Решение № 9762 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Созопол, подадена чрез пълномощника адвокат Ю. Бошнаков, против решение 10205 от 11.12.2024 г., постановено по адм. дело 1216/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена издадената от него заповед 8-Z-417/28.04.2023 г., с която в полза на Г. П. Д. е учредено възмездно право на прокарване през поземлен имот (ПИ) 67800.54.357, местността Каваци, гр. Созопол, собственост на Хелио-тур-с АД, на технически проводи и съоръжения, а именно: кабел 20кV и уличен водопровод, за захранване на УПИ ІІ-54.52 (ПИ 67800.54.52), с обща дължина на трасето 65 м. и цена на прокарването 9100 лева. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Не споделя мотивите на съда, че в оспорената заповед не е посочено през коя част от служещия имот ще премине трасето на проводите, тъй като техническите данни и описания се съдържат в документацията на проекта, който е част от административната преписка. По отношение неуведомяването на Хелио-тур-с АД за започване на производството, счита това процесуално нарушение за несъществено, тъй като същото не е ограничило правата му, а дружество е реализирало защитата си в хода на съдебното производство. Не възприема и извода на съда за това, че не е изследвал наличието на първата предпоставка по чл. 193, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) - липса на постигнато съгласие между собствениците служещия и господстващия имот, тъй като такава липса следва от цялостното поведение на Хелио-тур-с АД по подаване жалбата, а дружеството не оспорва това и пред съда. Във връзка с изследването за други възможни технически решения за прокарване, се позовава на заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, че посоченият в заповедта начин е икономически най-целесъобразен. Противно на приетото от съда заявява, че оценката на сервитута е както за водопровода, така и за електрическия кабел. Иска отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадената от него заповед. Претендира разноски. Ответникът - Хелио-тур-с АД, чрез пълномощника адвокат М. Стойков, в представения писмен отговор и пред съда, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски. Ответникът - Г. П. Д. представя писмено становище, с което иска касационната жалба да бъде уважена с отмяна на атакуваното решение и оставяне в сила на оспорената заповед. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушаване на изискването на форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Намерил е, че в заповедта не е посочено през коя част на ПИ 67800.54.357 преминава трасето, като няма геодезически координати, осови точки и др. Посочена е само дължината му, но не и неговата широчина, липсва кадастрална основа. Счетено е, че допуснатите пропуски в акта не могат да се санират чрез изготвената пред съда експертиза, а приетите нарушения във формата ще препятстват вписването на сервитута в имотния регистър. Изложено е, че в нарушение на изискванията на чл. 26 АПК административният орган не е уведомил Хелио-тур-с АД за производството, без да се направи преценка дали това нарушение е съществено. Съдът е счел, че административният орган не е изследвал първата предпоставка по чл. 193, ал. 3 ЗУТ - за липса на постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти, а това е установено едва в съдебното производство. Не е извършена проверка от органа и за други технически решения, като за тяхната липса не е кредитирано и заключението на вещото лице. По отношение цената на учреденото право е счетено, че комисията по чл. 210 ЗУТ е оценила само правото на прокарване на електрическия кабел, но не и на водопровода. Последно е посочена липса на изследване дали прокарваните отклонения са допустими. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, който съгласно чл. 193, ал.3 ЗУТ е кмета на общината Неправилно обаче, първоинстанционният съд е приел, че не може да се установи през коя част на ПИ 67800.54.357 ще се прокара трасето на електрическия кабел и водопровода. Към цитираното в процесната заповед заявление на Г. П. Д. е приложен проект, който съдържа подробна разработка и скици, от които лесно се установяват трасето на прокарването, начинът по който се засяга ПИ 67800.54.357, неговите дължина, ширина и координати. Налично е и извлечение от кадастралната карта с очертаване на трасето, в по-малък мащаб - на л. 49 от първоинстанционното дело. Това налага извода, че мотивите към акта от фактическа страна се съдържат в техническата документация, което е допустимо съгласно задължителната съдебна практика, залегнала още в тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, поради което липсват основания да се приеме, че не е налице необходимата информация за вписване на заповедта в имотния регистър на основание чл. 193, ал. 9 ЗУТ. Не може да бъде възприет и извода на съда за допуснато нарушение по чл. 26 АПК, тъй като адресат на заповедта е единствено заявителят Г. П. Д. и издаването й е надлежно съобщено на Хелио-тур-с АД, като дружеството е реализирало правото си на възражение чрез оспорване на заповедта по съдебен ред, т. е. не е налице нарушение на административната процедура и то от категорията на съществените, което да води до отмяна на атакуваната заповед на това основание. Не се споделят мотивите на Административен съд Бургас за отсъстваща проверка от органа за липсата на съгласие на Хелио-тур-с АД за прокарването на трасето през имота му, както и липса на извършена проверка и за други технически решения. Наличието на такова несъгласие не се оспорва от дружество, като в жалбата си до първоинстанционния съд то се позовава на него и се противопоставя на прокарването. Съдът неправилно е приел, че органът не е изследвал наличието на тази предпоставка по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, тъй като изрично в заповедта е записано, че няма подписан договор по ал. 1 на чл. 193 ЗУТ. Същото се отнася и за проверката за друго техническо решение. В заповедта е посочено, че такова е явно икономически неизгодно, а същото е установено пред съда и чрез неоспореното от страните заключение на вещото лице, включително и при разпита му в съдебно заседание. Мотивите да съда да не го кредитира, защото не се сочат други такива възможности не могат да се възприемат, тъй като няма как възможностите да бъдат изложени ако не съществуват. Във връзка с приетото от съда, че цената на учреденото право не е била определена правилно от комисията по чл. 210 ЗУТ, следва да се посочи, че актът на този орган - в случая оценителен протокол 0004/07.03.2023 г., подлежи на самостоятелно оспорване по реда на чл. 215 ЗУТ, което изрично е записано в него. Страните обаче, не са се възползвали от тази възможност и актът по оценката е влязъл в сила. Освен това, както в оценителния протокол, така и в експертната оценка изрично е отразено, че изчисленото обезщетение се отнася както за прокарването на електрическия кабел, така и за водопровода, а в заповедта е записано, че правото на прокарване е заплатено в съответствие с оценката с цитирано платежно нареждане, което е приложено към преписката. По отношение изводите за липса на изследване дали прокарваните отклонения са допустими, същите нямат връзка с предмета на оспорената заповед, с която единствено възмездно се учредява сервитут. Проверка дали трафопоста от който ще се осъществява електрическото захранване може да се квалифицира като съоръжение на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 32 от ДРЗУТ е неотносимо към сервитута, предвид естеството му на ограничено вещно право и ще има значение при реализирането му със съответните проекти и разрешения. Неправилно е преценено, че уличният водопровод има характера на дворищна канализация, тъй като водопроводът и канализацията са съоръжения от различен тип. Поради изложеното и като е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, Административен съд Бургас е постановил неправилно решение в противоречие със закона, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК касационната инстанция следва да разреши спора по същество, като предвид липсата на основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесната заповед, жалбата на Хелио-тур-с АД против нея следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски в производството по представения списък, ответникът Хелио-тур-с АД следва да бъде осъден, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, да заплати в полза на бюджета на органа издал акта, направените такива в размер на 70 лева - държавна такса за касационната жалба и 1500 лева с ДДС - за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ, издадената фактура и платежното нареждане. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,