Решение № 15793 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2009 г.
ВАСIII отделение21.12.2009 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мустафа Йълмаз, гражданин на Турция, против решение № 169/21.05.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 15793 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Мустафа Йълмаз, гражданин на Турция, против решение № 169/21.05.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кулинова оспорва подадената жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 169/21.05.2009 г. на Председателя на ДАБ при МС, на Мустафа Йълмаз, гражданин на Турция, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В тази връзка административният орган е направил правилен извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения, или принадлежност към определена социална група, както и за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с направеното искане за предоставяне на статут, съобразно законоустановените изисквания са проведени интервюта с кандидата, при които той изразява опасения, че при евентуален арест след участието му в проведен митинг на DTP (Обществено - демократичната партия, в средствата за масова информация в България споменавана като Партия на демократичното общество) - партийна организация на кюрдите в Турция, ще понесе наказателно преследване, както и че като кюрд се чувствал дискриминиран, включително при следването си във висше учебно заведение. Със становище от 06.02.2009 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Мустафа Йълмаз да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт. Въз основа данните от приложените в преписката документи и обясненията на лицето е прието, че жалбоподателят е кюрд, роден в Турция, влязъл е на територията на Република България нелегално в началото на 13.01.2008 г. ; твърди, че може да бъде арестуван, тъй като е участвал в митинг на кюрдската партия DTP, както и че многократно е търпял побой от полицията и военните, защото говорел кюрдски език и бил жертва на дискриминация по време на следването си. Правилно от административния орган е констатирано несъответствие между горепосочените твърдения и изявленията на кандидата в хода на проведените с него интервюта, че не е имал неприятности с властите, нито е санкциониран заради участия в партийни мероприятия, както и че е преустановил следването си под влияние на своя баща. Наред с това са съобразени данните по справка вх. № 247/29.01.2009 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, според която само въз основа на своя произход турските граждани с кюрдска принадлежност не са подлагани на репресии от страна на държавата, а партията DTP е парламентарно представена и нейните членове имат епизодични проблеми с турски националисти, но не и с официалните власти. От приложените в преписката данни не се установява наличието на някоя от причините посочени в чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване или на тези по чл. 9 от същия закон, лицето да е принудено да остане извън страната си на произход или местоживеене, поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това, обоснован е направеният извод, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и законосъобразно е постановен отказ при условията на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ (в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ бр. 52/2007 г.), хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Тъй като наличието на никоя от посочените предпоставки не е установено по категоричен и несъмнен начин от жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение