Решение № 12395 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2015 г.

Решение № 12395 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Е. С. К. от гр. С., срещу решение № 5670 от 09.09.2015 г. по адм. дело № 4746/2015 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е била отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № РД-46-4/11.05.2015 г. на кмета на район "Възраждане", Столична община, с която е отменена настанителна заповед № РД-58-46/29.12.2009 г. и прекратен сключеният договор за наем на общинско жилище № ЖН-178/29.12.2009 г. Оплакванията са за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се възражение и за липсата на основанията по чл. 99 от АПК, по който ред единствено могат да се отменят влезли в сила административни актове. Не е отчетен от съда и фактът, че настанителната заповед се издава при наличието на един фактически състав, докато договорът за наем се подписва и прекратява при наличието на друг фактически състав, т. е. налице са фактически състави, предвидени в хипотезите на различни правни норми. Иска се отмяната му. Ответникът - Кметът на СО - Район "Възраждане", не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и касационната жалба се явява неоснователна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е основателна. Решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Няма спор по делото, че Е. К. е била настанена със заповед № РД 58-46 от 29.12.2009 г. в общинско жилище, находящо се в гр. С., ул. "П." № ..., ет. ..., ап. ... и е бил сключен договор № ЖН-178 от 29.12.2009 г. Не се спори по делото и че отдаденото под наем жилище е частна държавна собственост. С обжалваната заповед № РД-46-4 от 11.05.2015 г. кметът на район "Възраждане" е отменил настанителна заповед № РД 58-46/29.12.2009 г. и прекратил сключения с Е. К. договор за наем № ЖН-178 ат 29.12.2009 г. В мотивите на заповедта е посочено, че наемателката дължи сумата 625,30 лв., представляващи неплатен наем за 13 месеца. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съобразно с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОС и Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Прието е още, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената от закона форма. Съдът е формирал обща преценка, че административният акт не противоречи и на материалния закон. Неизпълнението на задължението за плащане на наемната цена за период от 6 месеца съставлявало основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил още, че доводите за утежнено семейно положение и плащането впоследствие на наемните вноски са ирелевантни с оглед преценката на акта за законосъобразност към момента на издаването му. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е събрал относимите доказателства, обсъдил ги е подробно и е направил съответни на съдържанието им фактически констатации. Направеният от съда извод по съществото на спора обаче не съответства на материалния закон. При постановяването на съдебното решението не е било съобразено, че кметът на район "Възраждане" е постановил нищожен административен акт, който не е породил предвидените в закона правни последици. Влязлата в сила заповед за настаняване не може да бъде отменена на нито едно от основанията, посочени в чл. 46 от ЗОС, на които се е позовал административният орган, тъй като кметът на общината няма материалната компетентност. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му. В случая към момента на издаването на обжалваната заповед са налице основания за прекратяване на наемното правоотношение поради неплащане на наемната цена за повече от шест месеца. Вместо да постанови прекратяване на наемното отношение, административният орган е отменил влязлата в сила заповед за настаняване на касаторката и е прекратил издадения въз основа на заповедта договор за наем. По този въпрос както и теорията, така и съдебната практиката са категорични, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от по-горестоящия орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при лимитативно изброени хипотези на чл. 99 от АПК. При точно прилагане на материалноправните разпоредби освобождаването на заеманото от наемателя жилище се постига не посредством отмяната на акта, от който е възникнало наемното правоотношение, а с неговото прекратяване. В случая не е било отчетено, че прекратяването на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост се предприема не поради пороци при неговото учредяване, а поради настъпването на възникнали след учредяването му юридически факти. В тази връзка следва да се отбележи, че заповедта за настаняване поражда наемното правоотношение, а условията, при които се упражнява то и произтичащите от него права и задължения, се определят със сключения между страните облигационен договор. Прекратяването на наемния договор не въздейства върху правоотношението, при положение, че то възниква от заповедта за настаняване. Що се отнася до настанителната заповед, както се посочи, тя е влязъл в сила административен акт и може да бъде отменена по реда на чл. 99 АПК само при условията посочени в тази разпоредба, но не и по чл. 46 от ЗОС. Характерът на предпоставките за образуване на производство за възобновяване показва, че с него се цели да се отстрани допусната неправилност на акта към момента на неговото произнасяне. В Закона за общинската собственост в глава пета е предвиден редът за прекратяване на наемните правоотношения за отдадените под наем общински жилища поради факти настъпили в последствие и правещи наемателя неизправен в съществуващото правоотношението между него и общината. Ето защо с оспорения административен акт не е постигната и предвидената от закона цел, тъй като с него не се прекратява наемното правоотношение на неизправния наемател. Като не е констатирал неговата невалидност, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това решение следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на оспорения административен акт в тази му част и да се отмени в частта, с която е прекратен договорът за наем. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,