Решение № 1410 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2011 г.

Решение № 1410 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Севдалина Стоянова Петрова от гр. Попово, подадена чрез адв. Димитър Тончев, срещу Решение № 487 от 1.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2426/2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, 3 състав, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 251000935/27.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 462/05.07.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ. Според касатора в тези разпоредби законодателят не свързва основанията за освобождаване от облагане на доходите на физическите лица с вида на договора, по който е реализиран дохода - продажба или услуга, нито със собствеността върху селскостопанската продукция, така както е приел съда. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Димитър Тончев, който е представил и писмени бележки. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител е не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, АС - Варна е отхвърлил жалбата на Севдалина Стоянова Петрова против РА № 251000935/27.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 462/05.07.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на лицето са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., свързани с тях допълнителни задължения за вноски в качеството й на самоосигуряващо се лице за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, както и за вноски за ЗО като осигурител, в общ размер 17 992,60 лева и лихви върху просрочените задължения в общ размер 8 709,35 лева. Жалбоподателката е ревизирана в качеството й на местно физическо лице, данъчно задължено за данък върху облагаемите си доходи, получени през периода 2004 - 2008 г. от източници в България и чужбина и съответните разчети за фондовете за обществено и здравно осигуряване. След анализ на събраните при ревизията доказателства, органите по приходите са приели, че с оглед сключените договори между физическото лице и "Лудогорско пиле" АД, полученият доход се явява доход за отглеждане на пилета, а не от продажба на животновъдна продукция. По тези съображения, доходите на лицето са приети за изключени от обхвата на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че Севдалина Петрова е земеделски производител, като е отглеждала пилета бройлери. Установено е от съда, че декларираните за процесните периоди доходи са във връзка с представени договори за угояване на пилета бройлери, сключен с "Лудогорско пиле" ЕООД, както и "Свиневъдство Аспарухово" ООД, по които С. Петрова е изпълнител. Съдът е приел, че правилно приходните органи са квалифицирали дохода на жалбоподателката като доход от услуга - отглеждане на пилета бройлери и в този смисъл е изключен от доходите по чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) /за периода 2004 - 2006 г./, респ. чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ /за периода 2007 - 2008 г./. В тази връзка съдът е анализирал договорите между ревизираното лице и "Лудогорско пиле" ЕООД, както и "Свиневъдство Аспарухово" ООД и е приел, че извършваната от жалбоподателката дейност няма характер на производство и продажба на непреработена животинска продукция, а на услуга по отглеждане и угояване на пилета-бройлери. Съдът е обсъдил заключението на ССЕ. Прието е също така, че съобразно установените облагаеми доходи, за лицето като самоосигуряващо се, са възникнали и задълженията за изравнителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, съответстващи по размери на доходите и тъй като не е установено неправилно определяне на осигурителните вноски въз основа на установените доходи, то съдът е отхвърлил жалбата на С. Петрова и в тази част. Обжалваното решение е правилно. Спор по фактите не е налице. В случая безспорно установено е, че през ревизираните периоди жалбоподателката е била регистрирана като земеделски производител. Спорът, както правилно е посочил административният съд е правен и касае определянето на характера на осъществяваната от лицето дейност - услуга по отглеждане на пилета или производство на непреработена животинска продукция, и съответния на вида дейност данъчен режим, т. е. дали доходите от дейността попадат или не в освободените от облагане с ДДФЛ доходи на основание чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на АС - Варна в тази насока са правилни. В разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители е дадено легално определение на понятието "земеделски производители" и това са физически и юридически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и други водни организми, предназначена за продажба. В данъчните закони, а именно в ЗОДФЛ (отм.), респ. ЗДДФЛ и ЗКПО (отм.) са уредени преференции за тези категории лица, а именно необлагаемост на реализираните доходи от физическите лица, включително извършващи дейност като еднолични търговци, от продажба, съответно преотстъпване на данък печалба при юридическите лица при производство в съответствие с визираните в чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) и в чл. 61а от ЗКПО (отм.) материалноправни предпоставки. Първата разпоредба се свързва с реализиране на доходи от продажба на непреработената растителна и животинска продукция, в това число за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Според легалното определение в § 1, т. 45 от ДР на ЗОДФЛ (отм.) "непреработена растителна и животинска продукция" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава. При съобразяване с изложеното и дадените легални определения в процесния случай се явяват осъществени доходи не от продажба на такава продукция, а от реализиране на услуга във връзка с осъществяваната дейност от задълженото лице по отглеждане на пилета бройлери. В изпълнение на цитираните договори с "Лудогорско пиле" ЕООД и "Свиневъдство Аспарухово" ООД същото е отглеждало предоставените му пилета, които не са негова собственост, след което те са предавани на дружествата възложители при изпълнението на определени условия. Твърдяните нарушения на процесуалните норми, като необсъждане на доводите на жалбоподателката в първоинстанционното производство, са неоснователни и не рефлектират върху правилността на съдебното решение, тъй като съдът е изложил последователни и аргументирани мотиви с правни изводи при установената фактическа обстановка. Не е налице и поддържаното от касатора нарушение на материалния закон свързано с тълкуването на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, а именно че законодателят не е имал предвид притежаване на собственост върху животните или върху получения от тях първичен продукт. Следва да се приеме, че законодателят, за да обоснове данъчната преференция и в двата случая е имал предвид производство на собствена продукция, в резултат на което се реализират доходи и такива, които формират печалба, понеже по този начин би се стимулирала стопанската им дейност като земеделски производители, а не тези доходи и такива, които формират печалба в резултат на останалата им производствена дейност, каквато представлява и процесната по отглеждане на пилета в изпълнение на договор. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, уреждаща необлагаемите доходи от производство на непреработена животинска продукция, тъй като касаторът не е производител на такава продукция по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ. Правилно съдът е установил, че няма данни угоените пилета от касатора да са му прехвърлени в собственост, за да може да се третира дейността му като производство. В частта за осигурителните вноски, решението на първоинстанционния съд също е правилно, тъй като чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, не е приложим и установените задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО за УПФ са изчислени върху установения облагаем доход. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,