Решение № 13566 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15500/2011 г.

Решение № 13566 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15500/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Хасково против решение № 544 от 20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 593/2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Борислав Григоров Борисов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково е отменил заповед № 378/21.02.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Хасково, с която на Борислав Григоров Борисов е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория и степен" за срок от две години. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че по делото не са налице доказателства, установяващи държавният служител да е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗВР вр. чл. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР вр. чл. 228, ал. ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Съдът е направил точно тълкуване на разпоредбата на чл. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като е приел, че нормата е относима към служебна информация, а писмените обяснения на държавния служител, дадени по повод образувано дисциплинарно производство за извършено нарушение на служебната дисциплина, не са служебна информация. Право на служителя е да даде или откаже да даде обяснения в образуваното срещу него дисциплинарно производство и дадените писмени обяснения са защитна теза на служителя, която подлежи на доказване по предвидения за това в закона ред. Цитираната норма от Етичния кодекс регламентира, че държавният служител не вписва неверни данни в документи, издавани съхранявани или изисквани за нуждите на МВР. Очевидно обясненията на служителя срещу когото е образувано дисциплинарно производство не са издадени, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР, а са необходими единствено за нуждите на образуваното дисциплинарно производство, предвид спазване на императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Ето защо като е приел, че Борисов не е извършил, описаното в заповедта дисциплинарно нарушение първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е прието, че в случая е нарушена нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта и в подготвителните документи за издаването й тези обстоятелства не са обсъждани. В случая е нарушено и правилото на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР послужило като основание за определяне на вида на наказанието. Съгласно цитираната норма дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години" се налага за извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателя е обжалвал предходното наложеното му наказание "порицание", което е отменено, като към момента на постановяване на решението делото е било висящо пред Върховния административен съд. С решение № 7784 от 1.06.2012 г., постановено по адм. д. № 8128/2011 г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Административен съд гр. Хасково. Следователно спрямо държавния служител не е осъществена хипотезата на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен", който факт настоящата инстанция взема предвид на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. Следователно като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, първоинстанционния съд е постановил решение съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е обосновано. Изводите, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила се подкрепят от събраните по делото доказателства. На тази база е и заключението, че жалбоподателят не е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Доводът на касатора, че съдът не е указал доказателствената тежест на страните, е неоснователен. С изрично разпореждане от 17.08.2011 г., постановено по делото, съдът е указал доказателствената тежест на страните, като препис от разпореждането е връчен на административният орган на 19.08.2011 г. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,