собствениците на апартамент с идентификатор 40909.118.33.1.11 в сградата - М. Й. и Т. П., както и от Р. Х. - собственик на апартамент с идентификатор 40909.118.33.1.13. Промяната в предназначението на собствения на касаторката апартамент е изисквала предварително съгласие на собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта, както правилно е приел съдът, каквото в случая не налице. В тази връзка наведеното в касационната жалба оплакване е неоснователно, тъй като в закона изрично е посочено, че се изисква съгласие от конкретния настоящ собственик на жилище, а не от бивш или от бъдещ такъв. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за одобряване на проектите и издаване на разрешение за строеж за исканото преустройство, Р. Х. вече е била собственик на жилището, непосредствен съсед на преустройваното. Следва да се отбележи още, че в случая исканото преустройство не отговаря и на изискванията на чл. 185 от ЗУТ, според който не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се променя предназначението им. Извън тези случаите се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите - чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, което както се посочи по-горе в настоящия случай не е налице. Ето защо като е допуснал заявената промяна, главният архитект е издал незаконосъобразен акт, който правилно е бил отменен от началника на РДНСК-ЮЦР. Правилен и мотивиран е и изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което при липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, съдебното решение ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,