Решение № 4456 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Камбуров от гр. София, чрез пълномощника адв. Петкова, срещу Решение 6675 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело 11754/2022 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отменена заповед 18-12338/18.11.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК недопустимост, необоснованост и неправилност на съдебното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че доколкото жалбоподателят Миланов не е собственик на имоти с идентификатори 29150.7102.984 и 29150.7102.985, то неправилно съдът разглежда заповедта по отношение и на трите имота и я отменя в цялост. Според касатора съдът не е анализирал всички установени въз основа на приетите по делото доказателствени средства факти с доказателствено значение, поради което недопустимо е формирал решаващия си извод само и единствено въз основа на заключението на вещото лице. Възразява се още, че в съдебното решение липсват собствени мотиви в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Излагат се доводи за законосъобразност на процесната заповед и наличието на хипотезата на чл. 53б, ал. 1, във вр. ал. 5, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Твърди се още, че грешният извод по отношение на статута на собствения на касатора имот е довел и до неправилния извод на съда, че е налице спор за материално право. Претендира се обезсилване на решението в частта, с която е отменена заповедта извън одобреното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор 29150.7102.987, както и отмяна на решението в останалата му част и присъждане на разноски за касацонната инстанция. Ответникът началника на СГКК София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът В. Миланов, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Алексова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът В. Здравкова, редовно призован, чрез особения си представител адв. Петков, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Ответниците - Л. Миланова, Л. Шляпева, М. Кръстева, М. Панчева, С. Котларска, К. Кехайова, Й. Венева и Р. Пържова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Миланов срещу заповед 18-12338/18.11.2022 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Железница, одобрена със заповед РД-18-36/17.06.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, заявено със заявление вх. 01-195440/07.04.2022 г., подадено от В. Камбуров. В мотивите на заповедта е посочено, че се отстранява явна фактическа грешка по отношение на границите на поземлени имоти с идентификатори 29150.7102.984, 29150.7102.985 и 29150.7102.987, като се заличавант поземлените имоти и се нанася поземлен имот с идентификатор 29150.7102.5007, представляващ празно дворно място имот пл. 722, к. л. Г-17-3-Б, с. Железница, съгласно нотариален акт 86, том LXIV, дело 12620/1995 г. Според административния орган от представените документи за собственост се установява по категоричен начин, че имотът е в урбанизирана територия, след като е заснет през 1993 г. в съответния кадастрален план на с. Железница. За да отмени оспорената заповед Административен съд София град е приел, че макар и издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-производствените правила, същата е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че процесният имот пл. 722 не е бил нанесен в Картата на възстановената собственост /КВС/, както и че той както по регулационния и застроителен план, одобрен със заповед РД-09-07/25.01.1989 г., така и по сега действащия план, одобрен с решение 83 по протокол 24/30.03.2001 г. на Столичен общински съвет /СОС/, не влиза в границите на урбанизираната територия, съдът приема, че в случая имотът на заявителя не представлява урабанизирана територия и не са налице предпоставките за отстраняване на явна фактическа грешка , изискваща наличие на застъпване на граници на имоти, попадащи в урбанизирана и неурбанизирана територия след обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 от ЗКИР. Съдът приема също така, че от заключението на вещото лице се установявя, че е налице и несъответствие между местоположението на имота на заявителя, посочено в изготвената скица - проект и действителното му местоположение, съгласно представените документи за собственост с посочени съседи. С оглед на обстоятелството, че се касае за имоти, попадащи в земеделска територия, а не в земеделска и урбанизирана, както приема административният орган, и с оглед на това, че техните граници се застъпват, съдът е обосновал и извод, че е налице спор за собственост и изменение на кадастралната карта по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР може да бъде одобрено едва след решаването му по съдебен ред с влязъл в сила съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган началника на СГКК София, в съответствие с чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила. Изводът на административния съд за несъответствие на оспорената заповед с приложимите материално-правни норми, също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 53б от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат явни фактически грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Разпоредбата очертава две самостоятелни хипотези, като в случая данните по делото сочат на отстраняване на явна фактическа грешка в първата хипотеза, за приложението, на която се изисква имотите да попадат в урбанизирана и неурбанизирана територия, да са предмет на карти и планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, при съвместяването на които, границите им да не съвпадат. Доколкото обаче по делото се установява от приетата съдебно-техническа експертиза, че имотът, собственост на заявителя В. Камбуров, не представлява урбанизира територия, то правилно съдът приема, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 53б от ЗКИР. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, имот пл. 722, за който В. Камбуров се легитимира като собственик с нотариален акт 8686, том LXIV, дело 12620/1995 г., не е бил нанесен в КВС, като същият не влиза и в границите на урбанизираната територия на с. Железница към 1994 г. и 1997 г., определени с регулационен и застроителен план, одобрен със заповед РД-09-07/25.01.1989 г., изготвен върху кадастрална основа от 1979 г. От заключението на вещото лице се установява още, че имот пл. 722, макар и нанесен в кадастралната основа през 1993 г., остава извън урбанизираната територия и съгласно сега действащия регулационен план на с. Железница, одобрен с решение 83 по протокол 24/30.03.2001 г. на СОС. По отношение на процесния имот по делото се установява също така, че цифровите данни от кадастралната карта, регулационния план и КВС, са точно съвместени. От изложеното следва, че всички имоти в обхвата на процесното изменение, включително и имот с проектен идентификатор 29150.7102.5007, са в неурбанизира територия, със земеделско предназначение, което обстоятелство е видно и от приложения по делото графичен материал, и липсва условието за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 53б, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, в хипотезата на несъответствие в границите им между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните от планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, както и правилно приема първоинстанционният съд. Доколкото по делото се установява също така, че на терена липсват трайни топографски елементи, които могат да послужат за установява на границите на процесния имот, то не е налице и втората хипотеза на явната фактическа грешка, очертана от § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР. При така установеното като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза е обсъдено от съда съвкупно с останалите доказателства и кредитирано с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Неоснователно се явява възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради отмяна на заповедта в цялост, включително и по отношение на засегнатите от изменението на кадастралната карта имоти с идентификатори 29150.7102.984 и 29150.7102.985. Доколкото по делото се установява, че оспорената заповед е издадане на несъответно правно основание при липсата на предпоставките за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 53б от ЗКИР, то и правилно съдът е отменил в цялост заповедта, а не само в частта й относно имот с идентификатор 29150.7102.987. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответната страна по касация В. Миланов за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция е основателно и следва да се присъди в размер на 1200 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,