Решение № 4886 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2837/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. (ПМДР), срещу Решение 1678 от 06.12.2024 г. на Административен съд Смолян по адм. дело 327/2024 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение МДР-СД-01-70 от 26.08.2024 г. на ръководителя на УО на ПМДР, с което на Община Девин е определена финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи по Договор Д-ОП-98 от 06.10.2023 г. с Мирели-2007 ЕООД и Договор Д-ОП-99 от 10.10.2023 г. с Т. и К. ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 21, ал. 15 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 2, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ПМДР, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагайки подробни доводи в полза на защитната си теза, счита за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд за липса на извършено от Община Девин нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП. Сочи, че при преглед на техническите спецификации и получените оферти, на база на които са сключени процесните договори, се установява, че противно на изводите на съда, по двата договора е възложено извършването на сходни дейности (извършване на услуги по смисъла на чл. 3 ЗОП), а именно организиране и провеждане на образователни мероприятия, като наред с това, същите са описани в Проекта на бенефициера, като допустими разходи в един бюджетен ред. Обосновава, че в настоящия случай са изпълнени всички елементи от фактическия състав на нарушението на чл. 21, ал. 15 ЗОП, тъй като и при двата договора се касае за възлагане на услуги по организиране на образователни дейности, тоест предметът не разкрива идентичност, а е сходен, като същите са възложени в рамките на един и същ календарен месец. Възложителят, към датата на възлагане на първия договор, е знаел, че следва да възложи и друго образователно мероприятие. Твърди, че доколкото възложените от бенефициера дейности с два отделни договора са със сходен предмет (образователни услуги) на обща стойност 38 649, 40 лв., същите е следвало да бъдат възложени по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, предвид което несъмнено е налице разделяне на процесната обществена поръчката на части, като е приложен ред за възлагане за по-ниски стойности, с което от страна на възложителя е извършено нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, квалифицирано правилно като нередност по т. 2, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Предвид изложеното касаторът счита за неправилни и несъответстващи на събраните доказателства, изводите на съда за незаконосъобразност на издаденото решение за определяне на финансова корекция на Община Девин. Прави искане съдебното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, поради липса на фактическа и правна сложност по делото и моли съда да го определи съобразно съдебната практика по подобен тип дела и съобразно Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът Община Девин, счита касационната жалба за неоснователна. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представлява се от адвокат С. Костов, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 25.08.2023 г. между УО на ОПДУ, Сдружение Местна инициативна рибарска група високи Западни Родопи: Батак Девин Доспат и Община Девин е сключен Административен договор МДР-ИП-01-62 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 65 890, 76 лв. по процедура за подбор на проекти BG14MFOP001-4.115-S1 по мярка 7.2 Защита на околната среда в рибарската територия, с цел запазване на тяхната привлекателност, обновяване и развитие на крайбрежните рибарски селища и съхранение и развитие на природното и културно наследство от Стратегията за ВОМР на МИРГ ВЗР: Батак Девин - Доспат, за изпълнение на проект Еко малчуган. В изпълнение на сключения договор Общината е извършила директно възлагане на дейности, като е сключила следните два договора: Договор Д-ОП-98 от 06.10.2023 г., сключен с Мирели-2007 ЕООД, с предмет: Организиране и провеждане на поредица от работилници Еко сръчко във връзка с реализация на проект Еко малчуган, на стойност 19 686, 32 лв. без ДДС, съответно 23 623, 58 лв. с ДДС. Договор Д-ОП-99 от 10.10.2023 г., сключен с Т. и К. ЕООД, с предмет: Организиране и провеждане на излет Зелена разходка и Семинар Еко малчуган във връзка с реализация на проект Еко малчуган, на стойност 18 963, 08 лв. без ДДС, съответно 22 755, 70 лв. с ДДС. На 19.02.2024 г. ръководителят на УО на ПМДР е уведомил Общината за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 01.03.2024 г. Община Девин е представила възражение. На 26.08.2024 г., с Решение МДР-СД-01-70, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на УО на ПМДР е определил на Община Девин финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи по Договор Д-ОП-98 от 06.10.2023 г. с Мирели-2007 ЕООД и Договор Д-ОП-99 от 10.10.2023 г., сключен с Т. и К. ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, квалифицирано по т. 2, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По делото е представена Заповед РД-09-473 от 02.05.2024 г. на министъра на земеделието и храните, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ПМДР. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Анализирайки подробно относимата нормативна регламентация и предвидените дейности за изпълнение по сключените от възложителя два договора, първоинстанционният съд е приел, доводите на УО за извършено от страна на Общината нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, за неправилни. Приел е, че двете обществени поръчки са с обект услуга, формулирана в договорите като организиране и провеждане, но предмета и действията по изпълнението им са коренно различни, тъй като едната поръчка е свързана с провеждане на поредица от работилници Еко сръчко, сред които са: Еко рециклиране, Еко мода и Еко бомбичка, които ще се провеждат в детски градини на територията на Община Девин, а втората поръчка предвижда организиране на излет - Зелена разходка и провеждане на семинар - Еко малчуган, предвид което съдът не е възприел заключението на ръководителя на УО за неправомерно извършено разделяне на поръчките. Първоинстанционният съд е приел, че при сравняване на Техническите спецификации на двете поръчки е видно, че предметът на двата договора не е идентичен, нито дори сходен, като е счел, че независимо че обществените поръчки са възложени в рамките на един месец м. октомври 2023 г., това обстоятелство, не е достатъчно, за да се направи автоматично извод за сходство в предмета им. Счел е, че наред с различието в предмета, двете обществени поръчки се различават и по отношение на тяхната прогнозна стойност, предвид това, че дейностите свързани с провеждане на работилници Еко сръчко са в размер на 19 686, 32 лв. без ДДС и съответно тази цена е определена в договора за възлагане с Мирели-2007 ЕООД, а дейностите свързани с провеждане на излет Зелена разходка и семинар Еко малчуган са с обща прогнозна стойност 18 963, 08 лв., на която цена е сключен и договорът с Т. и К. ЕООД. Предвид изложеното, съдът е достигнал до извод, че не е налице твърдяното от ръководителя на УО на ПМДР, незаконосъобразно разделяне на обществената поръчка, в нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, от страна на възложителя Община Девин. Приел е акта за незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно като краен резултат. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Административният орган е приел, че от страна на бенефициера е извършено нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП, тъй като Общината незаконосъобразно е допуснала разделяне на обществената поръчка на части, доколкото при преглед на техническите спецификации и получените оферти, на база на които Община Девин е сключила договори с Мирели-2007 ЕООД и Т. и К. ЕООД, се установява, че същите съдържат сходни дейности за изпълнение и по своята същност представляват дейности за организиране и провеждане на образователни инициативи. УО на ПМДР е приел, че възложените дейности са със сходен предмет на стойност 38 649, 40 лв., предвид което е следвало да бъде приложен редът по чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП. Тези изводи са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 15 ЗОП, не се допуска разделяне на обществена поръчка на части, с което се прилага ред за възлагане за по-ниски стойности, освен в случаите по ал. 6. Не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет (чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП). Видно от мотивната част на административния акт, от УО на ПМДР не е извършено посочване на дейностите, включени в предмета на двата договора, като от него не е направен и никакъв анализ, кои от тях счита за сходни. Единствено от страна на административния орган лаконично е посочено, че двата договора съдържат сходни дейности за изпълнение и по своята същност представляват дейности за организиране и провеждане на образователни инициативи, без обаче да се посочи въз основа на кои конкретно предвидени дейности в двата договора по отделно и в съвкупното им разглеждане, се установява сходство, за да се приеме, че е налице незаконосъобразно разделяне на поръчката на части. Фактът, че е налице словесно сходство между наименованията на дейностите, включени в предмета на двата договора, не следва да се тълкува и вменява автоматично, като извършено от страна на бенефициера нарушение на приложимото право, доколкото от страна на административния орган следва да се изложат конкретни мотиви за направените от него твърдения. С оглед изложеното, изводът на административния орган за наличие на нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП е необоснован. Това значи, че не е установен елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за която органът е определил финансова корекция. Липсата на установено нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция по т. 2, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Предвид изложеното направеният от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на административния акт е правилен и съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на земеделието и храните юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на Община Девин направените пред касационната инстанция разноски. Видно от представен Договор за правна защита и процесуално представителство Д-58 от 26.02.2024 г., копие на фактура от 25.03.2025 г. и копие на банково извлечение от 28.03.2025 г., същите са в размер на 5 232, 00 лв. и представляват заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Конкретно се твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Фактическата сложност е обусловена от доказателствения материал по делото, а правната сложност на съдебното производство се обуславя от факта, че нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право, като националната нормативна уредба е в различни законови и подзаконови нормативни актове. Ето защо, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, твърдяната с административния акт нередност и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. То надвишава с малко размера регламентиран в чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и не са налице основания за намаляването му. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение