Решение № 2484 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6590/2010 г.

Решение № 2484 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6590/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росен Тодоров Петров против Решение № 4 от 19.03.2010 г., постановено по адм. дело № 525/2009 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2009008610/19.11.2009 г. на директора на ОД на МВР - Русе, с която на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), на Росен Тодоров Петров е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България до отпадане на основанието" Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ОД на МВР - Русе не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд -Благоевград е отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № 2009008610/19.11.2009 г. на директора на ОД на МВР -Русе, с която на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), на Росен Тодоров Петров е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД изисква наличието на две кумулативни предпоставки - подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който лицето е осъдено да заплати парично задължение в големи размери към български физически и юридически или чуждестранни лица и липса на надлежно обезпечение, като в случая и двете условия са налице. Изложени са мотиви, че задължението не е надлежно обезпечено, тъй като договорните ипотеки, обезпечаващи това задължение не са върху имоти, собственост на касатора . Съдът е стигнал до извода, че не са налице отрицателните предпоставки, които биха изключили приложението на разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е законосъобразен, като постановен в съответствие със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон е неправилен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че обжалваното решение е неправилно. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която, не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай не е налице изискването на закона за липса на надлежно обезпечение. Видно от събраните по делото доказателства, задължението, което Петров е осъден да заплати, е обезпечено с две договорни ипотеки върху недвижими имоти, описани в договора за банков кредит, както и с поръчителство, учредено от още шест ФЛ и ЮЛ. В закона няма изискване представеното обезпечение да бъде върху имущество на длъжника. Изискването в закона е за отпуснатия кредит да бъде представено надлежно обезпечение, като условие което не позволява да бъде наложена ПАМ. В случая е представено надлежно обезпечение/вписани са две договорни ипотеки върху два недвижими имота, собственост на "НОРД ГРУП" АД и е учредено поръчителство/, поради което не са налице фактическите предпоставки на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД за налагане на процесната ПАМ, доколкото посочената разпоредба предвижда изключение, ако е представено надлежно обезпечение. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея АС - Русе е постановил акта си в нарушение на материалния закон. При тези данни и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че е налице соченото в касационната жалба отменително основание - неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което обжалваното решение на Административен съд - Русе следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение