Решение № 9378 от 7.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на Софийска градска прокуратура /СГП/ против решение 5789 от 04.10.2023 г., постановено по адм.д. 4639/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлен протеста на прокурор при СГП за обявяване нищожността на Решение 000030-527 от 23.01.2015 г. на Държавна комисия по хазарта /ДКХ -закрита/, с което са утвърдени Правила за организиране и провеждане на моментна лотарийна игра Лотария България. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд, позовавайки се на чл.22, т.11 от Закона за хазарта /ЗХ/, не е съобразил, че ДКХ не разполага с правомощие да утвърждава държавна такса, различна от разписаната в закона чл.30, ал.3, предл. първо от ЗХ за конкретната моментна лотарийна игра Лотария България и недопустимо, при липса на компетентност, да преурежда визираната материя по различен от закона начин. Счита, че с утвърждаването на Правила със съдържание, надхвърлящо дължимото такова / извън въпросите по чл.22, ал.1, т.4-т.7 от ЗХ/ ДКХ е постановила нищожен акт в тази част. Посочва, че първоинстанционния съд неправилно не е констатирал и явно противоречие на утвърдените с процесното решение на ДКХ Правила /чл.15, ал.1 от същите/ с разпоредбите на чл. 48, ал. 1, чл. 49, т. 4 и чл. 59, ал. 2 от ЗХ. Излага съображения и за недопустимост на обжалваното решение, предвид противоречивата съдебна практика относно естеството на оспореното решение на ДКХ, а именно: дали същото е индивидуален или нормативен административен акт. Иска обжалваното решение да бъде обезсилено, като издадено от некомпетентен съд, алтернативно да бъде отменено и се постанови ново, с което се прогласи нищожността на Решение 000030-527 от 23.01.2015 г. на Държавна комисия по хазарта /закрита/, в частта, с която са утвърдени разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.15, ал.1 от Правила за организиране и провеждане на моментна лотарийна игра Лотария България, представени от Евробет ООД /към момента в несъстоятелност/ с искане с вх. 000030-239 от 16.01.2015 г., като противоречащи на императивните норми на чл.30, ал.3, предл. първо, чл.41, ал.5, чл.48, ал.1 и чл.59, ал.2 от Закона за хазарта / в относимата редакция/. Ответникът Изпълнителен директор на НАП /правоприемник на закритата ДКХ и компетентен административен орган, съгласно чл.17, ал.1, т.4 от ЗХ/, чрез процесуален представител юрк.Димитров, в съдебно заседание пред настоящата инстанция, изразява становище за основателност на касационния протест. Излага подробни съображения за нищожност на решението на ДКХ, тъй като регулаторът се е отклонил от своята материална компетентност да определя друг размер на таксата, която се дължи извън тази по чл.30, ал.3, предл. първо от ЗХ и да определя размера на печалбата, в нарушение на императивната разпоредба на чл.59, ал.2 от ЗХ. Ответникът Евробет ООД в несъстоятелност, с ЕИК 121179290, представлявано от постоянен синдик Т.И., чрез процесуален представител адв.в.Стойчев, с писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, оспорва касационния протест и счита обжалваното решение за правилно и обосновано. Иска да се отхвърли касационния протест като неоснователен. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за основателност на касационния протест. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационният протест е подаден от надлежна страна, в срок и е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения: Предмет на проверка за валидност пред АССГ е било Решение 000030-527/23.01.2015 г. на Държавна комисия по хазарта (закрита), с което по искане на Евробет ООД за извършване на промени в издаден лиценз по Закон за хазарта /ЗХ/, с вх. 000030-239 от 16.01.2015 г., са утвърдени Правила за организиране и провеждане на моментна лотарийна игра Лотария България. Съдът е установил, че към датата на издаване на оспореното решение, не са били приети от ДКХ Общи игрални условия и правила за организиране на лотарийни игри, с които се регламентират минималните изисквания, които следва да се спазват при организирането на лотарийни игри по смисъла на чл.48 от ЗХ. Приел е, че процесното Решение на ДКХ, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като създава права и задължения на организатора на съответната хазартна игра - създава му правото и задължението да организира, провежда и отчита съответната хазартна игра по точно определен начин. Счел е, че решението е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата власт; че при съществуващата нормативна регламентация единствено ДКХ е компетентният орган, който може да постанови по кой от двата възможни начина, визирани в чл.30, ал.3, предл. първо и предл. второ от ЗХ, следва да бъде определен размерът на дължимата държавна такса за поддържане на лиценз ; че липсва порок във формата на акта, който да е толкова сериозен, че практически да се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление - основание за нищожност, както и че твърдените нарушения на материалния закон касаят правилността, а не валидността на административния акт. По изложените съображения съдът е отхвърлил протеста на СГП за обявяване нищожността на Решение 000030-527/23.01.2015 г. на ДКХ /закрита/. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно в оспорената част. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че Решение 000030-527/23.01.2015 г. на ДКХ /закрита/ е индивидуален административен акт. Спорът относно характера на решението на ДКХ, с което се утвърждават правила за провеждане на хазартни игри от организаторите на такива е разрешен и с влязло в сила определение 4615 от 12.04.2024 г., постановено по адм.д. 2874/2024 г. по описа на ВАС /5-членен състав/. Ето защо, искането за обезсилване на обжалваното решение, като издадено от некомпетентен съд се явява неоснователно. Съгласно установената съдебна практика и правна наука, при липса на изрично нормативно формулирани основания за нищожност на административните актове, нищожен е този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Предвид горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК/ се налагат следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление; 4. липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган и 5. при превратно упражняване на власт. Изискването за съответствие с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната цел е различна от законноустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт. Съобразявайки горното, настоящият състав намира че оспореното Решение 000030-527 от 23.01.2015 г. на ДКХ, се явява издадено при липса на компетентност, в частта, с която са утвърдени чл.1, ал.2 и чл.15, ал.1 от Правилата за организиране и провеждане на моментна лотарийна игра Лотария България, по искане с вх. 000030-239 от 16.01.2015 г., подадено от Евробет ООД /към момента в несъстоятелност/. Следва да се посочи, че компетентността на даден административен орган представлява съвкупност от неговите властнически правомощия, определени по предмет, обем, обсег и цел на закона. Следователно, за да е законосъобразен, административния акт трябва да е издаден от компетентен орган по материя, по степен и по време, като всяка некомпетентност води до нищожност /ТР 2/1991 г. на ОСГК на ВС/. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и на ВАС. Няма спор по делото, че ДКХ /закрита/ е административния орган, на който със закон е възложено правомощието да упражнява държавен надзор върху хазарта /чл.16, ал.1 от ЗХ в относимата редакция/ и да издава актове, с който да утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по чл.22, т. 4 т.7 от ЗХ / чл. 22, т.11 от същия в относимата редакция/. Спорният по делото въпрос е разполагала ли е ДКХ с материална компетентност да утвърди чл. 1, ал. 2 от Правилата със следното съдържание: Евробет ООД събира комисионни за участие в игра Лотария България. Комисионната за участие е фиксирана като процент от стойността на билета за всяка една разновидност на играта. На събраните съгласно предходното изречение комисионни от продадените за съответния календарен месец билети се дължи такса, съобразно разпоредбите на Закона за хазарта. и чл. 15, ал.1 от Правилата със следното съдържание: Наградният фонд за провеждането на всяка една разновидност от играта Лотария България се определя от организатора на играта, но не може да възлиза на по-малко от 50% от общата стойност на постъпленията от продадените билети.. В случая, съобразявайки разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал.3, предл. първо от ЗХ /в относимата редакция/, се налага извода, че за участие в процесната моментна лотария следва да е спазено правилото за направата на залог, а не както е разписано в чл.1, ал.2 на утвърдените с оспореното решение Правила за организиране и провеждане на моментна лотарийна игра Лотария България - чрез комисионна, която е процент от цената на билета и за която няма легално определение и е с неясен размер. След като законодателят не е предвидил събирането на комисионни от лотарийни игри /моментна лотария/, утвърждавайки чл.1, ал.2 от Правилата със съдържание ненамиращо опора в закона, ДКХ е постановила административен акт при липса на материална компетентност и при превратно упражняване на предоставените й по чл.22, ал.1, т.11 от ЗХ правомощия. Формираният от първостепенния съд извод в обратната насока не се споделя от настоящия състав. ДКХ не е разполагала с компетентност да утвърди и различна от законово определената база за изплащане на печалбата - чл.15, ал.1 от Правилата. Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2 от ЗХ, при моментната лотарийна игра размерите на печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените талони, а стойността на паричните и предметните печалби не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните. Издаденият от административен орган без материална компетентност административен акт страда от съществен основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление и не може да породи целените правни последици. По изложените съображения обжалваното решение като валидно и допустимо, но неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено и се постанови ново, с което се обяви за нищожно решението на ДКХ /закрита/ в оспорените части. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение