Решение № 14389 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2013 г.

Решение № 14389 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 998 от 19.04.2013 г., постановено по адм. д. № 1993/12 г. Варненският административен съд, първо отделение, 34-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Иновекс Партнърс груп"-ЕООД-гр. Разград, представлявано от управителя Галина Петрова Чолакова, срещу ревизионен акт № 171104549 от 31.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 142 от 24.04.2012 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна и е осъдил дружеството да заплати на Д"ОУИ"-гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 748,57 лв.

Срещу постановеното решение на Варненския административен съд е подадена касационна жалба от "Иновекс Партнърс груп"-ЕООД-гр. Разград, представлявано от управителя Галина Петрова Чолакова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се развиват касационните оплаквания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Варна ведно със законните от това последици и да присъди на дружеството направените по делото разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Иновекс Партнърс груп"-ЕООД-гр. Разград, представлявано от управителя Галина Петрова Чолакова, срещу ревизионен акт № 171104549 от 31.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 142 от 24.04.2012 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, с който на дружеството са определени задължения за дължим ДДС за данъчни периоди м. 11 и 12 на 2010 г. и м. 1/2011 г. общо в размер на 13 503,64 лв. и лихви за забава в размер на 1 424,76 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по доставки на "Виа къмпъни 9"-ЕООД, "Макс инженеринг 09"-ЕООД и ""Доис"-ЕООД. Съдът е възпроизвел фактическата обстановка по спора, започвайки с направените констатации по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, ангажираните в съдебното производство доказателства - заключение на експерт по съдебно-икономическа експертиза и свидетелските показания на лице, което е действало по пълномощие на ревизираното дружество. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Като отправна гледна точка са тълкувани разпоредбите, регламентиращи възникването на правото на данъчен кредит и основно понятията доставка на стока или услуга и данъчно събитие, като основен елемент на фактическия състав на това право, предвид и на констатациите, че по процесните фактури няма извършени реални доставки. Съдът е изложил обстойно мотиви защо приема за законосъобразни и обосновани изводите на органа по приходите за всеки един от тримата доставчици. По отношения на доставката на "Виа къмпъни 9"-ЕООД по фактура № 1223/23.11.2010 г. с ДДС 1000,37 лв. е посочено, че този доставчик е дерегистриран по ЗДДС преди датата на доставката, поради което не е налице условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит - доставчикът да е регистриран по този закон лице. За доставките на "Макс инженеринг 09"-ЕООД по фактури № 1374/29.11.2010 г. с начислен ДД 1 000,06 лв. и № 1426/22.12.2010 г. с начислен ДДС 1003,21 лв. съдът е отбелязал, че се потвърждават констатации на органа по приходите, че е налице разлика в подписите във фактурите, представени от доставчика и от ревизираното дружество, като аргументът на жалбоподателят, че подписът не е задължителен реквизит от фактура би бил основателен, ако такъв подпис отсъства, а наличие на такъв констатираното разминаване разколебава доказателствената сила на фактурата. За представените в съдебното производство два броя стокови разписки /л. 56 и 62 от делото от 29.11.2010 и 22.12.2010 г., в които са описани стоките, предмет на фактурите, съдът е приел, че в хода на ревизията от жалбоподателя и от доставчика са изискани всички доказателства, свързани с доставките, но независимо от това тези разписки не са представени тогава, поради което се явява основателно възражението на ответната администрация, че те са изготвени в подкрепа на защитната теза на страната, а не са съставени към датата на издаване на фактурите. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че липсват доказателства относно начина на разплащане между доставчиците, данни за предходни доставчици, транспортни документи, приемане на стоките и прочие. Направен е генерален извод, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да установяват отделяне или приемане на родово-определените вещи от патримониума на доставчика в патримониума на получателя по смисъла на чл. 24 от ЗЗД. Според съда заключението на съдебно-счетоводната експертиза не може да служи като доказателство за реалното извършване на доставките, тъй като се установява само осчетоводяването на фактурите. По посочените съображения е прието, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част.

За непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Доис"-ЕООД по фактури № 23/15.12.2010 г., 28/211.12.2010, 30/23.12.2010, 56/11.01.2011, 64/20.01.2011 г. и 75/31.01.2011 г. са изложени мотиви, че предмет на доставка и по тези фактури са родово определени вещи, описани са представените от доставчика доказателства, както и доказателствата, които въпреки направеното искане, не са представени от него. Като съставени за целите на защитната теза на страната са квалифицирани представения/по време на административното оспорване/ договор за наем на складова база от 01.10.2010 г., както и стоковите разписки на л. 48,50,52 и 54. На база на заключението на счетоводната експертиза е прието, че първите три фактури на "ДОИС"-ЕООД са включени в дневника за продажби и в справката-декларация за съответния период, но поради непредставяне на доказателства не може да бъде установено дали това е така за фактурите от м. 01/2011 г. Съдът е счел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че в съставените от органа по приходите инвентаризационни описи са описани подробно и всички налични стоки, включително и тези по процесните фактури, тъй като от самите описи е видно, че в тях не са описани стоките по доставчици, като съдът няма да кредитира заключението на експерта в тази му част, тъй като не се подкрепя от останалите събрани доказателства.

Накрая в мотивите на решението съдът се е съобразил и практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела № С-80/11 и С-142/11 и е приел, че по отношение на всички доставки жалбоподателят не е доказал реалност на извършените доставки като кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит.

Решението на Административен съд-гр. Варна е частично не правилно.

Оплакванията към касационната жалба са изразени в допълнителна молба от 03.07.2013 г. /л. 6 - 10 от делото/ и ще бъдат разгледани по реда на излагане.

По отношение на частта от решението, свързана с непризнатото право на данъчен кредит в размер на 1000,37 лв. по фактура № 1223/23.11.2010 г. на доставчика "Виа къмпъни 9"-ЕООД се правят оплаквания, че неправилно е било прието, че фактурата е издадена след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, без това обстоятелство да бъде изследвано в хода на ревизията. Направените оплаквания са неоснователни. Констатациите на ревизиращия екип, че въпросният доставчик е бил дерегистриран на 10.11.2010 г., се потвърждават и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /въпрос 1.3 на л. 109 от делото/. В тежест на жалбоподателя е да установи твърдението си, че след тази дата дружеството е продължавало да има регистрация, каквито доказателства не са ангажирани от негова страна. Предвид обстоятелствата по делото, констатациите на РА за отсъствие на условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - фактурата да е издадена от регистрирано по този закон лице, не са опровергани и обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в тази й част. При условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението на Административен съд - гр. Варна следва да бъде оставено в сила в тази му част.

По отношение на частта от решението, свързана с непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Макс инженеринг 09"-ЕООД и "Доис"-ЕООД, в касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страната, в резултат на което неправилно е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен в тази си част.

Настоящата инстанция намира направените оплаквания за основателни.

При отделяне на спорното от безспорното първоинстанционният съд правилно е приел, че основният спорен въпрос между страните се свежда до реалност на процесните доставки. Възпроизведени са ангажираните от жалбоподателя доказателства и по изложените по-горе мотиви е прието, че те не опровергават констатациите на органа по приходите. Този негов извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е необоснован на доказателствата по делото. Доводи и аргументите в тази насока са следните:

1. По делото е разпитан като свидетел лицето Методи Христов Ботровлиев /протокол от съдебно заседание от 09.11.2012 г., л. 25 и сл. от делото/, който е притежавал пълномощно да представлява дружеството пред държавни и общински органи, както и пред други търговски субекти. Показанията на същия са допустими при условията на чл. 57, ал. 2 от ДОПК, и не са оспорени от представителя на приходната администрация. В същите той обяснява механизма на извършване на доставките от процесните двама доставчика - намиране на доставчик, даване на заявка за необходими конкретни стоки, свързани с дейността на дружеството, в това число извършване на СМР, на ползвани от дружеството обекти, начина на транспортиране на стоката - с превоз на доставчика, разтоварване на стоката от работници на свързани с дружеството други юридически лица, предаването на фактура с прикрепен към нея касов бон за извършено плащане на ръка, несъставянето на стокови разписки и прочие, използването на закупените строителни материали в извършвани от дружеството ремонти, както и наличието на стоките, закупени от "Доис"-ЕООД, в склад на дружеството. Описаният механизъм на доставка е логически издържан при подобен род доставки и същият обяснява разминаването на в подписите на фактурите, представени от доставчика и тези, представени от ревизираното дружеството, липсата на приемо-предавателни протоколи, на доказателства за извършен транспорт и прочие обстоятелства, от отсъствието на които е направена констатация за липса на реални доставки.

2. По делото е допусната изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Същата установява подробно начина на осчетоводяване на доставките от ревизираното дружество и частично от доставчиците предвид наличните по делото доказателства. Експертизата установява още: че по всички издадени фактури има съставени складови разписки от получателя, които съответстват на стоките по фактурите; че е налице съответствие в артикулите и количествата на стоките, закупени от дружеството с тези, установени при извършената инвентаризация от страна на ревизиращите органи; че закупените строителни материали са вложени в извършените СМР от дружеството, като изводът в тази насока е направен на база на анализ на инвентаризационните описи и счетоводните записи на дружеството; че закупените от "Доис"-ЕООД дезинфекционни материали са използвани в извършваните от дружеството услуги по дезинфекция на складове, друга част за производство на препарат, който се предлага за продажба, а трета част са налични на склад, като в счетоводството на дружеството липсват данни такива стоки да са закупувани от други доставчици. Административният съд неправилно не е кредитирал заключението на експерта в частта относно това, че е налице съвпадение между стоките, предмет на фактурите и стоките, посочени в съставените при ревизията инвентаризационни описи, тъй като не отговаря на обективната действителност посоченото, че констатациите в тази част не намират подкрепа в писмените доказателства по делото.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че ангажираните в хода на съдебното производство доказателства установяват реалност на извършените доставки по фактурите, издадени от "Макс инженеринг 09"-ЕООД и "Доис"-ЕООД. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази му част, Варненският административен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионен акт № 171104549 от 31.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 142 от 24.04.2012 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, следва да бъде отменен в частта му, в която на "Иновекс Партнърс груп"-ЕООД-гр. Разград са определени задължения за дължим ДДС за данъчни периоди м. 11 и 12 на 2010 г. и м. 1/2011 г. общо в размер на 12 503,27 лв. и лихви за забава в размер на 1 307,84 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11 и 12 2010 г. и 01/2011 г. по доставки на "Макс инженеринг 09"-ЕООД и "Доис"-ЕООД.

При този изход на процеса решението на административния съд следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, като Д"ОДОП"-гр. Варна бъде осъдена да заплати на "Иновекс Партнърс груп"-ЕООД-гр. Разград разноски по делото за двете инстанции по компенсация в размер на 1 037,30 лв.

Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,