Решение № 15131 от 8.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2019 г.

Решение № 15131 от 8.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" (АМ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 114 от 28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3332 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2018 г. С него АМ е осъдена да заплати на Я. Демир, [дата на раждане] сумата от 2800, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване на Наказателно постановление № 346 от 04.12.2014 г., издадено от зам. началник на Митница Бургас, отменено с влязло в сила Решение № 78 от 13.11.2015 г., постановено по анд № 121 по описа на Районен съд – Малко Търново за 2015 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 15.12.2015 г. до окончателното й изплащане. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 710, 00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище, че ангажирането на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) касае само вредите, настъпили от "... административни актове, издадени и отменени по реда на АПК" и е неотносимо за такива, настъпили във връзка с отмяната на наказателни постановления. В допълнение твърди, че разноските, направени в хода на съдебното производство по отмяната на наказателното постановление не са пряка и непосредствена последица от административния акт, а последица от упражненото право на защита, поради което нямат характер на претърпени вреди. Релевира доводи за неправилност на решението и в частта на присъдената законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от 15.12.2015 г. до окончателното му плащане като се твърди, че е дължима считано от датата на предявяване на иска. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение изцяло и отхвърляне на предявения от Я. Демир иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – Я. Демир, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила относно присъденото обезщетение, а по отношение началния момент, от който е присъдена законната лихва, поради допусната от съда грешка, иска да бъде изменено, като този момент бъде определен съгласно направеното в хода на първоинстанционното производство уточнение – от датата на подаване на исковата молба на 05.04.2017 г. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представя договор за правна защита и съдействие от 09.03.2019 г. и списък на разноските. Преди съдебното заседание пред настоящия съд представя молба, в която заявява същото становище по същество на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Я. Демир е предявил пред АС - Бургас искове срещу АМ, с които е поискано осъждането на ответника да му заплати обезщетение в размер на сумата от 2800, 00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди във връзка с обжалването и отмяната на Наказателно постановление № 346 от 04.12.2014 г. на зам. началника на Митница Бургас, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденето на нахд № 265 по описа на Районен съд – Малко Търново за 2014 г., кнахд № 550 по описа на Административен съд – Бургас за 2015 г. и нахд № 121 по описа на Районен съд – Малко Търново за 2015 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане на отменителното решение в сила 15.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. По така предявените искове било постановено Решение № 1305 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 846 по описа на АС – Бургас за 2017 г. Посоченото решение било обезсилено с Решение № 15234 от 10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 9897 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. по причина насочването им срещу ответник, който не отговаря на изискванията на чл. 205 АПК. Решението, предмет на касационна проверка сега е постановено в производство по чл. 226 АПК. В съдебното заседание пред АС – Бургас искът за обезщетение се поддържа, както е предявен срещу АМ, но се прави уточнение, че законната лихва върху сумата на обезщетението се претендира считано от предявяване на исковата молба в АС - Бургас (тоест считано от 05.04.2017 г.). Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд приел предявения иск за обезщетение за допустим, а по същество за основателен. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Съдът направил извод, че са налице всички предпоставки, за да възникне правото на обезщетение в спорната хипотеза и като взел предвид приобщените по делото писмени и гласни доказателства, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ осъдил АМ да заплати на настоящия ответник по касация обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на исковата сума от 2800, 00 лв. Присъдил и законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е отменено наказателното постановление - 15.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Осъдил АМ да заплати на Я. Демир и сторените по делото разноски в размер на 710, 00 лв. Решението е валидно. То е недопустимо в частта, с която АМ е осъдена да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение в размер на 2800, 00 лв. считано от 15.12.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба на 05.04.2017 г. като постановено свръх петитум и допустимо, и правилно в останалата му част. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд настоящият ответник по касация е направил изрично уточнение относно момента, считано от който претендира законната лихва върху сумата на обезщетението – датата на предявяване на исковата молба. Това негово искане се поддържа и в представения по настоящото дело писмен отговор на касационната жалба, като присъждането на лихвата с обжалваното решение от по – ранен момент се отчита от него като "грешка", допусната от първоинстанционния съд. Доколкото обаче видно от мотивите на първоинстанционното решение съдът е изложил съображения за присъждането на законната лихва, считано от 15.12.2015 г. свързани с приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, според настоящия състав присъждането на лихвата от посочената дата (15.12.2015 г.) не се дължи на допусната от АС - Бургас очевидна фактическа грешка. Налице е произнасяне на съда свръх петитум в частта, с която АМ е осъдена да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение в размер на 2800, 00 лв., считано от 15.12.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба на 05.04.2017 г. Това обосновава извод за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на решението в посочената част и прекратяване на делото в тази част. За допустимостта на съдебното решение, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съд следи служебно без да има искане в тази насока от касационния жалбоподател. В останалата част решението е допустимо и правилно. Единственото оплакване, релевирано в касационна жалба е за допуснато от съда нарушение на материалния закон при неговото постановяване, поради което и като съобрази чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съд не може да се произнася по спазването на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство и обосноваността на направените от АС – Бургас изводи. Всички въпроси, които касационният жалбоподател е повдигнал за обсъждане в касационната жалба по приложението на материалния закон намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Доколкото въз основа на установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за основателност на предявения иск за обезщетение, в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение, той е постановил в тази част решението в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, с която АМ е осъдена да заплати на Я. Демир законната лихва върху присъденото обезщетение считано от 15.12.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в АС - Бургас на 05.04.2017 г. е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част, а делото на прекратяване в същата част на основание чл. 221, ал. 3 АПК. В останалата част решението следва да остане в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК. Предвид изхода на спора, на Я. Демир се следва присъждането на сторените по делото разноски за адвокатска защита за касационното производство в размер на 300, 00 лв. съобразно представените доказателства за това и списъка на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение