Решение № 3208 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 847/2019 г.

Решение № 3208 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 847/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Кабаиванова от [населено място], представлявана от адв. Минкова против решение № 6865/21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 5848/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 178/25.04.2018 г., постановено от Комисията за защита от дискриминация и Кабаиванова е осъдена да заплати направените по делото разноски. Оплакванията са за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответните страни-Комисия за защита от дискриминация, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково, Районно управление на Министерството на вътрешните работи - Хасково и Окръжна прокуратура – Хасково не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Кабаиванова срещу решение № 178/25.04.2018 г., постановено от Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Областна дирекция на МВР-Хасково, Районно управление "Полиция"-Свиленград и Окръжна прокуратура-Хасково не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "увреждане" по отношение на Н. Кабаиванова. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд установява релевантната фактическа обстановка, предвид точно определения предмет на правния спор. Въз основа на доказателствата по делото приема, че Н. Кабаиванова сезира Комисията за защита от дискриминация (КЗД) с жалба от 24.03.2017 г., допълнена на 13.04.2017 г. срещу служителите на РУП-Свиленград, които според нея отказват да се отзоват и изпратят полицейски патрули на подадени от нея 8 сигнала за осъществени престъпни посегателства спрямо личността и имуществото й. В жалбите са изложени и оплаквания за осъществена пряка дискриминация по признак "увреждане" от страна на Окръжна прокуратура-Хасково, изразен в отказ да бъде образувано досъдебно производство по подаден от нея сигнал поради психическото й заболяване. Това са очертанията на конфликта, на база на които Комисията провежда проучване, разследване и събиране на относими за спора доказателства, като се произнася с решение, с което установява липсата на дискриминационно отношение от страна на ответниците спрямо жалбоподателката. Фактическите установявания на Комисията не са оборени в хода на съдебното производство пред решаващия съд, което му дава основание да сподели изводите на административния орган и да приеме, че не е осъществено неравно третиране на основата на признака "увреждане" от страна на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково, Районно управление на полицията (РУП - Хасково, и Окръжна прокуратура – Хасково. Съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията на закона за форма и съдържание, спазена е предвидената в ЗЗДискр. и Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация процедура, при правилно приложени материални правни норми и при съобразяване и с целта на закона. Решението е правилно, липсват основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Непрецизно формулираните в жалбата на Кабаиванова касационни основания за отмяна на обжалваното решение по същество преповтарят оплакванията пред първоинстанционния съд от решението на антидискриминационния орган. На всички оплаквания решаващият съд отговаря задълбочено и аргументирано. По определение понятието "дискриминация" е установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци, в случая "увреждане"; определяне на по-малко права за тях от останалите граждани, които се намират в същото положение. В разглеждания казус не е доказано неравно третиране на касаторката по посочения признак "увреждане" тъй като на сигналите й за осъществени престъпни посегателства спрямо личността й и имуществото й, органите на полицията реагират своевременно с оглед на усложнената оперативна обстановка в района на РУП на МВР-Свиленград. А що се отнася до твърдяното неравно третиране от страна на Окръжна прокуратура –Хасково поради постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство по преписка вх. № 1638/2015 г. правилно и след анализ на съдържанието на прокурорското постановление административният съд приема, че не е допуснато унижаване и подценяване на гражданката по признак "увреждане" при произнасянето му. По изложените съображения правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката спрямо други лица при еднакви или сходни обстоятелства, основано на признак "увреждане". Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при точно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Изходът от съдебния спор обуславя основателност на искането на процесуалния представител на КЗД за присъждане на разноските по делото-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, които касаторката следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното, ВАС, Пето отделение