Решение № 757 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2013 г.

Решение № 757 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба на Тодор Маринов Димитров от с. Трудовец против заповед № РД 49-77/19.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, в която е определен като поземлен имот в горски територии съсобствения му с други наследници на Димитър Маринов Нетов имот № 001193, с площ 53.509 дка, находящ се в землището на с. Своде, с ЕКАТТЕ 65872, община Правец. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, издадена е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон . Прави искане същата да бъде отменена и претендира направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: С оспорената министерска заповед на основание § 4, ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ и утвърден протокол от заседание на областна комисия, назначена със заповед № РД 49-302/05.08.2011 г., зам. министърът на земеделието и храните определя като поземлени имоти в горски територии изброените имоти, сред които и имот № 001193, с площ 53.509 дка, който жалбоподателят притежава в съсобственост с други физически лица, в качеството му на наследник на Димитър Маринов Нетов. При така установените факти настоящият състав прави следните изводи: Жалбата е подадена в срок, за което бяха допълнително събрани доказателства, от лице с правен интерес да обжалва административния акт в частта относно процесния имот, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган (заместник-министър на земеделието и храните) при условията на заместване на министъра съгласно заповед № РД 03-121/18.02.2013 г., в предписаната от закона писмена форма, но не съдържа фактически основания в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Такива по отношение на поземления имот, съсобствен на жалбоподателя, не се съдържат и в протокола от заседание на областната комисия, цитиран в заповедта. Отделно от посочения порок във формата на акта, същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните норми на ЗГ. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ в едномесечен срок от влизането в сила на закона (09.04.2011 г.) министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. В случая областната комисия за Софийска област е назначена почти три месеца след изтичането на срока (09.05.2011 г.), в персонален състав съгласно изискванията на ал. 2 на същата разпоредба. Няма данни за предоставянето на протокола й от 07.10.2011 г. в изискуемия се 6 месечен срок от влизане на закона в сила в МЗХ, но утвърждаването му съгласно § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗГ е извършено едва на 14.02.2012 г., видно от поставения печат и цитираната заповед за заместване № РД 09-125/13.02.2012 г. Просрочие е налице и по ал. 5 на разпоредбата, тъй като процесната министерска заповед е издадена не до 28.02.2012 г., а след почти година - на 19.02.2013 г. Най-същественото нарушение в процедурата обаче е това, че дейността на комисията е проведена при несъответствие с предписанията на нормата на § 4, ал. 3 от ЗГ. Същата предвижда, че нейно задължение е да извърши на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и да изготви протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика. По делото не са представени доказателства назначената комисия да е извършила проверка на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта. В приложения протокол не е описан размерът на имотите, видът и произходът на гората. Има приложена скица на имота, но таксационна характеристика за него липсва. Не е ясно каква информация и за кой имот съдържа таксационното описание на л. 31 от делото. Следователно в протокола на комисията не се съдържат задължителните съгласно посочената по-горе норма реквизити, от които да се направи извод за данните, характеризиращи конкретния имот като гора. Гора съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. В заключение, по делото не е установено, че имотът, притежаван в съсобственост от жалбоподателя, е гора по смисъла на цитираната разпоредба. Данни относно това обстоятелство не се съдържат в административната преписка. Напротив, такъв извод се опровергава от издадената скица, където начинът на трайно ползване е посочен като "пасище, мера", както и от съдържанието на решението за въстановяване на собственост на земеделски земи на наследниците на Димитър Маринов Натов от 13.08.1998 г. При тези данни следва да се приеме, че оспорената заповед относно поземлен имот № 001193, с площ 53.509 дка, е постановена и в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното настоящият състав приема, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. Съобразно изхода на спора, направеното от жалбоподателя искане за разноски е основателно и Министерството на земеделието и храните следва се осъди да му заплати сумата 10 лв., представляваща заплатена държавна такса. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,