Решение № 14596 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5565/2018 г.

Решение № 14596 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5565/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Ганев, от с. [населено място], община [община], срещу решение № 26/01.03.2018 г. по адм. д. № 375/2017 г. на Административен съд – Сливен. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – кметът на община Сливен, чрез своя пълномощник, в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Сливен е образувано по жалба на Г. Ганев срещу заповед № РД 15 – 2463/27.10.2017 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Жилищна сграда", разположен в поземлен имот с идентификатор 81387.501.431 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Чинтулово, община Сливен, като построена без строителни книжа. Съдът е приел, че заповедта е валиден акт и при издаването ? не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че през 2001-2002 г. е извършено строителството на гореописаната сграда без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Жалбоподателят не представил никакви доказателства за законност на строежа, а е изтъкнал единствено съображения от битов характер. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва, без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Незаконните строежи, от четвърта до шеста категория, по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид времето на строителството, в случая не се налице предпоставките за търпимост на строежа по § 127 от ПЗР на ЗУТ. Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съпругата на жалбоподателя не е посочена като адресат на акта. Кой да бъде посочен като адресат на акта е от компетентността на административния орган, упражняващ контрол върху строителството. Доколкото някой субект не е посочен като адресат на административен акт, а е засегнат от акта, може да упражни своите права самостоятелно. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от делото, претенцията на ответника по касация присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касаторът следва да бъдат осъден да заплати на община Сливен сумата от 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,