Решение № 8377 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10953/2011 г.

Решение № 8377 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10953/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), срещу решение № 1646/04.07.2011 г., с което по жалба на Кирил Евгениев Манов от град Варна е изменен Акт за регистрация по ЗДДС № 030421000019032/09.12.2010 г., издаден от инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Излага съображения в подкрепа на становището си за законосъобразност на Акта за регистрация по ЗДДС в касационната жалба и допълнение към нея. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Кирил Евгениев Манев от град Варна, чрез процесуален представител адвокат Дишев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 1646/04.07.2011 г. по адм. д. 424/11 г. по описа на АС - Варна е уважена жалбата на Кирил Манов против Акт за регистрация по ЗДДС 030421000019032/09.12.2010 г., издаден от инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Варна. Административният съд е приел, че атакувания акт за регистрация по ЗДДС е действителен акт, при чието издаване не са допуснати такива съществени процесуални нарушения, включително и във формата на акта, които да обуславят неговата отмяна. Посочената обаче в акта за регистрация дата на достигане оборота за регистрация по ЗДДС - 31.10.2009 г. и 14.11.2009 г. е определена в нарушение на материалния закон. Спорът между страните е формиран по въпросите налице ли са по отношение на жалбоподателя предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, към кой период е достигнат облагаемия оборот, правилно ли е определен този оборот от страна на органа по приходите и правилно ли е определена датата до която лицето е следвало да подаде заявление за регистрация. Съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на акта с приетото за установено обстоятелство, че оборотът за регистрация по ЗДДС е достигнат от ревизираното лице през м. 08.2010 г. и е в размер на 51 157,00 лева поради и което правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС последният е подал заявление за регистрация на 14.09.2010 г. В подкрепа на този извод е и заключението на изготвената в хода на съдебното производство, приета и неоспорена от страните допълнителна ССЕ. Констатираните от ВЛ обороти, след приспадане на установените суми за извършените разходи за трети лица са съобразени с с разпоредбите на чл. 12 от ЗДДС, чл. 44, ал. 1, т. 5, чл. 96, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС и съвпадат изцяло с оборотите заявени от жалбоподателя в подаденото от него заявление за регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗДДС, за дата на регистрация по ЗДДС се счита датата на връчването на акта за регистрация. Процесният акт е връчен на жалбоподателя на 01.11.2010 г., към който и момент е било налице основанието за задължителна регистрация по ЗДДС. Посочената обаче в акта за регистрация дата - 14.11.2009 г. е определена в нарушение на материалния закон. Доколкото същата е част от задължителното съдържание на акта по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДДС и е от значение за определяне на периода, предмет на ревизията, съдът е приел, че в тази част акта следва да се измени. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната цялост и е обосновал напълно съответстващи на фактическата обстановка правни изводи, съобразени с приложимите разпоредби на действащия материален закон към датата на издаване на акта за регистрация. Неоснователни са възраженията на касатора за недопустимост на жалбата и респективно на съдебното решение с аргумента за липса на правен интерес. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДДС, лицето се счита за регистрирано от датата на връчването на акта. В акта обаче са налице констатации за обстоятелство по чл. 102, ал. 2 от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е предвидено определяне на данъчните задължения на ревизирано лице, в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, като се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания- т. е независимо от това, че няма регистрация по ЗДДС, лицето действа като данъчно задължено лице. Ето защо, направените в акта за регистрация констатации и изводи относно тези обстоятелства са неизгодни за субекта. Същите засягат негови законни интереси и на практика създават задължения за него, предвид изричната разпоредба на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, което поражда и правния му интерес от обжалването на акта. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на АС - Варна в тази част. По отношение възражението, че административният съд неправилно е определил оборотите на ревизираното лице за месеците 08./2009 г.; м. 09/2009г; м. 12/2009 г.; м. 05/2010 г. и м. 08/2010 г., настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно. От правно значение за законосъобразността на Акта за регистрация по ЗДДС е да се установи наличието на предпоставките по чл. 96 от ЗДДС и датата от която лицето е достигнало облагаем оборот над 50 000 лева и е следвало да подаде заявление за регистрация. Констатациите на приходния орган, че към 31.10.2009 г. е реализирал облагаем оборот в размер на 53 527,96 лева формиран за периода м. ноември 2008 г. - м. октомври 2009г от извършени облагаеми доставки на адвокатски услуги в рамките на осъществяваната икономическа дейност са неправилни и необосновани. Неправилно в определения от органа по приходите оборот са включени всички постъпили суми по сметки на жалбоподателя, без да бъдат диференцирани съобразно техния произход, основание за плащане и разхода им. По този начин в определения облагаем оборот са включени и суми, преведени по сметка на ревизираното лице, но чието предназначение е за покриване разходи на клиенти по водените въз основа на договори за правна защита и съдействие съдебни дела, налагащи процесуалното им представителства. В изготвената и приета по делото допълнителна ССЕ вещото лице при цялостна проверка на приходите и разходите на лицето, след приспадане на установените суми за извършени разходи за трети лица, съобразявайки разпоредбите на чл. 12, чл. 44, ал. 1, т. 5 и чл. 96, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС е дало заключение, че оборотът за регистрация е достигнат в м. 08.2010 г. и е в размер на 51 157,00 лева. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателят е подал заявление за регистрация на 14.09.2010 г. На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил много подробни мотиви в обжалваното решение. Настоящата инстанция намира, че поради липса на допуснати нарушения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани правилните изводи на първоинстанционния съд. Правилно и в съответствие с фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия е определен и размера на присъденото възнаграждение за адвокатска защита. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция с оглед изхода на спора на касатора разноски не следва да бъдат присъдени. На ответникът следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за адвокатска защита. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение