Решение № 5511 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8174/2012 г.

Решение № 5511 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8174/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото е образувано по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез процесуалния представител Людмил Ангелов, против решение № 74 от 23.04.2012 г. по адм. дело № 458/2011 г. на Административен съд гр. Стара Загора. В жалбата се подържа, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила в Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/31992 от 22.07.2011 год., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не са съществени и като такива не са се отразили на верността на констатациите в него, поради което и решението на административния съд, с което цитираният акт е отменен като незаконосъобразен, се явява неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалноправните норми и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, като се счита, че първоинстанционния съд е изтълкувал разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент № 796/2004 г. (EO) неправилно. Иска се отмяна на решението. Касационният жалбоподател, заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се представлява. Ответникът Минко Тодоров Минков, редовно призован, не се явява, вместо него адв. Савева от САК. Оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, решението като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалноправните норми и като такова следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена, като неоснователна. Върховният административен съд, настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, по жалба на Минко Тодоров Минков от гр. Казанлък, ул. "Московска" № 9, първоинстанционния съд е отменил АУПДВ № 01-6500/31992 от 22.07.2011 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установено като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 9749,7 лева във връзка с подадено общо заявление за единно плащане за площ с УИН 24/090609/32501. Мотивите на административния орган са свързани с констатирано намаление на годните за подпомагане площи, които са заявени с подадената молба-заявление. В подробно развити съображения административният съд е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, в изискуемата от закона писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт, като са допуснати и нарушения на чл. 26, 34, 35 и 36 от АПК. Тези нарушения съдът е приел за съществени. Освен това съдът е установил, че са нарушени разпоредбите на Регламент (ЕO) № 796/2004 г. - чл. 73, § 4, съгласно който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и ако решението е съобщено до 12 месеца след плащането. Административният съд е приел, че в конкретния случай при първите кръстосани проверки не са били констатирани разлики, с което заявените за подпомагане площи са приети за допустими. Приел още, че не е доказано в производството земеделския производител да е въвел в заблуждение компетентните органи, при все, че при извършените проверки от съответните оторизирани органи той дори не е уведомен. След преценката на всички събрани по делото доказателства съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен и го е отменил като такъв. Оспореният АУПДВ е немотивиран съгласно категоричното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не е възможно от него да стане ясно как за един такъв период МЗХ е променило констатациите си, на какво основание, кои площи от заявените точно са квалифицирани като "негодни за подпомагане", както и методиката, на база на която са изчислени сумите за възстановяване. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Разпоредбата на чл. 59 от АПК задължава индивидуалния административен акт да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. В оспорения АУПДВ фактически основания не са изложени и в тази връзка изводите на съда почиват на събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че установеното от допуснатите и приети експертизи не може да заместят липсващите в административния акт фактически констатации, поради ограниченията визирани в нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК. Необходимо е да се отбележи, че съдът е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни правни изводи. Доказателствата по делото сочат, че след извършите кръстосани проверки е установено, че резултатите от тях съвпадат с декларираното от ответника по касационната жалба и сумата е била платена. Без да е уведомен земеделския производител и да му е дадена възможност за защита е била извършена последваща проверка, при която е установено, че годната да подпомагане площ е намалена. Актът противоречи и на нормата на чл. 73, § 4 от Регламент (EO) № 796/2004 г., според която, ако плащането е извършено по погрешка на компетентните власти или на друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, недължимоплатените суми не следва да се възстановяват. Точно заради това административния орган е трябвало да изложи съображения относно причината поради която приема, че е извършено недължимо плащане и съответно възможността на земеделския производител сам да установи това. Нещо което не е сторено, както правилно първоинстанционният съд е приел. Настоящата инстанция приема, че с оглед установеното по делото, първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извода за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. При неустановено неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е довело до въвеждане в заблуждение на компетентния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Самият компетентен орган след съответните проверки по заявлението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането и е извършил такова. Тези проверки, одобряването на допустимите площи и извършеното плащане са извън контрола на земеделския производител. Административният съд правилно е приел, че изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане е в резултат на грешка на държавен орган, която не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител и съгласно разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 4 от Регламент (EO) № 796/2004 г. на Комисията недължимо платените суми не следва да се възстановяват от бенефициента. Обосновавайки незаконосъобразността на АУПДВ, съдът основателно е приел, че преди издаване на акта административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент № 796/2004 г., изискващо при посочване на нередности от кръстосани проверки да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост и проверки на място и както и да се изискват и допълнителни доказателства. В конкретната хипотеза земеделския производител не е уведомен за започналото производство по издаване на АУПДВ, не е могъл да представи доказателства и направи възражения, с което са нарушени изискванията на чл. 26, чл. 28 и чл. 34 от АПК. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение