Решение № 7515 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4174/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 2020 г. (ОПНОИР), срещу Решение 7336 от 04.03.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 9351/2024 г. С обжалваното решение е отменено Решение 02-202 от 30.08.2024 г. на ръководителя на УО на ОПНОИР, с което на Министерството на образованието и науката (МОН) е определена финансова корекция в размер на 10% от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор Д03-24 от 23.09.2021 г. с изпълнител Креатоб ДЗЗД, за нередност за нарушение на чл. 33, ал. 5 и чл. 25 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 9.1, буква б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд е направил грешен и немотивиран извод, че приетата от органа правна квалификация на нередността не съответства на фактическите констатации. Съдът не е разгледал и обсъдил становищата на страните, както и не е изложил и никакви собствени мотиви за взетото решение. Поради това е допуснал съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, което е основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав от същия съд. В проверената от органа обществена поръчка е установено, че възложителят, чрез дадено разяснение по постъпил въпрос, е въвел ново (алтернативно) изискване за начина на изпълнение на една от дейностите по обществената поръчка, с което е въвел промяна в условията на процедурата. Това е промяна, тъй като преди постъпването на въпроса от потенциален участник в процедурата и даденото разяснение, съдържащият се в разяснението отговор, с който се дава нова възможност на участниците да изпълнят една от дейностите онлайн, е била предвидена за изпълнение чрез посещение на място. В чл. 33, ал. 5 ЗОП е предвидена забрана с разясненията да се въвеждат промени в условията на процедурата, която възложителят е нарушил. Въведената нова възможност за проверка на една от дейностите по обществената поръчка не е била налична в обявлението на поръчката към момента на публикуването му. Въпреки това, съдът не е обсъдил този факт и от съдебното решение не става ясно защо фактът на доказано направената промяна в условията на поръчката по време на провеждането й, което пък от своя страна доказва липсата на промененото условие в публикуваното обявление, според съда не попада в правната квалификация на нередността по т.9.1., б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Видно от доказателствата по делото, възложителят на поръчката не е публикувал предвиденото в чл. 25 ЗОП обявление за изменение или допълнителна информация за направената от него промяната по отношение на изискванията за начина за изпълнение на дейността - проверка за обученията. Следователно може да се заключи, че както към момента на обявяване на процедурата, така и на по-късен етап, възложителят не е включил в обявлението целия набор от изисквания за изпълнението на нейния предмет. Разяснението, дадено от възложителя съдържа информация за неоповестено условие за изпълнение. Именно това е фактическата констатация, която се субсумира в хипотезата на т. 9.1, буква б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Резултатът от неспазването на горецитираните норми на ЗОП е нарушение, което би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ, респективно начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за държавна такса. Представлява се от юрисконсулт И. Божинов. Ответникът по касационната жалба Министерството на образованието и науката, изразява становище за неоснователност на жалбата. Изразява становище по релевираните от касатора доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представлява се от пълномощник Л. Белчева. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 04.10.2018 г. между УО на ОПНОИР и МОН е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05М20Р001-2.010-0001-С01, за изпълнение на проект Квалификация за професионалното развитие на педагогическите специалисти, на стойност 19 911 123,00 лв. На 04.01.2021 г. с Решение Р01-1, ръководителят на проект BG05М20Р001-2.010-0001, упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП, е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Анализ и оценка на качеството на извършените квалификационни дейности за професионално израстване и развитие на професионалните умения на педагогическите специалисти и за придобиване на професионално- квалификационни степени. Съгласно т. 7.2 от Техническото задание една от дейностите, които следва да се изпълнят е следната: да анкетира/интервюира участниците, чрез посещения на място на минимум 280 обучения, за да се оцени логистиката и динамиката на обучителния процес. На 13.01.2021 г., в хода на процедурата, е постъпило искане за разяснение относно горецитираната дейност, а именно: Бихте ли пояснили в настоящата ситуация на пандемия от Covid-19 как ще се провеждат предстоящите обучения на ПС по Дейност 1 - присъствено или онлайн и съответно, ако се провеждат дистанционно, може ли изпълнителят да предложи релевантна форма на посещения на мониториращите експерти като например онлайн включване/присъствие по време на обучението? " На 15.01.2021 г. възложителят е предоставил Разяснение, изх. 9107-5, в което е посочил, че: Изпълнителят може да предложи релевантна форма на посещения на монитиращите експерти, като за целта се предоставят техни актуални имейл адреси, на които да им бъде изпратен линк за включване към онлайн платформа, използвана от обучителната организация. На 23.09.2021 г. между МОН и Креатоб ДЗЗД е сключен Договор Д03-24 с предмет: "Анализ и оценка на качеството на извършените квалификационни дейности за професионално израстване и развитие на професионалните умения на педагогическите специалисти и за придобиване на професионално-квалификационни степени по проект BG05М20Р001-2.010-0001 Квалификация за професионално развитие на педагогическите специалисти, на стойност 273 416,20 лв. без ДДС или 328 099,20 лв. с ДДС. Договорът е изменен с Допълнително споразумение Д03-25 от 05.10.2021 г. На 25.07.2024 г. ръководителят на УО на ОПНОИР е уведомил МОН за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 08.08.2024 г. от МОН е представено възражение. На 30.08.2024 г. с Решение 02-202, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПНОИР е определил на МОН финансова корекция в размер на 10% от размера на предоставената безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ по Договор Д03-24 от 23.09.2021 г. с изпълнител Креатоб ДЗЗД, за нередност за нарушение на чл. 33, ал. 5 и чл. 25 ЗОП, квалифицирано по т. 9.1, буква б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. За да постанови решението си административният орган е приел, че възложителят е допуснал нарушение, изразяващо се в незаконосъобразно изменение на документацията за обществена поръчка с разясненията по нея, с което е въведено ново (алтернативно) изискване за начина на изпълнение на дейността за проверка на обученията, различно от публикуваните в документацията за обществена поръчка, без да е спазен нормативно установеният ред за промяната им. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Посочил е, че приетата от органа правна квалификация на нередността не съответства на фактическите констатации на органа, както и че в административния акт са посочени правни и фактически основания, които не са годни да обосноват наличието на твърдяната от органа нередност. Счел е, че липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. Установените от органа факти, приети за нарушения на Закона за обществените поръчки, не изпълват приетия с акта състав на нередност по т. 9. 1, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Административният орган не е подвел своите фактически установявания под хипотеза на съответна правна норма, поради което е постановил незаконосъобразен акт. Въз основа на горното, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетата за неправилна от съда квалификация по т. 9. 1, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата на установената от органа нередност. Съгласно чл. 25 ЗОП, с обявление за изменение или допълнителна информация възложителите оповестяват промени в обявленията, поканите и документациите за обществени поръчки и в описателния документ. А според чл. 33, ал. 5 ЗОП, с разясненията не може да се въвеждат промени в условията на процедурата. В настоящия случай правилни са изводите на ръководителя на УО на ОПНОИР, че с даденото на 15.01.2021 г. разяснение възложителят е направил промяна в посочената в т. 7.2 от Техническото задание дейност, която следва да бъде изпълнена в поръчката, като наред с възможността изпълнителят да анкетира/интервюира участниците, чрез посещения на място, е предвидил възможност това да бъде извършвано и онлайн, чрез линк за включване към онлайн платформа, използвана от обучителната организация. В противоречие с изискването на чл. 25 ЗОП, възложителят не е публикувал чрез обявление за изменение или допълнителна информация посочената промяна в т. 7.2 от Техническото задание. Правилни са обаче изводите на първоинстанционния съд, че посоченото нарушение не може да се квалифицира като нередност по т. 9. 1, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Съгласно т. 9. 1, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, в описанието на нередността е посочено, че тя се отнася до липса на публикуване в обявлението за обществена поръчка на условията за изпълнение на поръчката или на техническите спецификации. Посочено е, че не е налице нередност и не се определя финансова корекция, когато условията за изпълнение на поръчката или техническите спецификации са налични в документацията за обществената поръчка и тя е публикувана в профила на купувача/на интернет страницата на бенефициента в нормативно установените срокове. Видно от описанието на нередността, същата обхваща случаите, в които условията за изпълнение на поръчката изначално не са публикувани в обявлението за обществената поръчка, като същевременно не са налични и в документацията за нея. В случая не се спори, че условието за изпълнение на поръчката е публикувано в т. 7.2 от Техническото задание, като дейност, която следва да бъде извършена от изпълнителя. Предвид изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че посочените от ръководителя на УО нарушения на чл. 33, ал. 5 и на чл. 25 ЗОП не попадат в хипотезата на нередност по т. 9.1, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Твърдяното от органа незаконосъобразно изменение на Техническото задание не може да бъде квалифицирано по т. 9.1, б. б) от приложението. С оглед на горното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Изпълнителна агенция Програма за образование юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на Министерството на образованието и науката направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, размерът на което съдът определя на по 100, 00 лв., на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд