Решение № 6 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 179/2009 г.

Решение № 6 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 179/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Н. А. Т. е подала молба за отмяна на решение № 756 от 24.06.2008 г. постановено по гр. д. № 3* от 2007 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила решение от 24.04.2007 г. по гр. д. № 889 от 2006 г. на Софийски градски съд, Второ "Б" отделение . Молителката счита, че това решение е постановено при наличието на влязло в сила решение по гр. д. № 4* от 2001 г. на Софийски градски съд, Второ "в" отделение, потвърдено с решение по гр. д. № 1* от 2003 г. по описа на ВКС, Четвърто отделение, т. е. по едно правоотношение са постановени два противоречиви влезли в сила съдебни актове, които са с противоположно съдържание. Ответниците В. И. Е. и Й. Х. Х. не са депозирали отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният тримесечен срок. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Н. А. Т. твърди неправилно, че е налице идентитет по отношение на две дела, които са завършили с влезли в сила решения, които са отнасят до парцел **** 431а, 432б, кв. 288 по плана на гр. Б., м. "М", но за различни обекти, които са придобити на различни правни основания. За да е налице тъждество между две дела е необходим пълен идентитет между тях- страни, правопроизводящ факт, направено искане. В конкретния случай това не е така. С решение от 4.02.2003 г. по гр. д. № 4* от 2001 г. на Софийски градски съд, 2"в" отделение, което е оставено в сила с решение № 1* от 22.10.2004 г. по гр. д. № 1* от 2003 г. на ВКС, Четвърто г. о. е уважен предявеният от Н. А. М. Т. срещу физически лица, включително В. И. Ефремова иск за ревандикация на э идеална част от парцел ****а и 432б, от кв. 288б, кв. 288, гр. С., жилищна група "М". Правопроизводящия юридически факт е деривативна сделка, осъществена с н. а. № 49, т. 13, н. д. № 2* от 1984 г. По представеното дело спора е за собственост на обекти, изградени върху мястото, като ищец отново е Н. А. М. Т. и ответник В. И. Ефремова, но съществува и трето лице Й. Х. Х., който не е бил страна или правоприемник на страна по предходното дело. Следователно липсва субективен идентитет между двете дела. Липсва и обективен идентитет защото по второто дело е претендирана э идеална част от гараж № 8, ет. 1, вх. А № 5* ул "Т", гр. С. като придобит на оригинерно основание - приращение от молителката . Иска е отхвърлен защото съдилищата са намерили, че ответниците са станали собственици по силата на друго първично правно основание- придобивна давност. Следователно спорното правоотношение е различно от това по предходното дело. Съпоставката на двете решения ясно показва липсата на тъждество между материалните правоотношения, които са били техен предмет, поради което и предявената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.