Решение № 1202 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10879/2023 г.
ВАСТрето отделение01.02.2024 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 250/29.09.2023 г., постановено по адм. д. 346/2023 г. по описа на Административен съд Русе.
ОСЪЖДА Сити Медикъл ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, [ЕИК], да заплати на Агенция за хората с увреждания гр. София разноски за юрискосултско представителство пред касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ/п/ АГЛИКА АДАМОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сити Медикъл ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез адв. В. Минчева, против решение 250/29.09.2023 г., постановено по адм. д. 346/2023 г. по описа на Административен съд Русе. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Агенция за хората с увреждания, чрез юрк. Б. Балашев. С писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилни са изводите на съда за неоснователност на исковата претенция. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по искова молба на Сити Медикъл ЕООД против Агенция за хората с увреждания, с която се претендират имуществени в размер на 830 лева, причинени му от отменен административен акт Наказателно постановление 27/0023-3874 от 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания, гр.София. Така издаденото НП е оспорено пред Софийски районен съд. В исковата молба Сити Медикъл ЕООД посолил, че с решение от 16.01.2019 г., постановено по АНД 12367/2018 г. наказателното постановление е отменено, като съдебното решение е влязло в законна сила на 08.02.2019 г. Посочено е, че по делото на районния съд е приложено пълномощно от Сити Медикъл ЕООД по отношение на адв. В. Минчева, в което е посочено уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 830 лева, платими в брой. С обжалваното решение Административният съд Русе е отхвърлил исковата молба, като е приел, че същата е допустима, но неоснователна. Посочено е, че от постановеното решение по приложеното АНД 12367/2018 г. по описа на СРС се установява, че предмет на оспорване пред съда е било Наказателно постановление 24/0023-3871 от 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, гр.София, с което на дружеството Експерт медикъл ЕООД, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10 000 лева, и именно това НП е отменено. Посочено е, че в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба се претендира ангажиране на отговорност по реда на чл.1 ЗОДОВ за отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление 27/0023-3874/03.07.2018 г., на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, гр.София, но с диспозитива на съдебното решение, постановено по АНД 12367/2018 г. на СРС е отменено НП 24/0023-3871 от 03.07.2018г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, гр.София. Въз основа на горепосоченото, първоинстанционният съд приел, че няма отменен по съответния ред административен акт, съответно не е налице първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ЗОДОВ, поради и което отхвърлил исковата молба на Сити Медикъл ЕООД, подадена против Агенция за хората с увреждания за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно т. 1 от ТП 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване на НП 27/0023-3874/03.07.2018 г., който и номер е посочен в Договора за правна защита и съдействие, но със съдебното решение е отменено НП 24/0023-3871 от 03.07.2018 г. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай реално липсва първата предпоставка на закона, а именно: отменен по съответния ред административен акт. Видно от материалите по делото, заплатеното адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 28.08.2018 г. в размер на 830 лева е за обжалването на 27/0023-3874 от 03.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания, гр.София, но с решение от 16.01.2019 г., постановено по АНД 12367/2018 г. по описа на СРС е отменено НП 24/0023-3871 от 03.07.2018 г. Правилно административният съд е посочил, че дори и да се приеме, че СРС се е произнесъл извън предмета на правния спор, с който е сезиран, то Сити Медикъл ЕООД е следвало да обжалва съдебното решение по реда на касационното обжалване, защото в производството по ЗОДОВ е недопустимо да се прави съдебен контрол на влязлото в сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Отделно от това, следва да се посочи, че страната е разполагала с възможността и да поиска поправка на очевидна фактическа грешка в съдебното решение, ако съответно се касае за такава. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на възнаграждение за юрисконсултско представителство. С оглед предмета на делото и фактическата сложност, настоящият състав определя 100 лева размер на юрисконсултското представителство пред касационната инстанция. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,