Решение № 6306 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10882/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Научен съвет на Националния институт по геофизика, геодезия и география БАН /НС на НИГГГ/, чрез процесуален представител, срещу решение 1019 от 01.06.2023г. по адм. дело 423/2023г. на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменено решение по Протокол 6/01.12.2022г. на НС на НИГГГ БАН, и преписката е изпратена за административния орган за повторно провеждане на процедурата по обявения в Държавен вестник бр. 41/03.06.2022г. конкурс за академична длъжност професор двама, по професионално направление 5.7. Архитектура, строителство и геодезия, научна специалност Обща, висша и приложна геодезия и е изпратил преписката на административния орган за повторно провеждане на процедурата по обявения конкурс, при съблюдаване дадените със съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. С цитираното решение по Протокол 6/01.12.2022г. научният съвет е приел, че не избира никого от кандидатите по обявения в Държавен вестник бр. 41/03.06.2022 г. конкурс за академична длъжност професор двама, по професионално направление 5.7. Архитектура, строителство и геодезия, научна специалност Обща, висша и приложна геодезия . Касаторът иска отмяна на съдебното решение като недопустимо, алтернативно като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационните основания излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът Л. Г. П., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при липса на законоустановените реквизити, при пълна липса на мотиви, поради непосочване на фактически и правни основания за неговото издаване, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че в процесния случай мотиви не са изложени от АО нито в административния акт, нито в друг документ от преписката по издаването му. Приел е, че в случая решаващият орган не е възприел оценката на кандидатите и предложението на научното жури за избор на професор, поради което издаденият акт не би могъл да се ползва като мотиви от съображенията, изложени от научното жури. АС-Пловдив е приел, че ръководителят на департамент Геодезия доц. д-р Н. Д. - един от кандидатите в процесния конкурс е направил предложението за избор на научното жури, което е в пряко противоречие с принципа за безпристрастност залегнал в чл.10, ал.2, предл. първо АПК. Съдът е приел, че назначената със заповед на директора на НИГГГ-БАН комисия за проверка редовността на документите на участниците в конкурса , незаконосъобразно е формирана комисия за допустимост на осн. чл.59, ал.5 от ПРЗРАСРБНИИГГГ, който не може да допише закона и правилника за прилагането му без делегация и при изричната правна уредба. Относно състава на научното жури съдът е приел, че проф.И. Г., който освен член на научното жури е и негов председател и рецензент по конкурса, и в същото време е съавтор с един от тримата кандидати в конкурса, въпреки наличието за основния за отвод по чл.10, ал.2 АПК, не е отстранен от процедурата по провеждане на конкурса. Като съществено нарушение на административнопроизводствените правила от АС-Пловдив е възприето и липсата на произнасяне на научното жури с решение относно наличието или липсата на плагиатство в представените в конкурса научни трудове в изпълнение задължението си по чл.4, ал.11 ЗРАСРБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на съдебното решение. При извършената служебна проверка с оглед разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК съдът намира същото за допустимо. АС-Пловдив се е произнесъл по процесуално допустима жалба, подадена в срок и от заинтересовано лице, адресат на административния акт. Решението е постановено от компетентен съдебен състав в изпълнение на нормата на чл.164 АПК в писмена форма. Съгласно чл.172а, ал.2 от АПК към решението са изложени мотиви, кореспондиращи с обективирания диспозитив, при ясно изразена воля на съда. Настоящата касационна инстанция споделя извода на съда за допуснато от АО нарушение на чл.59, ал.2 т.4 АПК, в частта относно липсата на мотиви. Законосъобразно и обосновано е приетото от първостепенния съд, че при издаването на оспореното решение административният орган не е изложил никакви фактически и правни съображения, които да обосноват издаването на административния акт в посочения смисъл. Такива не се установяват и в съпътстващите издаването на акта документи. Съгласно разпоредбата на чл.27а, ал.3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, приложима на основание чл.29в, ал.4 от с.з. относно реда за заемане на академичната длъжност "професор", научният съвет може с мотивирано решение да отхвърли направеното от научното жури предложение въз основа на направени изказвания. От анализа на цитираната разпоредба следва, че решението на научния съвет може да е мотивирано въз основата на изказванията, но не е достатъчно единствено такива изказвания да фигурират, а тяхното съдържание да обосновава наличието на факти, представляващи неизпълнение на конкретно разписано в правна норма условие за заемане на процесната академична длъжност конкретно за всеки от кандидатите. В конкретния казус направените от членовете на НС изказвания са изцяло лишени от фактическа и правна обосновка по конкретния конкурс, като изложените чрез направените изказвания факти, не са свързани със законово установените в Раздел IV (чл.29-чл.29в) ЗРАСРБ условия за заемане на академична длъжност професор , както по принцип, така и относимо към всеки от кандидатите, поради което не обосновават прилагането на чл.27а, ал.3 от ЗРАСРБ. Именно липсата на установени в закона предпоставки трябва да е съдържимото в мотивите на решението на административния орган, формиращи волеизявление за отхвърляне предложението на научното жури за избор на кандидат по обявения в Държавен вестник бр. 41/03.06.2022г. конкурс за академична длъжност професор , по професионално направление 5.7. По този начин при пълната липса на мотиви, даващи основание за вземане на конкретното решение на НС, оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК вр. чл.27а, ал.3 вр. чл.29в, ал.4 ЗРАСРБ за изискуемата от закона форма, при което изводът на АС-Пловдив за отмяната му е верен. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Предвид установената от първостепенния съд липса на мотиви за тази съдебна инстанция не е имало необходимост да установява други относими към спора обстоятелства, защото липсата на форма е самостоятелно основание за отмяна на оспорения АА. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Пловдив е изпълнил задължението си по чл.168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.2 и т.3 от АПК, и този съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 900 лева, представляващи доказано и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Е. Станчева по договор от 04.08.2023г. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките - юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отменения акт - (§1, т.6 от ДР АПК). Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение