Решение № 14299 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2019 г.

Решение № 14299 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от кмета на Столична община подадена чрез юрисконсулт Георгиева, против решение № 7441/10.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2815/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено Решение № СОА18-ДИ11-380/4 от 15.02.2018 г. на кмета на Столична община. С него е отказано да се заличи направената адресната регистрация по постоянен адрес на Г. Кирилов Кисимов, В. Николаева Георгиева, Р. Георгиева Кирилова, М. Георгиев Кисимов, Р. Радкова Кирилова, К. Георгиев Кисимов и Х. Илиянова Димитрова направени на адрес: гр. София, СО, район "Студентски", ж. к. "Дървеница" бл. 42 А, вх. "А"ет. 1, ап. 2. Налице е направено изрично противопоставяне на собственика на жилището М. Гайдарова, изразено в писмена молба. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, че изводите на съда са в противоречие с разпоредбите на Закона за нормативните актове, като с решението се дава обратна сила на материалноправната норма на чл. 93, ал. 3 от ЗГР. Според касатора неправилни са направените изводите на съда, че всяка адресна регистрация, която не отговаря на изискванията на актуалната редакция на чл. 92 от ЗГР, независимо дали е била законосъобразна към момента на извършването и, следва да бъде приведена в съответствие със законовите изисквания - в конкретния случай заличена. Иска се отмяна на решението, като се приеме, че адресните регистрации на посочените лица са извършени в съотвествие с нормите действали към момента на заявяване на адреса и за административния орган не възниква задължението за служебното им заличаване. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява се от юриск. Георгиева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно развити в жалбата и в представена по делото писмена защита доводи. Ответника по делото, М. Гайдарова не се явява и не се представлява. В писмени бележки подадено чрез адв. Иванова, оспорва касационната жалба и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и своевременно депозирани писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения в хода на делото по същество. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по изложените съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на М. Гайдарова против Решение № СОА18-ДИ11-380/4/15.02.2018 г. на кмета на Столична община, постановен на основание чл. 99б, ал. 3 от ЗГР и чл. 59, ал. 1 АПК, с което е отказал да заличи адресната регистрация на седем лица регистрирани на адрес: гр. София, ж. к. "Дървеница", бл. 42 А, вх. "А" ет. 1, ап. 2 собственост на М. Гайдарова. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил, като незаконосъобразен цитираното по-горе решение на кмета на СО да заличи адресната регистрация на третите лица и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите на съда. Съдът е приел, че оспорения отказ, е постановен в изпълнение на съдебно решение № 7473/7.12.2017 г. по адм. д. № 10139/2017 г. на АССГ., но в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на ЗГР и чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Установено е, че към датата на регистрацията на посочените седем лица е действала разпоредбата на чл. 92 от ЗГР в редакцията и в ДВ бр. 67/1999 г. в сила от 1.01.2000 г. преди изменението с ДВ бр. 9/28.01.2011 г. Съгласно нея регистрацията на адрес се е извършвала при заявление от лицето без да е необходимо да се представя акт за собственост, нито документ установяващ ползване на имота и съгласие на собственика. Със сега действащата разпоредба на чл. 92, ал. 3 ЗГР се въвежда изискване за даване на писмено съгласие на собственика, когато заявителя не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа или чрез нотариална заверка на подписа. По аргумент за противното при наличие на изрично несъгласие на настоящия собственик М. Гайдарова какъвто е конкретния случай направената адресна регистрация на посочените седем лица следва да се заличи, поради което съдът е приел жалбата за основателна. Съдебното решение е постановено при извода, че правомощието на кмета на района да се произнесе по искането за заличаване на адресната регистрация произтича от разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР и като е постановил отказ, то той се явява незаконосъобразен. Върховния административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, прие следното: По делото няма спор, че административното производство по реда на чл. 99б и сл. от ЗГР е започнало по искане от М. Гайдарова до кмета на район "Студенски" при СО. Искането е подадено от Гайдарова в качеството и на собственик на имот в гр. София, ж. к. "Дървеница", 42 А, вх. А, ап. 2, за заличаване на адресната регистрация на всички лица регистрирани на адреса с изключение на нея и на Б. Стойчев. Към искането е приложен и нотариален акт за собственост. Няма спор, че кметът на района, действайки в изпълнение на чл. 99б, ал. 1, изр. първо от ЗГР, е издал заповед № РСТ17-РД91-18/05.05.2017 г., с която е назначил комисия за извършване на проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес съответно разпоредбите на чл. 92 и чл. 99а от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Безспорно е, че, след приключване работата на Комисията, е съставен протокол от 11.05.2017 г., от който е видно, че адресна регистрация на посочения в искането на Гайдарова апартамент, имат още 7 лица. Въз основа на протокола на Комисията и изразеното в обжалваното решение мнение, че всички заявени и регистрирани адресни регистрации са законни и лицата не подлежат на "отписване от адреса", е изготвен и процесния изричен отказ за служебна дерегистрация на третите лица, който по същността си съставлява отказ да се издаде заповед за заличаване на адресни регистрации по смисъла на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР. Касационната инстанция, като съобрази разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР и приложението й от страна на административния съд, намира, че правните изводи за отмяна на обжалваното решение с което е постановен отказ за заличаване на адресна регистрация за правилни. Постановеното от Административен съд София град решение е правилно и не е допуснато нарушение на материалния закон, каквото касационно основание се сочи. Първоинстанционния съд, след задълбочен анализ на доказателствата по делото и на приложимите правни норми на ЗГР, правилно и обосновано е приел за незаконосъобразно, и е отменил решение № СОА18-ДИ11-380/4 от 15.02.2018 г. на Кмета на Столична община, с което е отказал заличаване на адресните регистрации по постоянен адрес на седем физически лица и по настоящ адрес на едно физическо лице направени на адрес: гр. София, Столична община, район "Студентски", ж. к. "Дървеница", бл. 42 А, ет. 1, ап. № 2 в имот, собственост на М. Гайдарова. За да отмени процесното решение за отказ за заличаване на адресни регистрации по постоянен и настоящ адрес административният съд обосновано е приел, че решението е издадено в противоречие на материалния закон и неговата цел. Реда и условията за защита срещу неправилно адресно регистрирани лица е уреден в раздел III от глава IV на Закона за гражданската регистрация. Независимо от това, че към датите на извършването на съответните адресни регистрации преди 2011 г. не са констатирани нарушения на чл. 92 и чл. 99а ЗГР, то след като третите лица, които са променили настоящия си и постоянен адрес не са изпълнили задължението си да информират за това съответните органи и да се извърши нова регистрация на постоянен и настоящ адрес, единствената възможност за защита на собственика на имота е тази по чл. 99б ЗГР. След закупуването на имота от М. Гайдарова през 2010 г. в жилището не са живели адресно регистрираните в него седем физически лица, и собственичката не е давала съгласието си за продължаване на адресната им регистрация по административният адрес на жилището. Обстоятелството, че към момента на извършване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на третите лица не е допуснато нарушение на действащата към момента разпоредба е ирелевантно за спора предвид това, че е настъпила законодателна промяна, регламентираща нови изисквания, на които тази регистрации не отговарят. Съответно, след като собственичката на имота изрично е заявила несъгласието си тези трети лица да имат регистрация на този имот и да получават кореспонденцията си на този имот, и същите не живеят в имота, то адресната им регистрация следва да бъде заличена. Такава е и целта на закона - да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицата в актуално състояние, съответстващо на действителното фактическо положение, а в случая това може да стане само със заличаването на адресните регистрации на тези трети лица от административният адрес на жилището на М. Гайдарова. При тези данни по делото административният съд като е приел оспореното решение на Кмета на Столична община, с което е отказал заличаване на адресните регистрации по постоянен адрес на седем физически лица и по настоящ адрес на едно физическо лице за незаконосъобразно, отменил го е и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне е постановил съдебно решение в съответствие с приложимия закон. Не се споделят доводите на касатора, че в случая със съдебното решение АССГ дава обратна сила на материално правната норма на чл. 92, ал. 3 от ЗГР, която въвежда изискване при извършване на адресна регистрация да се представи и изрично писмено съгласие на собственика чрез декларация. Според касатора нормата на чл. 92, ал. 3 от ЗГР е обнародвана в ДВ бр. 9/2011 г. действа за напред и не може преурежда обществени отношения настъпили преди нейното влизане в сила, каквото е конкретния случай. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба и такава липсва в ЗГР. Следва обаче да се прави разлика между понятието "обратна сила на закона" с "действие на закона при заварени случаи". Разликата между обратната сила на правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае до действие на правната норма върху юридическите факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизане в сила на новия закон, докато при действието върху заварени правоотношения се касае до юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на закона, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическия факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон т. е хипотезата тук е, че действието е ex nunc. Затова и административното правоотношение по адресна регистрация по смисъла на чл. 91 ЗГР не приключва със заявяването и провеждането на производство по чл. 92 от закона. И това е така, с оглед разпоредбата на чл. 90 от закона, която създава задължение на всяко лице подлежащо на регистрация да заявява писмено постоянен и настоящ адрес. Ето защо следва да се приеме, че юридическите факти, отнасящи се до регистрираните лица за жилището собственост на ответницата по касацията Гайдарова, не са завършили своето действие към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗГР обн. ДВ бр. 9/2011 г. и нормата намира приложение. Правилно административния съд е приел, че всяка адресна регистрация, независимо дали е била законосъобразна или не към момента на извършването и, следва да бъде приведена в съответствие с действащите към момента законови изисквания. Недопустимо е да се смята, че напусналите адресно регистрирани лица, неизпълнили задълженията си по чл. 90, ал. 1 ЗГР да променят адресната си регистрация имат право на "пожизнена адресна регистрация " тъй като това противоречи на целта на закона, а именно да се поддържа регистъра на населението в актуално състояние по отношение на настоящ и постоянен адрес на лицата. Освен това пред Върховния административен съд не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно не се обосновава отмяна на обжалваното съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение