Решение № 1655 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2013 г.

Решение № 1655 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на областния управител на област с административен център Хасково против решение № 92 от 4.04.2013 г. по адм. дело № 44 от 2013 г. на Административния съд - Хасково, като неправилно поради нарушение на материалния закон. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответниците - Венелин Димчев Севов, Христинка Адамова Стоянова и Димчо Адамов Божилов, чрез адв. Г. Братанов, с писмено възражение оспорват касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ във връзка с чл. 145 АПК, съдът е отменил заповед № РД-13-13 от 28.01.2013 г. на областния управител на област с административен център гр. Хасково, с която по отношение на наследниците на Димчо Бонев Севов е отказано изплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ, съответно преписката е върната на областния управител на област с административен център Хасково за издаване на мотивирана заповед съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, като органът е задължен да се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката. Съдът е посочил, че неправилно административният орган е приел, че лицето Димчо Бонев Севов е безследно изчезнал преди 9.09.1944 г., след като е обявено с влязло в сила съдебно определение, че е безследно изчезнал на 9.09.1944 г. и това е датата на предполагаемата му смърт, поради което областният управител на област Хасково неправилно е постановил процесната заповед с направен отказ за присъждане на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че направеното искане за изплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ до областния управител се основава на обстоятелства, които законът признава за репресия и за които се присъжда обезщетение. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 8 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (изм., ДВ, бр. 62 от 2010 г.) се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са безследно изчезнали - т. е. законодателят е дал самостоятелно основание за репресирани лица - безследно изчезнали, и в конкретния случай не е нужно да се доказва друга репресия. Също така е изпълнена и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ, съгласно която наследниците - деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 9 септември 1944 г. и т. н. получават еднократно обезщетение за неимуществени вреди. В конкретния случай административното производство е инициирано от сина и дъщерята на безследно изчезналото лице Димчо Бонев Севов, като в хода на същото дъщеря му Кръстинка Бонева е починала, и правилно съдът е конституирал нейните наследници в процеса, като това в конкретния случай не е пречка за разглеждане на делото и не е нарушение на гореспоменатата норма на чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Настоящата инстанция напълно подкрепя извода на съда, че неправилно административният орган е приел, че лицето Димчо Бонев Севов е безследно изчезнал преди 9.09.1944 г. Това е така поради безспорното доказателство, което е приложено по делото, а именно протокол от 29.01.1947 г. на Хасковския окръжен съд, в който е посочено, че Димчо Бонев Севов е безследно изчезнал на 9.09.1944 г. и това е датата на предполагаемата му смърт. Настоящата инстанция счита за редно да отбележи, че наследниците на Димчо Бонев Севов са представили нужните документи, с които да успеят да докажат правото си на обезщетение. Ако областният управител на област Хасково е счел, че така представените доказателства не са били достатъчни с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 3, б. "е" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, то той е следвало да укаже на наследниците на Димчо Бонев Севов да представят други такива в подкрепа на твърденията им, напр. когато причината или мястото на смъртта не са установени, към искането се представят нотариално заверени декларации най-малко на две лица, които ги удостоверяват като свидетели. На основание казаното дотук решението, с което е отменена обжалваната заповед, е валидно, допустимо и правилно, постановено е след събиране на всички относими към предмета на спора доказателства и след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното му решаване, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,