Решение № 1494 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11045/2008 г.
ВАСI отделение04.02.2009 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 691 от 2.07.2008 г., постановено по адм. дело № 502 от 2008 г. по описа на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1494 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11045/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив срещу решение № 691 от 2.07.2008 г., постановено по адм. д. № 502 от 2008 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменена заповед № 24913-0042257 от 11.02.2008 г. на зам. директора на ТД на НАП за наложена принудителна административна мярка (ПАМ)-запечатване на обект-офис, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Лерин"№ 13, ет. 6, ар. 21, стопанисван от ЕТ "СИАМ-Александър Мандаджиев" за срок от един месец, на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС и на основание и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на постановеното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта. Ответникът по касационната жалба - ЕТ"СИАМ-Александър Мандаджиев" не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени заповедта на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив за наложена принудителна административна мярка на ЕТ "СИАМ-Александър Мандаджиев" - "запечатване на обект" за срок от един месец, съдът е приел, че не е установено на този адрес търговеца да осъществява дейността си, както и това да е обекта, в който е извършено нарушението, тъй като седалище и адресът на управление на ЕТ, мястото, мястото на сключване на договора, за плащането по който е установено, че не е издаден фискален бон е на друг адрес, различен от адреса на който е запечатан обект. Отделно, съдът е приел, че заповедта не съдържа мотиви относно наложената ПАМ за максималния определен по закон срок. Така постановеното решение е правилно. При контрола за законосъобразност на оспорения административен акт, с който на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена ПАМ-запечатване на обект и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ-забрана на достъп до обекта, първостепенният съд е констатирал необоснованост на акта от фактическа страна и съществено нарушение на изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК -липса на мотиви относно срока, за който е наложена ПАМ. От доказателствата по делото и най вече от показанията на разпитания по делото свидетел Огнян Струмин, който е актосъставител, се установява, че проверката не е извършена на адреса, посочен като адрес на обекта на търговска дейност и спрямо който е наложена ПАМ - гр. Пловдив, ул. "Лерин" № 13, ет. 6, ап. 21. Проверка също не е извършена и на адреса, който е вписан като адрес на управление на предприятието на едноличния търговец и където е сключен договора, по който е налице сигнал, че за плащането не е издаден съответния документ - гр. Пловдив, ул. "Магура"№ 6. Проверката на касовия апарат е извършена в офиса на ТД на НАП-Пловдив, където апарата е предоставен за проверка от едноличния търговец. Въпреки че е установено нарушение - към датата на плащане на сума в брой по договор - 18.06.2007 г. не е регистрирана продажба на услуга и не е издаван фискален бон. Останалата сума, платена по същия договор на 20.07.2007 г. също не е регистрирана и отчетена чрез издаване на финансов бон, видно от проверената касова книга и контролната лента за деня, както и за отпечатания периодичен отчет по фискалната памет на устройството от 22.01.2007 г. до 26.11.2007 г. В случая допуснатото нарушение от страна на административния орган е по отношение на обекта, който е запечатан и е ограничен достъпът до него, тъй като по преписката липсват каквито и да е данни това да е "търговския обект" по смисъла на чл. 186, ал. 1, вр. § 1, т. 41 от ЗДДС, т. е. не е установено, че в този обект се развива и отчита дейност от ЕТ. Фискалното устройство е регистрирано без стационарен обект. Адресът на управление на ЕТ е различен и същият е вписан в сключения договора, по който са осъществени плащания, неотчетени по съответния ред с фискално устройство. Липсата на мотиви в административния акт по отношение на максимално определения срок за налагане на ПАМ е също нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта, макар в случая това да не е единствената незаконосъобразност на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка (продажба. Безспорно е в случая, че е извършено такова нарушение от ответника по касационната жалба, но липсва обоснованост на акта по отношение на обекта, спрямо който е наложена ПАМ и по отношение на срока. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно съдът е приел при така установените факти, че тези нарушения при издаване на заповедта водят до нейната незаконосъобразност и е постановил отмяната й. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,