Решение № 14042 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4137/2010 г.

Решение № 14042 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4137/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Първо Златев Първов срещу решение № 386 от 29.12.2009 г., постановено от Административен съд Стара Загора по адм. д. № 352/2009 г. С касационната жалба са изложени доводи неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото с указания за прилагането на чл. 173, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Ответникът - кметът на община Стара Загора, с представена по делото писмена защита, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Заинтересованата страна Ташка Иванова Първанова не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 4-П-194 от 19.06.2009 г. на кмета на община Стара Загора, с който не е уважено искането на Първо Първов за отчуждаване на имот пл. № 528, кв. 610 по плана на гр. Стара Загора и определяне на парично обезщетение или алтернативно изменение на ПУП за този имот. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, съдът е приел, че имота, за който е направено искането е отчужден със заповед № СД-83 от 14.03.1978 г. на председателя на ГОНС Стара Загора. Само на това основание искането за повторна отчуждителна процедура на имота или изменение на ПУП е неоснователно. Доколкото административния орган се е произнесъл относно възможността искането да бъде разгледано като такова за отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, съдът е приел, че и в тази насока отказа е законосъобразен, тъй като възможността да се иска отмяна на отчуждаване по този реституционен ред е обвързана с подаване на искането в предвиден преклузивен срок, което в случая не е сторено. В хода на производството по оспорване на административния отказ са наведени доводи, че процесния имот е възстановен с решение на ПК, сега ОСЗ, Стара Загора, поради което направеното искане е следвало да се съобрази с признатите по този ред права. Във връзка с тези доводи решаващият съд е приел, че представеното решение няма силата на констативен нотариален акт за имот, който попада в изключващата хипотеза на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, в редакцията действала към момента на постановяването му. По тези доводи съдът е потвърдил оспорения отказ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания. Решаващият съд е установил всички релевантни за спора факти и при правилната им преценка е стигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. По делото е установено, че процедираният имот е отчужден от жалбоподателя със заповед № СД-83 от 14.03.1978 г., издадена на основание чл. 95 и чл. 89 от ЗТСУ (отм.) от председателя на ГОНС Стара Загора. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 24.04.1978 г. не е обжалвана, поради което е влязла в сила. Влязлата в сила отчуждителна заповед е породила вещно-правното си действие и отчуждения имот е станал държавна собственост. Във връзка с възражението, че за отчуждения имот не е изплатено определеното парично обезщетение, обосновано е прието, че жалбоподателят е имал правна възможност да иска отмяна на отчуждаването по реда и при условията на чл. 109 от ЗТСУ (отм.). След като това не е било сторено, по силата на приключилото отчуждително производство, към 1992 г. имотът е бил със статут на държавна собственост. Абсолютно недобросъвестно жалбоподателя е направил искане за възстановяване на имота по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като за удостоверяване на правото си на собственост е приложил нотариален акт, чието вещно-правно действие е преустановено след приключилата отчуждителна процедура. При представените от заявителя доказателства, ПК, сега ОСЗ, е постановила решение, с което е признала правото на собственост, но не е възстановила имота, тъй като е попадал в специалната хипотеза на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - имотът се намира в урбанизирана територия. Към момента на произнасяне този орган не е имал задължение да препрати преписката на друг компетентен орган по реда на чл. 8 от ЗАП (отм.), тъй като в приложените от заявителя доказателства не имало данни за отчуждаване на имота. Преценката дали органа е компетентен да се произнесе по искането се прави с оглед фактите и обстоятелствата, така както са заявени в искането. От заявление вх. № 52689/8.04.1992 г., с което е била сезирана ПК, сега ОСЗ, Стара Загора, не може да се направи извод че е приложим друг реституционен ред, поради което за органа не е съществувало задължение да препрати преписката на друг компетентен орган. След постановяване на решението вече липсва правна възможност за десезиране на органа и изпращане на преписката на друг орган. В този ред, настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационния жалбоподател относно възможността за преценяване като допустимо искане за отмяна на отчуждаване по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За да се произнесе по такова искане, кмета на общината е следвало да бъде сезиран с изрично искане, направено в предвидения преклузивен срок, което не е било сторено от жалбоподателя. При липса на допустимо искане по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, кмета на общината не е имал задължение да се произнася за наличие на предпоставките за отмяна на отчуждаването, предвидени в чл. 2 от с. з. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за постановяване на решение по същество на спора в хипотезата на чл. 173, ал. 2 и ал. 4 от АПК, то следва да се отбележи, че предмет на оспорване в това производство е отказа на кмета на общината, който е компетентен да се произнесе по направеното искане. Предмета на този спор не е действителността на решението, постановено по заявление за възстановяване на земеделска земя. Съдът не може да прогласи служебно нищожност на акт, който не е предмет на административния спор. Създалото се правно положение не се дължи на некомпетентно или незаконосъобразно произнасяне на административните органи, а на недобросъвестното упражняване на права от страна на жалбоподателя. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,