Решение № 9650 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2016 г.

Решение № 9650 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2016 г., V о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Л. С. С., представляван от адв. Станев, против решение № 1466/30.06.2016 г. по адм. д. № 840/2016 г. по описа на Административен съд В. с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор на Областна дирекция на МВР-В. не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора Славов срещу заповед № 365з-658/22.02.2016 г., с която на основание чл. 194 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 5, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министрество на вътрешните работи /ЗМВР/ директорът на ОДМВР-В. му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение като младши автоконтрольор I-ва степен в група " Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция", към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР-В., считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този резултат е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила- в предвидените от специалния закон преклузивни срокове, след изясняване конкретиката на вмененото на служителя нарушение на служебната дисциплина, при реалното му участие в дисциплинарното производство. Съдът е изложил мотиви относно релевантните за спора факти, спрямо които е приложил материалния закон. Обсъдил е поддържаните от оспорващия доводи за незаконосъобразност на административния акт и е преценил тяхната основателност след съвкупна преценка на доказателствата, събрани в хода на административната преписка и в съдебната фаза. Касационните доводи за неправилност на така постановеното решение са неоснователни. При извършения анализ на обжалваната заповед съдът обосновано е приел, че тази заповед по съдържанието си удовлетворява изискването на чл. 201, ал. 1 ЗМВР- нарушенията са посочени по дати, при което се установява, че работните дни, в които служителят не се е явил на работа без уважителни причини са по два последователни през м. април, м. юни и м. октомври 2015 г. и че твърдяните във всеки един от случаите здавословни проблеми не са доказани с надлежно издадени медицински документи, установяващи състояние на временна неработоспособност. Обсъдени в заповедта са дадените от служителя писмени обяснения, в които по същество не се оспорва факта на неявяване на работа, липсата на болнични листове, както и на заявления за ползване на друг вид отпуск на инкириминираните дати. Въз основа на така установеното, правилна се явява правната квалификация на нарушенията като тежки по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Изводът относно издаването на заповедта в предвидените в чл. 195, ал. 2 ЗМВР срокове е възприет въз основа установяванията по делото и материалните от проведената дисциплинарна преписка, при съблюдаване текста на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Становището, поддържано в касационната жалба, за изтекъл преклузивен срок за налагане на дисциплинарното наказание, не намира опора в доказателствата по делото и в закона, тъй законните срокове започват да текат от датата, на която нарушението е сведено по надлежния ред до знанието на компетентния да наложи дисциплинарното наказание орган, без значение дали към този момент нарушението е било известно на други служители. Данните по преписката, конкретните факти и обстоятелства, при които служителят не се е явил на работа, винаги твърдяната една и съща причина за отсъствие от дежурства по предварително изготвения за съответния месец график, непредставяне на болничен лист, въпреки изричното заявление, че такъв ще бъде издаден и представен, характеризират нарушенията като системна проява на незачитане изискващото се от служителя отговорно отношение към служебната дисциплина, предвид което заповедта е издадена в съответствие с изискването по чл. 206, ал. 3 ЗМВР в каквато насока са и мотивите на първоинстанционния съд. Представената в касационното производство справка от ТД на НАП В. за отработени от касатора работни дни, вкл. на датите на неявяване не може да бъде противопоставена на констатациите в обжалваната заповед, тъй като сочи на евентуално друго нарушение, извън рамките на проведеното дисциплинарно производство.. Предвид горното и с оглед липсата на констатирани по реда на чл. 218, ал. 2 АПК други основания за материална незаконосъобразност на решението същото като правилно, постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд