Решение № 4151 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2015 г.

Решение № 4151 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Антон Любенов Богданов от гр. София срещу решение № 10610 от 13.10.2015 г., постановено по адм. д. № 13538/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121К-1929/19.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Антон Любенов Богданов от гр. София срещу заповед № 8121К-1929/19.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя Богданов - инструктор I степен в сектор "Интегрална спасителна дейност" към отдел "Оперативна дейност" при ГДПБЗН - МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание § 15 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР (ДВ, бр. 53 от 2014 г.), чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ДВ, бр. 53 от 2014 г.) и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед от компетентния орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Изводите на съда произтичат от подробната преценка на събраните доказателства, при която е прието за доказано, че на 06.06.2014 г. в извънработно време в 20.30 ч. държавният служител е управлявал личния си автомобил "Фолксваген", ДКН С1996МА, след употреба на алкохол с концентрация 2,4 промила и е причинил ПТП. Поведението му, което е станало обществено достояние, е оценено като нарушение на служебната дисциплина, доколкото в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР се съдържат норми, които го забраняват, а и е налице изрична заповед на министъра на вътрешните работи в същия смисъл. Изложените в касационната жалба подробни съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, се преценяват като неоснователни. В преамбюла на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕКПДСМВР - отм., в сила до 25.07.2014 г.) е залегнало правилото, че за всеки държавен служител в МВР е чест и морален дълг да спазва принципите на професионалната етика. В т. 4 от ЕКПДСМВР е разписано, че държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, а в т. 7 - че пази доброто име на институцията, която представлява. Етичната норма на т. 8 изисква от държавния служител в МВР да дава личен пример, като с поведението си насърчава хората да спазват закона. С т. 17, б. "а" и "в" от ЕКПДСМВР са въведени изрични изисквания за подчинение на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България и на даваните разпореждания от контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. Забраната за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, вкл. в извън установеното работно време и по времето на ползване на разрешен отпуск, е установена в т. 17, б. "б" от ЕКПДСМВР. Забраната е предмет и на изрична заповед № з-1161 от 28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със заповед № № з-45 от 11.01.2010 г. От фактическа страна по делото е установено, че на 06.06.2014 г. около 20.30 ч. вечерта Антон Любенов Богданов е шофирал личния си лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 2,4 на хиляда, установена с протокол за химическа експертиза № 933/09.06.2014 г. на МБАЛ "Св. Анна - София" АД. Движил се е с несъобразена скорост и е осъществил пътно-транспортно произшествие (ПТП). Отказал е да бъде тестван с техническо средство алкотест "Дрегер". Фактическите обстоятелства са удостоверени в съставените и представени на съда документи: докладна записка за произшествието, декларация на жалбоподателя, в която той е обяснил причиненото ПТП със замайване вероятно поради високо кръвно налягане, два броя скици на ПТП и протокол за ПТП. Доказателствената стойност на официалните документи, съставени от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред, не е била оборена. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на служителя в писмените му обяснения с вх. № 15858/13.08.2014 г., дадени в хода на дисциплинарното производство, че не той, а съпругата му е управлявала автомобила по време на транспортното произшествие. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК съдът е отчел личната заинтересованост на свидетелката Сашка Ганчева Богданова - съпруга на жалбоподателя Богданов, която в докладната записка на комисар Георги Гатев не е упомената като присъстваща на мястото на ПТП. Освен това съдът е коментирал и очевидните несъответствия между обясненията на жалбоподателя и показанията на съпругата му относно обстоятелствата, при които е станало произшествието и нейното присъствие. Изложените в касационната жалба съображения за извършено опровергаване чрез показанията на разпитаните свидетели (съпруга и съсед) не са съобразени с процесуалното правило на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, установяващо недопустимост на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на официален документ. На основание чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.) държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. При действието на тази изрична законова разпоредба представените от касатора доказателства за освобождаването му от наказателна и административнонаказателна отговорност не могат да повлияят върху изводите относно дисциплинарната му отговорност, която се носи на различно правно основание. Прекратяването на досъдебното производство и отмяната по съдебен ред на наказателното постановление за налагане на административно наказание "глоба" не са обвързващи при преценката на основанията за носене на дисциплинарна отговорност. Подробната преценка на събраните по делото доказателства и на възраженията на жалбоподателя е мотивирала извода на първоинстанционния съд за извършено виновно нарушение на разпоредбите на ЗМВР (отм.), ППЗМВР (отм.), заповедите на министъра на вътрешните работи и цитираните правила на точки 4, 7, 8 и 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.). Установени са основанията по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР (отм.) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 400 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,