Решение № 281 от 22.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 7/2019 г.

Решение № 281 от 22.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 7/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 511/12.06.2019 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на К. К. Х. против въззивно решение № 178/16.10.2018 г. на Окръжен съд – Кърджали, постановено по гр. д. № 174/2018 г., с което е отменено решение № 212/09.05.2018 г. постановено по гр. д. № 1532/2017 г. на Районен съд - Кърджали, в частта, с която "Горубсо – Кърджали"АД е осъдено да заплати на К. К. Х. обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване"Силикоза І ст. - ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност за разликата над 1 000 лв. до 5 000 лв., както и в частта за разноски по делото за разликата над 55, 73 лв. до 434, 47 лв., както и в частта за дължимата държавна такса за разликата над 50 лв. до 200 лв. и искът с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за посочената сума/т. е за сумата от 4 000 лв/. Потвърдено е решението, в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. Присъдени са разноски на "Горубсо – Кърджали"АД за двете съдебни инстанции. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос – Относно критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на получено професионално заболяване, установено с експертно решение на ТЕЛК. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, опредметена в решения по чл. 290 ГПК, според които понятието "справедливост" не е абстрактно, а е обусловено от редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. / т. 11 на ППВС № 4/68 г. / Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието "неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. По касационните основания В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Твърди се, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушен е материалният закон и решението е необосновано, тъй като неправилния анализ на фактите, имащи правно значение за конкретни обективно съществуващи обстоятелства са довели до неправилно приложение на принципа за справедливост визиран в чл. 52 ЗЗД. Иска се неговата отмяна и уважаване на иска в предявения пълен размер, както и присъждане на разноски. Ответната страна "Горубсо – Кърджали" АД, чрез пълномощника си адв. Й. моли за оставяне на касационната жалба без уважение, тъй като въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД и при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил всички критерии – характера и степента на увреждането, допълнителното влошаване на здравето, както и обстоятелството, че професионалното заболяване е първи стадий. Претендира разноски. За да се произнесе с атакуваното решение, Кърджалийски окръжен съд е достигнал до собствени фактически и правни изводи, подробно е разгледал възраженията и доводите, съдържащи се във въззивната жалба и е извършил обоснована преценка на събраните доказателства. Приел е за безспорни обстоятелствата, че К. К. Х. е работил като подземен миньор в СМОК "Горубсо", рудник "Еньовче" в периода 24.07.1985 г. - 05.03.1997 г., а от 1992 г. до първото му освидетелстване от ТЕЛК през 1997 г. периодично е постъпвал на лечение в съответно здравно заведение. Впоследствие с ЕР от 1998 г., 1999 г., 2001 г., 2003 г., 2006 г. и 2009 г. е удължаван срокът на инвалидността за професионалното заболяване "Разстройства на вегетативната нервна система. Вибрационна болест – градус втори – трети. Силикоза – Контрола "Л". В периода 25.10.2010 г. – 12.10.2015 г. многократно е постъпвал на лечение в УМБАЛ"Свети Георги"ЕАД – Пловдив, отделение по професионални заболявания и алергология. При извършено преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 06.11.2012 г. на ищеца е призната 50 % трайно намалена работоспособност от професионално заболяване "Вибрационна болест втори към трети стадий от локално вибровъздействие", а по отношение на белодробното заболяване "Хроничен обикновен бронхит" не е определен % ТНР и не е приета причинна връзка. С ЕР № 4255/09.12.2015 г. на ТЕЛК на ищеца му е призната 54 % ТНР, за срок от три години – до 01.12.2018 г., с водеща диагноза "Въздействие на вибрации" и професионално заболяване "Вибрационна болест II-III ст. от локално вибровъздействие. Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност", като за "Вибрационна болест II-III ст. с локално вибровъздействие" е определена 50 % ТНР, а за "Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност" е определена 20 % ТНР, и общо 54 % ТНР. От така установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че през 2015 г. с ЕР на ТЕЛК на ищеца е признато професионално заболяване "Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност", причинено в резултат на работата му при ответника като подземен миньор в рудник "Еньовче" в продължение на 11 години и 7 месеца, който рудник е признат за силикозоопасен /Протокол № 1 от 20.04.2012 г. на РУ "Социално осигуряване" [населено място]/, както и че за това професионално заболяване е била определена 20 % трайно намалена работоспособност. Приел е, че признаването на заболяването за професионално от компетентния орган (ТЕЛК) е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда, като работодателят отговаря имуществено за настъпилите в резултат на професионалното заболяване вреди, независимо от определения от медицинските органи процент трайна неработоспособност. Възприемайки заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза е приел, че ищецът понастоящем е с нормален белодробен статус, с нормални вентилаторни показатели, като такава нормална белодробна вентилация е констатирана и към м. януари 2018 г. както и, че при ищеца силикозата не е остра, а е в хронична форма, бавноразвиваща се, лека форма, протичаща обикновено без симптоми и с нормална вентилаторна функция. Симптомите, които ищецът посочва – кашлица, задух и свирене в гърдите, са симптоми на съпътстваща диагноза хроничен бронхит или бронхиална астма, като вещото лице не е установила такива при ищеца и при двата прегледа, които е извършила. Обсъждайки гласните доказателства съдът е приел, че от тях не може да се установи по несъмнен начин описаните страдания – задух, изморяване, трудно дишане и стягане в гърдите, да са причинени единствено от професионалното заболяване силикоза, защото те касаят предходен период, преди 2015 г., а и не могат да опровергаят становището на вещото лице, че това са симптоми при хроничен бронхит или бронхиална астма. Освен това съдът е приел, че не е доказано заболяването ХОББ да е следствие на професионалното заболяване силикоза, респективно, че представлява усложнение от силикозата, за което се дължи обезщетение, а органът който е компетентен да се произнесе относно влошаването на здравословното състояние и причинната връзка между професионалното заболяване и влошаването е ТЕЛК. Поради липса на доказателства, установяващи усложнения от силикозата или сочещи, че същата е в по-късен етап или по-късен стадий съдът е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като го е редуцирал до сумата от 1 000 лв. В настоящия случай въззивният съд е посочил конкретно установените обстоятелства, но е анализирал неправилно тяхното значение във връзка с понятието справедливост и какво налага да се приеме, че точно с този размер на обезщетението за неимуществени вреди те биха могли да бъдат преодолени. Независимо, че е посочил, че при последното освидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 9.12.2015 г. е признато за професионалното заболяване "Силикоза І стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност" 20 % ТНР, въззивният съд неправилно е оценил реалните вреди, които са причинени на ищеца, като е приел, че липсват доказателства установяващи усложнения от силикозата, а именно, че заболяването ХОББ е следствие на професионалното заболяване силикоза. Ищеца претендира обезщетение за търпените болки и страдания от професионалното заболяване силикоза, а не от нейното усложнение. С оглед отговора на поставения правен въпрос, решението е постановено при нарушение на материалния закон и е неправилно. Като такова същото следва да бъде касирано и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано занижен. От заключенията на приетите съдебно-медицински експертизи, се установява, че Силикозата е най-разпространеното професионално заболяване, което се причинява от вдишване на прах от кварц/свободен силициев двуокис/ и отлагането му в белите дробове, което заболяване е неизлечимо и необратимо; среща се често при миньори; развива се постепенно в продължение на 5-10 години, и след като заболелият е отстранен от увреждащата професионална среда. Силикоза протича безсимптомно или с незначителна бронхиална симптоматика, и в по-късен етап се появяват кашлица, задух, понякога кръвохрак, болки и бодежи в гръдния кош, а в късния й стадий е възможна туберколоза, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност с прогресиращ ход. При ищеца професионалното заболяване силикоза е установено от ТЕЛК, след като е изведен от вредната среда преди 20 години, но това заболяване е хронично и няма обратимост, протича безсимптомно и не се лекува, защото няма специфична терапия. Безспорно установено е от гласните доказателства, че ищецът още като миньор е имал задух и затруднения в дишането, за което ползвал инхалатор, както и се изморявал при движение по нанагорнище. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. При съобразяване на търпените от ищеца неудобства, болки и страдания от нелечимото хронично професионално заболяване силикоза, неблагоприятната прогноза на заболяването и възрастта му, следва да се приеме, че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 15 000 лв. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 1 000 лв. до 15 000 лв., т. е. за 14 000 лв. и в тази част искът следва да бъде уважен. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното искане, изхода от делото и на основание чл. 78 ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените в хода на делото разноски, които възлизат общо на 2 154 лв. Съразмерно отхвърлената част от исковете, касаторът следва да заплати на ответника разноски в размер на 629 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.