Решение № 6355 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2010 г.
ВАСVI отделение09.05.2011 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 336 от 21.09.2010 г., постановено по адм. д. № 376/2010 г. по описа на Административен съд, гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6355 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 336 от 21.09.2010 г., постановено по адм. д. № 376/2010 г. Административен съд гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Станимира Христова Воденичарова от гр. Хасково против решение № Ж-82-I/15.06.2010 г. на директора на РУ "СО" гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 87/22.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Челебиев е подадена касационна жалба от Станимира Христова Воденичарова с молба да бъде отменено. Излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от адв. Челебиев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Допълва касационните основания с оглед чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Ответникът по делото - директорът на РУ "СО" гр. Хасково, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. За да отхвърли оспорването на Станимира Воденичарова, Хасковският административен съд е изяснил напълно делото от фактическа страна, като е приел за установено, че жалбоподателката е майка на Евгений Евгениев Воденичаров, роден на 25.09.2007 г. По делото не е спорно, че Воденичарова е била осигурена за майчинство по силата на трудовото й правоотношение с "Исланд-В" ЕООД гр. Хасково и е била в отпуск за отглеждането на малко дете по чл. 164, ал. 1 от КТ за периода от 17.10.2008 г. до 25.09.2009 г. За времето до навършване на 2-годишна възраст на детето тя е получила следващото й се парично обезщетение. След извършена проверка по разходите на ДОО в "Исланд-В" ЕООД гр. Хасково, проверяващият орган е съставил констативен протокол № 3/7.06.2010 г., в който са отразени констатациите за липса на уведомление от страна на Воденичарова, че за периода от 2.02.2009 г. до 25.09.2009 г. детето Евгений е посещавало детски ясли, а майка му не е прекратила отпуска си, съобразно разпоредбата на чл. 53 от КСО, за който период е получила съответното парично обезщетение. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Следователно, за да се изплаща на майката на детето парично обезщетение за срок от две години, освен изброените по-горе условия се изисква детето да не е наставено в детско заведение - ал. 4 на чл. 53 от КСО. В случая майката на детето не е следвало да получава парично обезщетение, тъй като идеята на законодателя е ясно изразена - паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето, за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие се създават детски ясли и детски кухни. В ал. 2 се конкретизира, че детските ясли са организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. По делото е приета като доказателство молба от Станимира Воденичарова до ОДЗ "Весели очички" гр. Хасково с дата 10.09.2008 г. за прием на детето в съответната детска ясла. Видно от резолюцията на директора на ОДЗ № 20 и печат на детското заведение, детето е прието с редовни документи, считано от 2.02.2009 г. Настоящият състав не споделя възражения на процесуалния представител, развити в касационната жалба и в съдебно заседание, че "настаняването на дете в детско заведение" не е равносилно на "приемане на дете в детска ясла". Този въпрос е релевиран и пред първоинстанционния съд, който е изложил подробни и обосновани мотиви относно характера и дейността на детските заведения, както са отразени в закона и в Наредбата за устройството и дейността на детските ясли, детските кухни и здравните изисквания към тях. При липсата на легално пояснение на термина "настанявам", е извършил тълкуване на нормата съобразно целта на закона и основните начала на правото в Република България. За наличието на качеството "дете, настанено в детско заведение" от основно значение е дали то е било прието през процесния период въз основа на установения ред и при подаване от страна на родителите на изискуемите документи. При положителен отговор е без значение дали след това детето реално е посещавало детската ясла. Настаняването в детско заведение по см. на чл. 53, ал. 4 КСО е юридически факт, изключващ правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. Без правно значение за посочените норми е дали детето посещава реално детското заведение, дали и за какви периоди отсъства и т.н. В конкретния случай не са ангажирани доказателства, че детето не е настанено по реда на чл. 19 и чл. 20 от Наредба № 26/2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, поради което правилно оспореният административен акт е приет от съда за законосъобразен. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от доказателствения материал по делото, че синът на жалбоподателката е бил приет и не е бил отписан за периода от 2.02.2009 г. до 25.09.2009 г., то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административен съд гр. Хасково е приел, че в случая е налице чл. 53, ал. 4 от КСО. Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС по правилното приложение на цитираните разпоредби: Решение № 14321/2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г., решение № 3864/2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г., решение № 7821/2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на ВАС. Неоснователно е допълнително въведеното възражение за нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека (както е отразено в протокола от съдебно заседание). Твърдението е голословно, без да се уточни кои права и посредством какво са нарушени. Настоящата инстанция намира, че няма касационно основание за отмяна на обжалваното решение във връзка с нарушени норми от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г. Според чл. 6.1. - Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието. Обжалваното решение е правилно и обосновано, правните изводи съответстват на установените фактически обстоятелства. Съдът е обсъдил всички доказателства и безпристрастно е отговорил на наведените доводи от страните в процеса. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,