Решение № 14579 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2014 г.

Решение № 14579 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалба - от изпълнителния директор на ДФЗ и от "Пий 1" ЕООД със седалище гр. Сливен чрез адв. Петров против решение № 52 от 06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2253/2013 г. на Административен съд - София-град, като всеки от касаторите обжалва същото решение в частта, в която то е неблагоприятно за него. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209 от АПК. Молят същото да бъде отменено в обжалваните от тях части със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Изпълнителният директор на ДФЗ, същият и ответник по другата жалба, не се явява, не се представлява и не депозира становище по същество. Ответникът, "Пий 1" ЕООД - гр. Сливен, той - и касатор, редовно призован, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в атакуваните от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Пий 1" ЕООД - гр. Сливен против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ ЕО- за земеделски земи" за 2011 г., постановено по подаденото от търговското дружество заявление за подпомагане с УИН: 20/190511/69155 за кампания 2011 г., с което са заявени за подпомагане 22 парцела с обща площ 111.9 ха. По Натура 2000 - група А-постоянни пасища са заявени 21 парцела с обща площ от 52.47 ха, а по Натура 2000 - група В - обработваеми земи, е заявен един парцел с площ от 59.43 ха. С обжалваното УП административният орган, при поискана сума за подпомагане по Натура 2000 - група А - в размер на 8055.73 лв, е отказал изцяло подпомагане по тази мярка, а при заявена сума по Натура 2000 - група В в размер на 2 324.66 лв, е извършил редукция в размер на 69.51 лв и е оторизирал за изплащане на земеделския производител сумата от 2247.33 лв. С атакуваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил като незаконосъобразно уведомителното писмо в частта му, с която на дружеството е наложена редукция в размер на 69.51 лв и е отхвърлил жалбата на "Пий 1" ЕООД - гр. Сливен срещу административния акт в останалата му част. За да стигне до този правен резултат, АССГ, изхождайки от заявлението за подпомагане, подадено от търговското дружество, резултатите от проведените проверки на място, завършили с два контролни листа, подписани от земеделския производител - единият без възражения, а другият - с особено мнение, и базирайки се на изготвената по делото и кредитирана като неоспорена и компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза на в. л. Сара Коен, е приел следното от фактическа и правна страна: От заявените от дружеството за подпомагане по Натура 2000 22 парцела, са установени осем парцела със застъпвания. От установените застъпвания в размер на 25,40 ха, жалбоподателят е представил документи за 22,25 ха и е отказал застъпвания в размер на 3,15 ха. От заявените 21 бр. БЗС като ливади - група А, няма площи, които да попадат във физически блокове, които не се подпомагат по реда на § 1, т. 3а от ДР от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. За заявения БЗС като обработваема земя - група В не е установена недопустима площ по реда на § 1, т. 3б от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. АССГ, основавайки се на приетата по делото експертиза, подробно е обсъдил кои, констатирани от вещото лице несъответствия и неподлежащи на подпомагане площи от всички заявени БЗС приема за установени с конкретно описание на основанието за недопустимост по отношение всяка една квадратура от всеки един имот. Въз основа на горните факти АССГ е приел, че, освен недопустими поради двойно деклариране и неотстранено в полза на дружеството застъпване на заявени площи, част от площите, посочени в колона 17 от Таблица 2 към СТЕ са установени като площи, за които при извършена проверка на място от РТИ е констатирано неспазване на изискването за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, като недопустимите за подпомагане площи на това основание възлизат на 13,40 ха. За три от парцелите - БЗС с № № 72816-1066-4-2, 72816-1066-5-2 и 72816-1066-6-2, които са заявени като постоянни пасища - група А е установено, че са разорани и представляват угар. Същите не подлежат на подпомагане, тъй като за тях не са спазени забраните за земеделски дейности по чл. 6, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 5 от Наредба № 3/2011 г. В БЗС с № 72816-1066-6-2 измерената площ, представляваща угар, е 0,54 ха, а площта, която е останала неразорана и съставлява мера е 0,06 ха, но, доколкото оставащата площ е по-малка от допустимата по чл. 2 от Наредба № 3/2011 г., целият БЗС не подлежи на подпомагане. За един от парцелите - БЗС № 68864-26-61 с площ от 0,32 ха вещото лице е установило, че на място парцелът е насипан и е с уплътнена почвена покривка и го е квалифицирал като неподходящ за земеделска дейност по данни от МОСВ. Доколкото обаче доказателства за наличие на такива данни не се съдържат в административната преписка, а от контролния лист за проверка на място се установяват дейности в този БЗС, които не могат да бъдат подведени под нито една от хипотезите на чл. 6, ал. 1, т. 1,2,3 и 5 от Наредба № 3/2011 г., съдът е приел че площта на това БЗС от 0,32 ха следва да бъде включена в размера на допустимите площи, но това обстоятелство не променя крайния извод на административния орган за пълен отказ за финансиране по Натура 2000 - група А - постоянни пасища. За да отхвърли жалбата на "Пий 1" ЕООД - Сливен срещу уведомителното писмо в частта му, с която е отказано финансиране за заявените парцели по Натура 2000 - група А, АССГ е приел, че административният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Административният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК и е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е оставил без уважение оплакванията на жалбоподателя за немотивираност на акта поради неизлагане на фактически основания в същия за всяка констатирана недопустимост на площите. За целта съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и е приел, че фактическите основания за отказаното финансово подпомагане по Н 2000-група А всъщност се съдържат в административната преписка по издаване на уведомителното писмо - това са резултатите от административните проверки, съдържащи се в двата контролни листа, таблиците-неразделна част от административния акт и другите документи от преписката. АССГ е приел, че УП в частта за отказаната оторизация на сумата от 8 055.73 лв е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На база събраните по делото доказателства съдът е установил недопустими за подпомагане площи за група А на основание чл. 12, т. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 11, т. 1 от Наредба № 3/2011 г. в размер на 19.19 ха /19.51 - 032/ съставляващи на основание чл. 16 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. - 57.66 %, поради което правилно административният орган, при установени наддекларирани площи в размер над 50 % спрямо заявените, е отказал изцяло подпомагане. За да уважи жалбата на "Пий 1" ЕООД - Сливен срещу УП в частта му, в която по отношение заявените по група В- обработваеми земи е допусната редукция в размер на 69.51 лв, АССГ е приел от фактическа и правна страна следното: По отношение единствения, заявен за подпомагане по тази група БЗС № 67338-3415-2-2, редукцията е наложена за неспазване на Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние /УПЗДЗЕС/ съгласно чл. 12, т. 3 от Наредба № 3/2011 г. като по отношение същия БЗС в съставения на база проверката на място контролен лист е отразено, че парцелът е изоран. В същото време в съответната графа УПЗДЗЕС на контролния лист е отразено, че основанието е Национален стандарт 3.1. - забранява се използването на земеделска техника в парцели с преовлажнена почва. Доколкото към административната преписка и по делото не се представят каквито и да било доказателства за това, че почвата на този БЗС е преовлажнена и, доколкото същият е заявен за подпомагане по група В - обработваема земя, АССГ е приел, че не се установява неспазване на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, съответно - не са налице материалноправните основания за наложената редукция. Съдебното решение е правилно. По касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ. Касационната жалба е неоснователна. Несъстоятелни са оплакванията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение поради излагането на взаимнопротиворечиви мотиви. В цитираната от касатора част от мотивите на съдебното решение, съдът е приповторил приетото от вещото лице в заключението му, а отделно е изложил в съдебния си акт други мотиви защо приема, че констатациите на вещото лице по отношение недопустимата за подпомагане част от БЗС № 67338-3415-2-2 не се споделят от съда. С оглед гореизложеното не са налице твърдените от изпълнителния директор на ДФЗ касационни основания за отмяна на съдебното решение в атакуваната от него част. По касационната жалба на "Пий 1" ЕООД - гр. Сливен. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ доводи за законосъобразност на административния акт като постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съгласно минималните изисквания за мотивираност на акта, поради което при постановяването му не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са и развитите в касационната жалба доводи за немотивираност на съдебното решение и постановяването му в противоречие с материалния закон. Обосновано, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, АССГ е приел, че административният акт по отношение отказа за оторизация на суми по Натура 2000 - група А "Постоянни пасища" е постановен съобразно изискванията на Наредба № 3/2011 г. Правилно е определен % на наддекларираните площи - над 50 % и правилно, с оглед разпоредбата на чл. 16 от приложимия Регламент/ЕС/ № 65/2011 г., е постановен пълен отказ от финансиране за всички заявени по тази група площи. Неоснователни са и оплакванията на втория касатор за това, че съдебното решение не било съобразено с приетия за кампания 2011 г. специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и съдът не бил коментирал кога е приет този слой и дали заявените от търговското дружество БЗС попадат в него. Това е така, защото съгласно разпоредбата на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3/2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 постоянните пасища са допустими за подпомагане, ако попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000 с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,