Решение № 10780 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14629/2017 г.

Решение № 10780 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14629/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Националната агенция за приходите е подала касационна жалба против решение № 1948 от 13.11.2017 г. по адм. дело № 2548/2017 г. по описа на Административния съд – П., в частта, в която Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на "Деливъри" ООД със седалище и адрес на управление П. сумата от 2262, 60 лева, представляваща стойността на начисления данък върху добавената стойност за ползваните от дружеството адвокатски услуги по повод обжалването на наказателно постановление № 216057-F168570/02.09.2016 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите - П., в частта, в която в полза на "Деливъри" ООД е присъдена законната лихва върху сумата 13575,60 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, считано от 08.09.2017 г., както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваните части с постановяването на друго, с което да се отхвърлят исковете в съответните части и се намали размера на присъдените разноски. Ответникът "Деливъри" ООД със седалище и адрес на управление П. е поискал отхвърляне на касационната жалба и присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваните части с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред Административния съд-П. е образувано по исковата молба на "Деливъри" ООД със седалище и адрес на управление П. срещу Националната агенция за приходите, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 13 575,60 лева за имуществена вреда, представляваща разходи за адвокатски възнаграждения, направени във връзка с оспорването на наказателно постановление № 216057-F168570 от 02.09.2016 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-П.. С наказателно постановление № 216057-F168570 от 02.09.2016 г., издадено от директора на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-П., на "Деливъри" ООД била наложена имуществена санкция в размер на 204 595 лева, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване плащанията в брой. С решение № 261/11.02.2017 г. по АНД № 6857/2016 г. по описа на Районния съд-П. наказателното постановление било потвърдено. Решението било обжалвано от "Деливъри" ООД пред Административния съд–П., който с решение № 856/19.05.2017 г. по КАНД № 745/2017 г. отменил решението на районния съд и наказателното постановление. Пред Районния съд - П. "Деливъри" ООД било представлявано от адвокат Х. Х.. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 11.10.2016 г., уговореното възнаграждение е в размер на 6744 лева, които следвало да се заплати до приключване на делото по банков път. На стр. 14 от АНД № 6857/2016 г. на Районния съд-П. е приложено копие от платежно нареждане от 14.11.2016 г., от което е видно, че "Деливъри" ООД е заплатило уговореното възнаграждение на адвокат Христев. Пред Административния съд-П. "Деливъри" ООД е било представлявано от адвокат И. Н.. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 02.03.2017 г., уговореното възнаграждение е в размер на 6831, 60 лева, което да се плати по банков път. Видно от представеното копие от фактура № 77/02.03.2017 г. и справка за осъществените транзакции за извършени плащания от "Деливъри" ООД, дружеството превело по банкова сметка на адвоката сумата 6831, 60 лева. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 13575, 60 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разходи за адвокатски възнаграждения, е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Прието е, че разходът е направен във връзка с осъществяването на административнонаказателна дейност по издаването на наказателно постановление, което е било отменено като незаконосъобразно. Разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение били направени в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление, поради което подлежали на възстановяване. Съдът счел за неоснователно възражението на Националната агенция по приходите, че с приспадането на данъчен кредит в размер на данъка върху добавената стойност, начислен върху платените адвокатски възнаграждения, дружеството спестило разходи, които впоследствие претендирало да му бъдат възстановени. Административният съд отбелязал, че се различават две самостоятелни правоотношения: едното между "Деливъри" ООД и адвокатите, с които дружеството сключило договори за правна помощ и съдействие, регулирано от Закона за задълженияти и договорите, и другото-между дружеството и данъчната администрация, регулирано от Закона за данък върху добавената стойност. Тъй като исковата претенция произтичала от първото правоотношение, което покривало елементите от фактическия състав по чл. 1 ЗОДОВ, съдът осъдил Националната агенция за приходите да заплати на "Деливъри" ООД обезщетение в размер на 13575,60 лева за имуществена вреда от отмененото по съдебен ред наказателно постановление № 216057-F168570/02.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2017 г. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон. Съдът е формирал изводите си съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Националната агенция за приходите на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка и непосредствена причинна връзка с наказателно постановление № 216057-F168570/02.09.2016 г., издадено от директора на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-П., отменено от съда като незаконосъобразно, "Деливъри" ООД понесло имуществена вреда, изразяваща се в направата на разходи, общо в размер на 13575, 60 лева за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство в производството по оспорване на наказателното постановление. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифицирани защитници. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването по касационната жалба, че в размера на присъденото от административния съд обезщетение незаконосъобразно е включен и приспаднатия на дружеството данък върху добавената стойност. Всъщност, както правилно е отбелязал административният съд, от размера на претендираното обезщетение не следва да се приспада платената сума данък върху добавената стойност. Дружеството е заплатило на ангажираните от него адвокати възнаграждение, в което се включва и дължимият за правната услуга данък, и има право да възстанови разходите, които е направило по причина на издадения незаконосъобразен административен акт. Възстановяването на данъчен кредит в полза на "Деливъри" ООД като регистрирано лице, в това число, сумата на данъка, платен за правни услуги по обжалването на наказателно постановление № 216057-F168570/02.09.2016 г., е извършено в рамките на установеното между държавата и дружеството-платец данъчно правоотношение. Възстановяването на данъчния кредит не е елемент от правоотношението за търсене на извъндоговорна отговорност между засегнатото от незаконна административна дейност лице и съответното юридическо лице, в чийто състав е органът, осъществил незаконната дейност, и поради това не се обхваща от преценката на съда по повдигнатия правен спор. Намаляването на размера на обезщетението за вреди по съображения, че ищецът е спестил разход по друго правоотношение с държавата, би представлявало случай на правоприлагане в противоречие със закона. Ако данъчната администрация счита, че ищецът е получил без основание данъчен кредит, тя би могла да направи съответната корекция в рамките на правоотношението по облагане с данък върху добавената стойност вместо да иска намаляването на обезщетението, дължимо по правоотношение с друг фактически състав и други страни. В случая по съвпадение Националната агенция по приходите, чийто органи администрират облагането с данък върху добавената стойност, е ответник по иск за обезщетяване на имуществени вреди, предявен от регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице. При различен от Националната агенция по приходи ответник по спора несъстоятелността на направените доводи би се откроила в по-голяма степен. Правоприлагането при подобни случаи също не обосновава приспадането на сумата, представляваща данъчен кредит, от размера на обезщетението за вреди. Като пример, когато съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78 ГПК, той не приспада сумата, представляваща начисления за услугата данък върху добавената стойност с аргумент, че страната, която е поискала присъждането им, има право на данъчен кредит, а присъжда пълния размер на възнаграждението. По същите съображения за неоснователно следва да се приеме и оплакването, че при присъждане на разноските в първоинстанционното производство съдът не е приспаднал стойността на данъка, включен в размера на адвокатското възнаграждение на процесуалия представител на ищеца. Касационната инстанция намира, че административния съд законосъобразно е начислил законната лихва върху присъденото обезщетение. Поради отсъствието на нормативна уредба платените адвокатски възнаграждения в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления не могат да бъдат възстановени на спечелилата делото страна в рамките на тези производства, поради което се претендират с предявяването на искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд обезщетение за вреди от незаконни административни актове може да се иска след тяхната отмяна. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В разглеждания случай законната лихва е претендирана и присъдена от датата на подаване на исковата молба. При отсъствието на соченото отменително основание решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1122 лева, които се доказват от представените договор за правна защита и съдействие от 14.12.2017 г., фактура № 128/14.12.2017 г. със страни "Деливъри" ООД и адвокат И. Н. и копие на платежно нареждане от 15.12.2017 г. за извършен банков превод от "Деливъри" ООД по сметка на адвокат Нанев. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1948 от 13.11.2017 г. по адм. дело № 2548/2017 г. по описа на Административния съд – П. в частта, в която Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на "Деливъри" ООД със седалище и адрес на управление П. сумата 2262, 60 лева, представляваща начисления данък върху добавената стойност върху адвокатските възнаграждения, заплатени във връзка с обжалването наказателно постановление № 216057-F168570 от 02.09.2016 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-П., в частта, в която върху присъденото на "Деливъри" ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 575, 60 лева, е присъдена законната лихва, считано от 08.09.2017 г., както и в частта за разноските. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Деливъри" ООД със седалище и адрес на управление П. разноски в размер на 1122 (хиляда сто двадесет и два) лева. Решението не подлежи на обжалване.