Решение № 5503 от 7.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. Стефанов, подадена чрез пълномощник адвокат И. Стойчев, против Решение 2030/28.10.2021 г., постановено по административно дело 226/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на Общински съвет Пловдив по заявление вх. 20VIII-28/27.11.2020 г. за разрешаване изработването на проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив и ПУП ПРЗ за УПИ I озеленяване, кв. 3 по плана на МФЗ Юг за урегулиране на ПИ 56784.536.145 и ПИ 56784.536.147 за обществено-обслужващи дейности. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на оспорения отказ. Изложени са доводи за наличие на предпоставки, допускащи изменението както на ПУП, така и на ОУП, за реализация на заявените инвестиционни инициативи. Касационната жалба се поддържа лично от И. Стефанов, както и от пълномощника му, който моли да бъде уважена по изложени съображения в писмена защита. Ответната страна Общински съвет Пловдив оспорва касационната жалба посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Д. Илиева, в който изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Останалите ответни страни Т. Чорбаджаков, Е. Хонолд и Ескорп ЕООД, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производство е започнало по заявление, с което е поискано да се разреши изработването на проект за изменение на ОУП и на ПУП - ПРЗ, поради изтекли срокове по чл. 208 ЗУТ, в които не е започнала процедура по отчуждаване на посочените два поземлени имоти и с цел реализиране на инвестиционни инициативи по отношение на същите. Внесеното предложение за изменение на ОУП и ПУП съдържа техническо задание, предвиждащо урегулиране на поземлените имоти по имотни граници и промяна на тяхното предназначение и зоната, в която се намират от зона за озеленяване в смесена многофункционална зона, като конкретното предназначение стане за обществено обслужващи дейности, с предложена матрица на градоустройствените показатели. Тъй като по така подаденото заявление, административният орган не се е произнесъл в съответния срок, е формиран мълчалив отказ, подложен на съдебна проверка. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което са извършени правилни фактически установявания, след което съдът е приел законосъобразност на процесния отказ по изложените в решението мотиви, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Основният довод, възприет от съда, касае отсъствие на предпоставки, които да налагат изменение на Общия устройствен план на гр. Пловдив. Действително е налице хипотезата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ - собствениците на недвижимите имоти, спрямо които не е започнала отчуждителна процедура по ЗОС в съответния срок, могат да поискат изменение на Подробния устройствен план. Но основанието по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е приложимо единствено за изменение на този вид план и не предполага автоматично и изменение на Общия устройствен план, който подлежи на промяна на различни фактически и правни основания. В конкретния случай, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 134, ал. 1 ЗУТ, допускащи изменение на Общия устройствен план. Установено е, че процесните имоти попадат в терен, предвиден за озеленяване от 1968 г. до момента, което показва очевидното и трайно намерение на общината върху тази територия да съществуват зелени площи. Не е настъпила и съществена промяна в обществено икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен действащия ОУП на гр. Пловдив, която да налага тези два имота да бъдат изключени от зоната, предвидена за озеленяване, доколкото общественият интерес изисква наличието на достатъчно зелени площи. На следващо място, правилен е изводът на съда за това, че заявеното инвестиционно намерение не отговаря на изискванията на чл. 62, ал. 7 ЗУТ, която разпоредба допуска застрояване в имоти частна собственост, предвидени за озеленяване само на изчерпателно посочените в нормата обекти. Заявлението, по повод на което е формиран оспорения мълчалив отказ не съответства и на предвидената в чл. 62а, ал. 2 ЗУТ забрана, според която не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Не е налице хипотезата на чл. 62, ал. 4 ЗУТ, изключваща приложимостта на правилото по чл. 62, ал.2 ЗУТ, тъй като гр. Пловдив е с население над 10 000 жители. Не е налице и изключението по чл. 62, ал. 5 ЗУТ, при което предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове за озеленени площи, които не са реализирани, може да се променя само с нов общ или подробен устройствен план на цялото населено място и то при условие, че със план-схемите на зелената система се доказва спазване на нормативите за озеленяване. Предвид изложените мотиви, съдебното решение, с което оспореният отказ е потвърден като законосъобразен се явява постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон, както и е обосновано, доколкото възприетите от съда правни изводи се подкрепят от установените факти. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна Общински съвет Пловдив следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 1 080 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,