Решение № 7304 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2016 г.

Решение № 7304 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "В И П Транс" ЕООД, гр. С., ЕИК *********, чрез адв. Милчев, срещу Решение № 3293/14.05.2016 г. по адм. д. № 386/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като безспорно била доказана исковата претенция и настъпването на вредите. Моли да се отмени решението на Административен съд С.-град /АССГ/ и да се присъди претендираното обезщетение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. С писмена молба от процесуалния си представител, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния се представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от "В И П Транс" ЕООД, гр. С. иск срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/, за заплащане на обезщетение в размер на 600 лева, за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването и отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 42-0000959/20.08.2013 г. издадено от началника на ОО "КД-ДАИ" към ИААА. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като е приел, че направените разноски за адвокатско възнаграждение не са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП. Изложил е доводи, че в административнонаказателното производство, подобно на наказателното, не се дължи присъждане на разноски. Така постановеното решение е неправилно. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. За доказване на твърденията на ищеца, че е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение, по делото пред Софийски районен съд, е бил представен договор от 17.06.2014 г. за правна помощ между "ВИП Транс" ЕООД и адвокат И. М. Г., като е посочено договорено и съответно заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. С Решение от 23.01.2015 г. по НАХД № 6973/2014 на СРС, е отменено изцяло наказателно постановление № 42-0000959/20.08.2013 г. издадено от началника на ОО "КД-ДАИ" към ИААА, с което на "ВИП Транс" ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. Решението на СРС не е оспорено пред АССГ и е влязло в сила на 17.04.2015 г. При тази фактическа обстановка, е неправилен изводът на административния съд, че направените от ищеца разноски за адвокатска защита не подлежат на обезщетяване. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия. В конкретния случай, е безспорно, че е налице незаконосъобразно Наказателно постановление, което е отменено по силата на влязло в сила съдебно решение. Съобразно посоченото по-горе Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Също така е безспорно, че във връзка с оспорването му, са направени разноски за адвокат, в размер на 600 лв., видно от представения пред СРС договор за правна помощ. Съдът намира, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - оспореното пред СРС наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в това производството. Предвид изложеното, оспореното решение следва да се отмени и доколкото делото е изяснено от фактическа страна, да се постанови акт по същество, като се уважи предявената искова молба. С оглед изхода на спора, следва на касатора да му се присъдят и направените разноски за двете инстанция, каквото искане е направено и които са в размер на 25 лв. за държавна такса за първата инстанция, половината й размер за касационната - 12,50 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие или общо в размер на 337,50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение