Решение № 2696 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3629/2016 г.

от КСО е наредено да се извърши разследване на злополуката от 5.07.2014 г. с И. С. по сигнал на ДИТ гр. Б. при осигурител "Б." АД, за което е сформирана комисия. С вх. № ТЗ-88/9.07.2014 г., от осигурителя "Б." АД, в ТП на НОИ Б. е подадена декларация № 1 от 8.07.2014 г. за трудова злополука с данни за пострадалия, злополуката и увреждането. С писмо изх. № ТЗ-88#1/15.07.2014 г. на ТП на НОИ Б. наследниците на пострадалия и осигурителя са уведомени за открито на основание чл. 58, ал. 1 от КСО производство по разследване на злополуката. С. З. № 6/30.07.2014 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК производството по квалифициране на декларираната злополука е спряно, във връзка с необходимост от получаване на автотехническа експертиза от Окръжна прокуратура Б.. С вх. № ТЗ-88#3/7.10.2014 г. в ТП на НОИ Б. е постъпило копие от комплексна-автотехническа и оценъчна експертиза от 12.09.2014 г., изготвена по ДП № ЗМ03-291/2014 г. по описа на РУП К.. В протокол № 47 от 22.10.2014 г. на комисия при ТП на НОИ Б. са обективирани фактическите констатации от извършено разследване на злополуката със С., като е направена обща характеристика на работата на лицето преди злополуката и са отразени специфичните физически действия в момента на същата - управление на трактор с прикачено ремарке - цистерна, по черен земен път, при което катастрофира самостоятелно. Отбелязано е, че се води дознание и е посочено, че ремаркето е било с нефункционираща спирачна система, като И. е допуснат до работа - водач на МПС без да е инструктиран за промяната на работното място, както и е допуснат извънреден труд от работодателя. В протокола е посочен начинът на увреждане, допуснатите нарушения на нормативни актове, лицата допуснали нарушенията и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. С разпореждане № 88/31.10.2014 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука с вх. № 88/9.07.2014 г. от осигурителя "Б." АД станала с И. С. на 5.07.2014 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Посочено е, че злополуката е станала през време и по повод извършваната работа, а именно възниква ПТП, при което пострадалият е получил задушаване от притискане на снагата. Разпореждането е оспорено от дружеството по административен ред с жалба вх. № ТЗ-88#6/19.11.2014 г. С решение № РД-155/4.12.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Б., на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, обжалваното разпореждане е потвърдено. В мотивите е прието, че действията на С. са през време и по повод на извършваната работа - участвал е в прибирането на техниката към стопанския двор, след приключване на работния ден и са извършвани в интерес на работодателя. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че управлявайки колесен трактор марка "Болгар", модел "ТК-80", с прикачено ремарке - цистерна "Спартак", С. е пътувал от "работното си място за деня - нивата" към базата на фирмата, находяща се в с. Р., като в участък на пътя с естествен наклон, композицията увеличила скоростта си на движение и поради нефункциониращата спирачна система на ремаркето и по-голямата му маса то "изблъсква" трактора, машината е напуснала около хоризонталната си ос - на 180 градуса и паднала на таван. За техническите причини довели до злополуката, вещото лице коментира данните за неизправност на цистерната, събрани в досъдебното производство, както и информация дадена от колега на загиналия, който сочи, че цистерната е била "без спирачки от известен период от време, всички знаехме това и като я карахме имахме на предвид да караме по внимателно". Тези данни се потвърждават и от огледа на местопроизшествието, където експертът е установил, че от трактора към ремаркето е подведен/свързан само кабел за електрозахранване на ремаркето, но не е подведен/свързан маркуч за захранване на спирачната система на ремаркето, която работи с въздух. Експертът е уточнил, че такава цистерна не би следвало изобщо да е в движение, защото няма работеща спирачна система. По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите К. К., В. М. и Й. Д. се установява, че в деня на злополуката С. е бил изпратен да изпълнява трудовите си функции, като общ работник в полза на ЗК "Зора", в м. "Чамурлията", землището на с. Р., общ. Б., в изпълнение на договор за услуга от 10.03.2014 г. сключен между ЗК "Зора 93", с. Р. и "Б.", като злополуката е станала на връщане в базата в с. Р., докато е управлявал трактор с прикачено ремарке-цистерна. При тези обстоятелства Административният съд Б. е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. По делото не се спори, че С. е бил назначен на длъжността "общ работник" и задълженията му съобразно представената длъжностна характеристика не включват управление на селско-стопански машини, макар и той да е имал свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника. Предприетите от него действия по прибиране на трактора от полето до базата на кооперацията са в интерес на работодателя, тъй като в негов интерес е техниката и да се съхранява в базата, а не да стои безстопанствена на полето. Оттук и извода, че действията на И. С., независимо дали са предприети по негова инициатива или разпореждане на работодателя, са в интерес на предприятието и е налице функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането-смърт, като следствие на извършваната работа, което е и третия елемент от фактическия състав на трудовата злополука. Поради изложеното са налице материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО, за признаване на злополуката като трудова, както правилно е приел първоинстанционният съд. Изложени в случая са налице всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Внезапното увреждане здравето на С. е станало по време на работа, извършвана в интерес на дружеството. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезиса на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО: станала е на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа в рамките на установеното работно време. Тези данни са достатъчни да обусловят извода, направен и от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, че злополуката е станала по време на работа, извършвана от пострадалия работник за дружеството- жалбоподател. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон.