Решение № 11964 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3922/2015 г.

Решение № 11964 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3922/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Бонеси - Е. И. ЕООД, гр. Т., чрез адв. И. Т. против решение № 140/28.01.2015 г. на Административен съд, гр. В. постановено по адм. дело № 2488/2014 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 251202181 от 14.08.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град В., потвърден с решение № 863/14.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречието му с разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, регламентираща изрично документите, които доказват изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че освен международната товарителница за транспорт на стоките е необходим и друг документ. Не са обсъдени доказателствата, събрани при извършената насрещна проверка на "Месни продукти" ЕООД - заповеди за командировка, пътни листи, фактури за закупено гориво, свидетелства за регистрация на МПС, договор за наем на МПС и договор за превоз. Искането е за отмяна на решението и потвърдения с него ревизионен акт. Подробни съображения за отмяна на решението и наличие на предвидените от закона основания за признаване на вътреобщностни доставки /ВОД/, са развити в представената по делото писмена защита на адв. Тончева. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен спор пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Бонеси - Е. И. ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер 162 055.08 лева и лихви в размер на 18878.42 лева за данъчни периоди м. 01, 02, 03 и 04.2011 г. Задълженията са резултат от непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ на свинско месо по 9 фактури с получател La BRUNA S. R. L, Италия и на агнешко трупно месо, агнешка бяла карантия, ярешко трупно месо и свинско месо по 10 фактури с получател IONIKI EMPORIKI TREFOMON LTD, Гърция. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 10047 от 17.07.2014 г. по адм. дело № 14978/2013 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил решение № 2198/21.08.2013 г. на Варненския административен съд по адм. дело № 1057/2013 г., с което ревизионният акт е обявен за нищожен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е доказан вътреобщностния характер на процесните доставки. По отношение на ВОД с получател La BRUNA S. R. L, Италия съдът е изложил мотиви по възраженията на ревизираното лице, основани на решението на Съда на ЕС по дело С-273/11 относно отпадането на данъчната регистрацията на получателя с обратна сила. В тази връзка съдът е приел за безспорно обстоятелството, че по време на извършване на спорните доставки италианското дружество е с валидно съществуваща регистрация по ЗДДС, както и че същата е заличена впоследствие, с обратна сила. Съдът е приел, че съобразяването с решението на СЕС по дело С-273/11 предполага отказът на данъчната администрация за освобождаване на вътреобщностната доставка от облагане да е направен "с единствения довод, че данъчната администрация на друга държава членка е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя, което макар и да е станало след доставката на стоката, проявява действието си ретроактивно, от дата предхождаща тази доставка". В разглеждания случай според съда наред с факта на отпадналата регистрация по ДДС на La BRUNA S. R. L, Италия, правото на освобождаване е отказано и поради недоказан транспорт на стоката съгласно представените международни товарителници. От доказателствата по делото е прието, че транспортът е извършен за сметка на доставчика - Б. Е. И. ЕООД от третото лице Месни продукти ЕООД, поради което доказването на ВОД е чрез транспортен документ, удостоверяващ получаването на стоките на територията на другата държава членка по чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. В тази връзка е обсъдена доказателствената сила на представените международни товарителници за автомобилен превоз на стоки. В решението е прието, че съгласно чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора за превоз и получаване на стоката от превозвача. Според съда предвиденото в чл. 45, т. 2 б. "б" ППЗДДС изискване да бъде представен транспортен документ, който установява получаването на стоката на територията на друга държава членка, надхвърля обвързващата доказателствена сила на международната товарителница. По отношение на останалите обстоятелства, в това число и мястото на получаване на стоката, товарителницата като частен свидетелстващ документ, в който участва жалбоподателят, следва да бъде преценявана наред с останалите доказателства по делото. В тази връзка е посочено, че получаването на стоката на територията на друга държава членка, в случая Италия, е свързано с доказване от страна на Бонеси - Е. И. ЕООД на действително осъществен транспорт до Неапол. Според съда това се налага освен от факта, че транспортът е за сметка на доставчика, а и с оглед уговорката в договора от 01.03.2010 г., че собствеността на стоката се прехвърля към момента на доставянето й. От съвкупната преценка на следните факти - осъществяването на декларираните доставки при пренебрегване на клаузите на договора от 01.03.2010 г. по отношение начина на заявяване на количествата, начина на плащане на цената, отсъствие на конкретно договаряне на транспорта за отделните доставки и съответно издадени от превозвача фактури; отсъствието на изисквания лиценз за осъществяване на международен превоз на товари, на тахошайби, които отчитат скорост на движение, работа и престой на автомобила, пропътувано разстояние; отсъствие на платени винетни и пътни такси налагат извод за недоказано от страна на ревизираното дружество извършването на доставките по процесните девет фактури, издадени на италианския партньор, като вътреобщностни доставки, при които стоката е напуснала страната и е превозена до Неапол, където е получена от купувача. По доставките с получател IONIKI EMPORIKI TREFOMON LTD, Гърция съдът е приел, че касаят договор с идентично съдържание и идентични обстоятелства по неговото изпълнение. Плащането по тези доставки е извършено по банкова сметка, но на каса в банката. При идентични факти относно превозвача - Месни продукти ЕООД - не разполага с лиценз за международен превоз на стоки, не е представил тахошайби и доказателства за платени пътни и винетни такси, е направен извод, че доказателствата по делото не установяват, че стоката е напуснала територията на страната и е превозена до Солун, където е получена от купувача. Решението е неправилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви по материалноправните предпоставки за освобождаване от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки на стоки са резултат от правилно тълкуване на материалния закон чл. 7 във връзка с чл. 53 от ЗДДС и принципно се споделят от настоящия състав. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11, M.-G. ) С оглед фактическите основания, посочени в ревизионния акт правилно съдът е определил и спорните по делото факти. По доставките с получател La BRUNA S. R. L, Италия, ВОД не са признати на две фактически основания: поради заличена регистрация по ДДС на получателя през февруари 2011 г. с обратна сила, считано от 31.12.2008 г. и поради недоказано транспортиране на стоките до територията на Италия. По доставките с получател IONIKI EMPORIKI TREFOMON LTD, Гърция спорът от фактическа страна е по транспортирането на стоката до гр. С., Гърция. По отношение дерегистрацията на италианското дружество предвид законодателната промяна в Италия от 24.02.2011 г., на която е придадено обратно действие от 31.12.2008 г., в съответствие с решението по дело С-273/11, съдът е приел, че това обстоятелство не може да е единственото основание за непризнаване на освобождаването от ДДС по вътреобщностните доставки. Поради това правилно преценката за осъществяване на ВОД е съсредоточена върху доказателствата за транспортиране и получаване на стоката на територията на съответната държава членка. Изводите, че ревизираното лице не е изпълнило доказателствената тежест и не е установило тези обстоятелства по спорните доставки с получател La BRUNA S. R. L, Италия за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2011 г. и с получател IONIKI EMPORIKI TREFOMON LTD, Гърция за данъчни периоди м. 01 - м. 04.2011, са в противоречие с доказателствата по делото. По делото не е спорно, че транспортът в разглеждания случай е осъществен от трето лице - Месни продукти ЕООД за сметка на доставчика - Бонеси - Е. И. ЕООД. Поради това принципно вярно съдът е посочил, че ВОД се доказват с транспортен документ, удостоверяващ получаването на стоката на територията на другата държава членка по чл. 45, т. 2 б. "б" от ППЗДДС. Н. е преценката на доказателствената сила на представените по делото международни товарителници (CMR). Всички процесни товарителници съдържат данните за изпращач, превозвач, превозно средство, вид и количество на превозената стока и получател. В кл. 24 е удостоверено получаването на стоката с подпис и печат на получателя. Изискването на органите по приходите за посочване на име и длъжност на лицето, получило стоките е в противоречие с изискванията за съдържание на товарителницата по чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В кл. 3 от товарителницата разтоварния пункт се означава като място и държава, като липсва изискване за посочване на адреса му. Липсата на данни в кл. 14 и кл. 20 относно разноските за превоза и превозната цена, както и адреса на гръцкото дружество - получател, не оборват доказателствената сила на представените по делото CMR по отношение на релевантния за спора факт - получаването на стоките на територията на Гърция и Италия. Това обстоятелство се подкрепя и от останалите писмени доказателства по делото: заповеди за командироване на конкретни лица - шофьори, наети по трудов договор при превозвача Месни продукти ЕООД, пътни листове, фактури за закупено гориво. Данните за регистрационните номера на превозните средства, маршрута и периода на командироване, съответстват на тези по международните товарителници за всички спорни доставки. Това обстоятелство е изрично констатирано в решението на директора на дирекция ОДОП гр. В. във връзка с ВОД с получател IONIKI EMPORIKI TREFOMON LTD, Гърция. В хода на ревизията превозвачът е представил свидетелствата за регистрация на МПС, посочени в CMR, според които използваните товарни автомобили марка "Скания" и марка "Даф" са хладилници. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани част от шофьорите, посочени в заповедите за командироване. Техните показания са в подкрепа на данните в товарителниците относно мястото на натоварване на стоката с. З., общ. Т. и мястото на разтоварване - съответно гр. Н., Италия и гр. С., Гърция. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че ревизираното лице не е изпълнило доказателствената си тежест по установяване условията за освобождаване от облагане с ДДС. П. на лиценз за извършване на международни автомобилни превози в Общността не е сред документите, посочени в чл. 45, т. 2 ППЗДДС за доказване изпращането или транспортирането на стоката до друга държава членка, поради което непредставянето на такъв от превозвача Месни продукти ЕООД не е основание да се отрече вътреобщностният характер на доставките. Следва да се допълни, че в случая ВОД, декларирани от Бонеси - Е. И. ЕООД не са признати поради неизпълнение на задълженията на доставчика в областта на доказването. По делото не се твърди от органите по приходите и не се установява участие на ревизираното лице в данъчна измама или злоупотреба при осъществяването на спорните доставки. С оглед забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК такива обстоятелства не подлежат на установяване за първи в касационното производство. По тези съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. На основание чл. 227, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като се отмени ревизионният акт в спорната му част относно начислен ДДС по непризнати ВОД в общ размер от 162 055.08 лева и лихви в размер на 18878.42 лева за данъчни периоди м. 01, 02, 03 и 04.2011 г. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На дружеството - жалбоподател се дължат разноските за всички съдебни инстанции в размер на 3425 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,