Решение № 8722 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2010 г.

Решение № 8722 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Цвятко Славейков", представляван от Цвятко Славейков, чрез адв. Караманолов от гр. Смолян срещу решението от 3.12.2009 г. по адм. д. № 1064/2009 г. на АС Пловдив, ХII състав, в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА и е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 585 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на извода на съда, че за извършените продажби на тютюн от Славейков за д. период м. декември 2003 г. и м. декември 2006 г. следва да се начисли ДДС на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка счита, че се касае до произведена продукция не от фирмата на ЕТ, а лично от ф. л. и неговото семейство, поради което независимо, че е регистриран като ЕТ по ЗДДС, то упражнявайки дейността като тютюнопроизводител, която е уредена в специалния закон - Закона за тютюна и тютюневите изделия следва, че по отношение на него е налице изключението на чл. 3, ал. 2, т. 3, пр. първо от ЗДДС (отм.) и неправилно му е начислен допълнително ДДС за тези данъчни периоди. Аргумент за това е намерил и в нормата на чл. 3, ал. 1 ЗДДС (отм.). Неправилно намира и решението в частта на непризнат ДК за същите данъчни периоди в общ размер на 2540 лв. по три ф-ри, издадени от ЗК "Орешец". Моли да се отмени решението, претендира съдебни разноски. Ответникът - Директор на Дирекция ОУИ гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище по жалбите. Прокурорът от ВАП е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е неоснователна. С обжалваното решение, АС Пловдив е изменил /намалил/ размера на допълнително начисления с РА ДДС от 5157,47 лв. на 4297,90 лв. ведно с прилежащата лихва за д. п. м. 12/2003 г. и м. 12/2006 г., защото е приел, че ревизиращите органи неправилно са определили размера на данъчната основа за облагане, а от там и данъка, респ. не са съобразили разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗДДС (отм.). По съществото на спора АС Пловдив е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че върху декларираните от него по ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) суми като ф. л., съответно за 2003 и 2006 г., представляващи приходи от продажба на тютюн "Крумовград" неправилно е начислен ДДС, тъй като дейността е упражнявана от него като ф. лице-регистриран тютюнопроизводител, а не като ЕТ и по отношение на него е налице изключението на чл. 3, ал. 2, т. 3, пр. първо от ЗДДС (отм.). Неоснователността на посоченото възражение на жалбоподателя съдът е обосновал с това, че с вписването на ф. л. като ЕТ в търговския регистър не възниква нов правен субект, различен от ф. лице, а само се разширява правоспособността му. Налице е единство на субекта, поради което не съществува правна възможност едно и също лице да има обща и специална регистрация по ЗДДС-веднъж като ф. л. и втори път като ЕТ след като тази дейност се извършва редовно и по занятие. За извода си съдът се е позовал на чл. 3, ал. 1 ЗДДС (отм.), от което пък е приел, че единственият критерии за определяне на едно лице като данъчнозадължено по ЗДДС е извършваната от него независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДС (отм.). При това, независимо, че дейността по тютюнопроизводство за процесния данъчен период е осъществявана от жалбоподателя като ф. л., който е декларирал приход от тази дейност, която съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗДДС (отм.) представлява независима икономическа дейност, то след като е регистриран по ЗДДС и доставките, свързани с тютюн не са освободени /не попадат в нито една от хипотезите на чл. 33 до 52б от закона/, то е следвало за всички тях да начисли ДДС именно в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.). Начисляването на ДДС е следвало да се извърши независимо от обстоятелството дали продажбите са извършени от името на ф. л. или в качеството му на ЕТ. По отношение непризнатия данъчен кредит за д. п. м. 12/2003 г. и м. 12/2006 г. в общ размер на 2540 лв. по три ф-ри, издадени от ЗК "Орешец" с предмет на доставката "наем на земя", АС Пловдив е приел, че става въпрос за освободени доставки - чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 и всички доставки, свързани със земя, без оглед на предназначението и са освободени доставки. Затова начисленият с РА по разглежданите фактури ДДС се явява начислен без да са налице основания за това, поради което и отказът на приспадане на правото на ДК по същите ф-ри е законосъобразен. С оглед изхода на делото, съобразно уважената част /намаления размер на допълнително в начисления ДДС/ и отхвърлената част от жалбата, АС е осъдил Славейков да заплати разноски на ответника в размер на 585 лв. Постановеното решение е законосъобразно. Касационната жалба фактически се отнася до решението, без частта му, в която е намален размерът на допълнително начисления ДДС за извършените продажби на тютюн от Славейков през посочения данъчен период. За отхвърлената част от жалбата му, до която се отнася касационната жалба, АС Пловдив обосновано е приел, че дейността на Славейков като ф. л., свързана с тютюнопроизводство, от която е декларирал приход във вр. с извършваните продажби на тютюн през д. п. м. 12/2003 г. и м. 12/2006 г. е извършвана по занятие и съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.) дейността представлява независима икономическа дейност. При това, независимо от обстоятелството, дали продажбите са извършвани от името на физическото лице, или в качеството му на ЕТ, защото съдът много подробно е приел и мотивирал, че субектът е един и същ, то при положение, че жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице и доставките, свързани с тютюн не са освободени доставки по смисъла на чл. 33 до 52б ЗДДС (отм.), за всички тях, Славейков е следвало да начисли ДДС именно в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.). Като не е начислил ДДС на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС (отм.) за извършваните безспорно като ф. л. продажби на тютюн през процесния данъчен период, правилен е изводът на съда, че допълнително начисленият с обжалвания РА ДДС, при приетия от съда намален размер на данъка е законосъобразно. В тази връзка неоснователно се явява позоваването на касатора на решение № 11538/3.11.2008 г. по адм. д. № 6486/2008 г. на ВАС - първо А отделение като аналогично на разглеждания случай. Цитираното решение касае регистрирано като "земеделски производител" по Закона за подпомагане на земеделските производители физическо лице, във връзка с който казус е изведен правният извод, че за тези лица е налице изключението на чл. 3, ал. 2, т. 3, пр. първо ЗДДС (отм.), във вр. с чл. 2, ал. 2 от ТЗ. Процесният случай, отнасящ се до дейността на тютюнопроизводителите, уредена в Закона за тютюна и тютюневите изделия, не касае това изключение и не попада в него, защото изключението на нормата на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС (отм.) има предвид осъществяваната от ф. лица, които не са ЕТ дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица, какъвто не е случаят с ф. лица, упражняващи дейността на тютюнопроизводители. Следователно, последните не са изключени като данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС (отм.). Законосъобразно е решението и в частта му на непризнатия ДК по доставките с предмет "наем на земя" по фактурите, издадени от ЗК "Орешец", защото се касае до освободени доставки и начисленият по фактурите ДДС се явява начислен без основание от кооперацията, поради което правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. При този изход на делото, АС Пловдив правилно е разпределил разноските по делото и е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на ДОУИ гр. Пловдив 585 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът не е завишен и касационното оплакване в тази част е неоснователно. С оглед изхода на делото на касатора за касационната инстанция съдебни разноски не се дължат. Ответникът не се е представлявал по делото и претендирал присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,