Решение № 13272 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2014 г.

Решение № 13272 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14635/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 392/14.10.2014 г. по адм. д. № 1109/2013 г. на АС-Велико Търново в частта, с която е отменен РА № 111300474/22.05.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част, и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Белсма фърничър" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 111300474/22.05.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 8340,76 лв с лихви по фактури на "Тракия-Милес" ООД № 52/07.09.2011 г., № 65/23.04.2012 г., № 73/23.07.2012 г., № 76/19.09.2012 г., № 77/29.09.2012 г. и частично по фактура № 53/31.10.2011 г. - в размер 297 лв като е отхвърлил жалбата в останалата й част. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по изброените фактури на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на обработен дървен материал и изделия от дърво по последната фактура не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно определяне на данъчните задължения в РА във връзка с цитираните фактури. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Неоснователен е доводът за необсъждане на събраните доказателства от съда. Липсата на някои подписи в представените товарителници и непосочването на адреса на ревизираното лице в превозните билети предвид т. 1 от решението по дело С-18/13 на СЕС правилно са преценени от съда като несъществени и не даващи основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по спорните фактури. Правилно съдът е основал изводите си на подробната счетоводна експертиза, която установява заприходяване на получения дървен материал в счетоводството на ревизираното лице по палети, съставяне на справки, от които се установява изписването на материала за производството и последващи продажби, както и наличната дървесина, която не е вложена в производството. Доводите в РА за използване на фактури с невярно съдържание от ревизираното лице не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Органите по приходите са игнорирали приемо-предавателните протоколи по фактури № 52/07.09.2011 г. и № 53/31.10.2011 г., представените превозни билети за транспорт на дървесината до гр. Ловеч, където е складът и производството на ревизираното лице, представените справки, обсъдени от вещото лице, установяващи приемането на дървесината от посочения във фактурите доставчик и изписването й за производството на мебели по фактури № 73/23.07.2012 г. и № 77/29.09.2012 г. Към фактурите има описи на получените количества дъски, посочване на № на палет, в който се включват, съставяни при приемането на дървения материал, които установяват приемо-предаване на фактурираната дървесина по фактурите, за които не са представени приемо-предавателни протоколи. Съдът е съобразил изводите си с практиката на СЕС при преценката на доказателствата за извършен транспорт на дървения материал и обосновано е приел предвид и заключението на счетоводната експертиза, че фактурираните доставки на обработен дървен материал са реално осъществени. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и възражение за неправилност на решението в частта за разноските, присъдени по компенсация без искане на касатора да се извършва компенсация. Присъждането на разноските по компенсация е трайна практика на ВС от 70-те години на миналия век с цел издаването на по-молко изпълнителни листове и облекчение на страните. Непознаването на трайната практика на съдилищата не я прави неправилна. Дружеството има право на разноски за касационната инстанция в размер 900 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,