Решение № 7314 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2015 г.

Решение № 7314 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Бургас против решение № 932 от 22.05.2015 г. на Административен съд, град Бургас, постановено по адм. дело № 153/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-02-1400958-091-01/05.11.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден по административен ред с решение № 371/22.12.2014 г. в оспорената част относно установените на ЗКПУ Обединение, гр. Камено задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. в размер на 29 554.16 лева и лихви в размер на 13 952.03 лева. В касационната жалба са изложени доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно тълкуване и приложение на чл. 189б, ал. 2, т. 1 и чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЗКПУ Обединение със седалище гр. Камено, чрез процесуалния си представител адв. Минка Топалова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмено становище. Представя писмени доказателства на основание чл. 219 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на ЗКПУ Обединение е определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 29 554.16 лева и лихви в размер на 13 952.03 лева. Органите по приходите са приели, че кооперацията не отговаря на изискванията за преотстъпване на данък по чл. 179, ал. 2 от ЗКПО (отм.) респективно чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и изискването по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон. ОТ фактическа страна съдът е установил, че за финансовата 2009 г. ЗКПУ Обединение е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО със счетоводна печалба в размер на 310 182.65 лева и формирана данъчна печалба в размер на 492 569.64 лева, въз основа на която е деклариран корпоративен данък от 49 256.94 лева, преотстъпен данък 29554.16 лева и дължим корпоративен данък след преотстъпването в размер на 19 702.78 лева, направени авансови вноски - 8937 лева и разлика за внасяне - 10765.78 лева. По приложението на чл. 179, ал. 2 от ЗКПО /отм., считано от 01.01.2010 г., в сила за 2009 г./ съдът е приел, че спорен е единствено факта дали кооперацията е инвестирала преотстъпения данък в данъчни дълготрайни материални активи през 2010 г. или през 2011 г., съответно допустимо ли е декларираното преотстъпване на данъка. От представените по делото договор за финансов лизинг с остатъчна стойност № 2-019/2010 от 14.05.2010 г., приемо - предавателен протокол към договор за финансов лизинг с остатъчна стойност № № 2-019/2010 от 14.05.2010 г. фактури № 0000208173/30.07.2010 г. на стойност 61 338.95 лева и ДДС 12 267.79 лева, счетоводни справки за 2009 г., счетоводен и данъчен амортизационен план за 2011 г. съдът е приел, че кооперацията е изпълнила условието за инвестиране на преотстъпения корпоративен данък до края на 2010 г. В тази връзка е посочил, че законодателят е предвидил като условие за допустимост на преотстъпването на данъка, той да бъде "инвестиран" до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Инвестирането според съда представлява влагане на парични средства или капитал за придобиване на активи с цел постигане на печелившо възвръщане под различни форми, като в закона няма изискване към кой момент следва да бъдат придобити тези активи. След като целият размер на преотстъпения данък представлява част от заплатената сумата през 2010 г. по договора за финансов лизинг, по силата на който кооперацията е вложила парични средства за придобиването на телескопичен товарач Faresin 7.35 Agri, то законовото изискване за инвестиране на данъка е изпълнено. Наред с горното съдът се е позовал на чл. 4 § 4, буква б) от Регламент № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на регламент (ЕО) № 70/2001, според която разпоредба приемливите разходи могат да бъдат закупуването или закупуването на лизинг на машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива. На това основание и предвид липсата на спор по факта, че процесният товарач е закупен по пазарни цени, съдът е направил извод, че направените от кооперацията разходи в размер на 61 338.95 лева, които включват размера на преотстъпения данък от 29 554.16 лева за закупуване на машината по договор за финансов лизинг са приемливи разходи и изискването за инвестиране на данъка в дълготраен материален актив е изпълнено. По отношение на другото основание за отказ на ползваното данъчно облекчение по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО съдът е приел, че това изискване касае лихви за закъснение, свързани с подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 на същата разпоредба, а не какво да е задължение за лихви. От доказателствата по делото съдът е приел, че в процесния случай ревизираното лице към 31.12.2009 г. няма подлежащи на принудително изпълнение задължения за ДДС по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, тъй като задължението по справка декларация по ЗДДС за м. 10.2009 г. е платено на 02.12.2010 г. При тези фактически данни, съдът е приел, че посоченото в ревизионния акт задължение за лихви не отговаря на изискването по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО - да е свързано със задължение по т. 1 на чл. 167, ал. 1 ЗКПО и не представлява основание да се откаже преотстъпването на данъка. Наред с горното съдът е изложил и мотиви, че от приложената към ревизионния доклад разпечатка от СУП за 2009 г. не се установява определянето на лихвите от 61.26 лева по основание, период на дължимост и размер с акта на компетентен орган в производство по ДОПК. Решението е правилно постановено. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния и процесуалния закон са неоснователни. По делото не е налице спор по фактите и същите са установени от съда в съответствие с представените по делото доказателства. В този смисъл е и изявлението на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика град София. При изяснен от фактическа страна спор, съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Първото основание за непризнаване на ползваното от ЗКПУ Обединение данъчно облекчение за 2009 е по чл. 179, ал. 2 от ЗКПО /отм. от 01.01.2010 г., но приложима за процесния период на 2009 г./ Цитираната норма предвижда, че преотстъпването на данъка за лицата, регистрирани като земеделски производители е допустимо, когато преотстъпения данък се инвестира в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на посочените в ал. 1 дейности, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Съгласно чл. 50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от: т. 1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице, т. 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г.) седемстотин лева. Отчитането на лизинговите договори, в това число и на финансовия лизинг се регулира от СС 17 "Лизинг". В конкретния случай по делото е установено, че ЗКПУ Обединение гр. Камено е ползвало данъчно облекчение за 2009 г. по чл. 179 ЗКПО (отм.) чрез преотстъпване на корпоративен данък в размер на 29554.16 лева. Установено е също, че през 2010 г. кооперацията е закупила дълготрайни материални активи на обща стойност 16 638.50 лева, както и че закупило от Анимекс ООД по договор за финансов лизинг с остатъчна стойност № 2-019/2010 от 14.05.2010 г. телескопичен товарач Faresin 7.35 Agri. По делото няма спор, че през 2010 г. По делото страните не спорят, а това е установено и от представените извлечения от счетоводни справки, че в периода следващ годината на ползване на преотстъпването - през 2010 г. кооперацията е осчетоводила направеното плащане по договора за финансов лизинг въз основа на фактура № 208173/30.07.2010 г. в размер на 59500 лева. В този смисъл е и изявлението на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика град София. Следва да се уточни, че в решението съдът е посочил пълният размер на данъчната основа по фактурата от 61 338.95 лева, която включва и вноска за лихви в размер на 1838 лева. При така установите факти законосъобразен е изводът, че условието на чл. 179, ал. 2 ЗКПО (отм.) за инвестиране на преотстъпения данък в данъчни дълготрайни материални активи н предвидения от закона период, е изпълнено от ЗКПУ Обединение. Съдът е отделил спорните от безспорните обстоятелства и правилно е приел, че спорът е относно момента на извършване на инвестицията, а не по отношение вида на актива или пазарната му цена. Правилно съдът е тълкувал нормата от националния закон във връзка с чл. 4, § 4, буква б) от Регламент № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на регламент (ЕО) № 70/2001 /"Регламент № 1857/2006"/, където като приемливи разходи са посочени както закупуването на машини и оборудване, така и закупуването им на лизинг от данъчно задълженото лице. В тази връзка следва да се има предвид, че нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗКПО (отм.) за процесния период не предвижда изискване активът да е закупен, респективно придобит в собственост до края на следваща година. Органите по приходите и директорът на ОДОП гр. Бургас извеждат това изискване по тълкувателен път от нормата на чл. 4, § 3 от Регламент № 1857/2006 с оглед целите на държавната помощ за земеделски производители. След като закупуването на лизинг на машини и оборудване е изрично признат приемлив разход по цитирания регламент, то той съответства и на целите на държавната помощ, респективно на целите на данъчното облекчение за земеделски производители. Това съответства и на счетоводното и данъчно третиране на договорите за финансови лизинг като актив на лизингополучателя /наемателя/, в периода, в който са направени първоначалните вноски / арг. чл. 50 ЗКПО и т. 4 от СС 17 "Лизинг"/. Изводите на първоинстанционния съд за инвестиране на данъка в актив през релевантния период на 2010 г. се подкрепят и от представените от ответника по касация, по реда на чл. 219 АПК писмени доказателства за закупуване на масло, филтри, транспортни разходи за Faresin 7.35. Законосъобразни са правните изводите на първоинстанционния съд и по приложението на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, което е посочено в ревизионния акт като самостоятелно основание за установяване на задълженията по ЗКПО за 2009 г. Съдът е дал вярно тълкуване на цитираната норма като е приел, че не всяко задължение за лихви, представлява основание за отказ на ползваното преотстъпване на корпоративен данък. По чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО само лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2, т. е. само наличието на лихви за подлежащи на принудително изпълнение публични задължения /т. 1/ и на задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения /т. 2/ представлява условие, което препятства упражняването на правото на преотстъпване по чл. 166 ЗКПО. В конкретния случай безспорно е установено, че към релевантната дата - 31.12.2009 г. кооперацията няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за ДДС, поради което не може да се приеме, че задължението за лихви в размер на 61.26 лева е такова, свързано с задължения по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Нормата въвежда ограничение в правото на данъчно облекчение, поради което следва да се тълкува стриктно. Поради това правилно съдът е приел, че по делото не е установено задължение за лихви, което да представлява основание по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО за коригиране на корпоративния данък за 2009 г. Основателен е и другият аргумент на съда, че задължението за лихви от 61.26 лева съгласно справка от СУП, не е установено по основание, размер и период на дължимост, по предвидения в ДОПК процесуален ред. От изложеното следва, че първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт в оспорената част относно установените задължения по ЗКПО за 2009 г. е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се дължат на ответника, но предвид липсата на искане за това - такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,