Решение № 9048 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2021 г.

Решение № 9048 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2021 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП "РЧР") 2014 – 2020 в Министерство на труда и социалната политика против решение № 2038 от 23.12.2020 г., постановено по адм. д. № 530/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта, с която съдът е отменил решение от 10.04.2020 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, издадено от Зам. министъра на Министерството на труда и социалната политика и Ръководител на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. в частта по т. 1 и т. 2. В останалата част решението на АС Благоевград е влязло в сила. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата в съответната част. Претендира съдебни разноски. Ответникът – Фондация "Стратос", чрез своя процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Не претендира присъждането на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението в обжалваната му част съставът на АС- Благоевград е от 10.04.2020 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, издадено от Зам. министъра на Министерството на труда и социалната политика и Ръководител на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. в частта по т. 1 и т. 2. и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Обжалваният акт от 10.04.2020 г. е издаден след подадено искане за окончателно плащане с отчетен период 26.09.2019 г. – 10.12.2019 г. за сумата 62 799, 67 лв. С него по т. 1 е определен общ размер на верифицирани разходи 56 331, 56 лв. и по т. 2 неверифицирани в размер на 6 468, 11 лв. Като основание за постановения отказ по т. 2. 1 – неверифицирани 4 620, 08 лв. по бюджетен ред І. 3. 3 "Обучителни приложни/професионални дейности". Въз основа на установените констатации за прекъсване на обучението за "Малък и среден бизнес" за периода от 31.01.2019 г., възстановен на 3.06.2019 г., при което участниците са намалели от 8 на 3 и прекъсване на курса за "Продавач – консултант" за периода от 31.05.2019 г. до 16.08.2019 г., при запазване броя на участниците 8 е прието, че не е спазено изискването по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. От участие в курса "Продавач – консултант" е отпаднало лицето Х. М., считано от м. септември 2019 г., но същата е продължавала да бъде вписана като участник в присъствените списъци. По отношение на Е. Д., за която е прието в предходно издадени решения, че не е допустим участник, бенефициерът я е допуснал до участие до приключването на курса. В курса за "продавач – консултант" всички включени лица са с основно или по ниско образование, с което не отговарят на изискването за завършен клас от средно или завършено средно образование. Налице е разлика между заложените 300 часа продължителност на обучението по професионална квалификация и заявените за заплащане съответно 950 и 687 часа по двата проведени курса, която е приета за необосновано голяма и неводеща до по-голяма ефективност за постигане на заложените цели и крайни резултати, тъй като разходите за възнаграждения на обучителите – отчетено количество 1637 часа са неефикасни по отношение на успешно завършилите обучението 3-ма участника. Предвид това са верифицирани разходите само за 300 часа и е отказана верификация на разходите за 650 часа учебни часа за обучение по специалността "Малък и среден бизнес". От заложената в бюджета на проекта сума в размер на ЗЗ 558, 50, от които са изплатени на тримата назначени обучители И. И., И. Н. и А. П. възнаграждения в общ размер от 32 340, 20 лв. не се верифицират разходи в размер на 4 620, 08 лв. По т. 2. 2 от решението не се верифицират и разходи в размер на 1 848, 03 лв. по бюджетен ред 4. 1 "Единна ставка в размер на 40 % от допустимите разходи на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. При така установените факти съдът е приел, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото е налице вътрешно противоречие в мотивите на акта. Така мотивиран АС Благоевград е отменил административния акт. Решението, в оспорената част, е валидно, допустимо и правилно. На първо място неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ответника по касационната жалба разходи не са допустими е на УО. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. В конкретния случай правилно съдът е приел, че административният акт, оспорен пред първата инстанция, е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при наличието на вътрешно противоречиви мотиви, което е пречка съдът да извърши проверка на фактически установеното. При положение, че мотивите са противоречиви, то напрактика липсват такива. Наличието на контретно посочени фактически основания е предпоставка както адресатът на упражни правото си на защита в пълен обем, така и съдът да упражни контрол за законосъобразност върху оспорения акт. Неизлагането на мотиви в административния акт е съществен порок, който рефлектира върху неговата законосъобразност и има за правна последица неговата отмяна, защото лишава адресата на акта от ефективна защита срещу постановеното властническо волеизявление и препятства съдебния контрол за спазване на материалния закон. Този контрол обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в правното основание за упражняване на предоставена от закона компетентност и респ. дали се следват разпоредените правни последици. Предмет на съдебната проверка пред първата инстанция е не дали изобщо са налице фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание по процесното решение, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и дали тези факти съответстват на описаните в хипотезиса на сочената от органа правна норма. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Обоснован е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, но не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилен е изводът, че липсата на мотиви поставя съда в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност на акта и е основание за неговата отмяна. Предвид горното направеният от АС Благоевград извод за незаконосъобразност на процесното решение в оспорената част, се явява обоснован. В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения решението на АС Благоевград в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение