Решение № 3504 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2015 г.

Решение № 3504 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 404 от 12.11.2015 г., постановено по адм. дело № 79/2014 г., по описа на Административeн съд – В. Т. (АСВТ), в частта, с която е отменен по жалба на [фирма], [населено място], Ревизионен акт № 04251300024/13.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 576/14.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново при ЦУ на НАП /ОДОП/, в частта по ЗДДС, с която: за данъчни периоди ноември 2007 г., април, юли, август, септември и октомври 2008 г., януари, април, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2009 г., януари, март, април, юни, юли и август 2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 91849, 41 лв.; с която за ноември 2010 г. е начислен ДДС в размер на 497 965,11 лв. и са начислени лихви за ДДС в размер на 176112, 93 лв.; в частта по ЗКПО, с която е извършено преобразуване в увеличение на финансовите резултати на дружеството за 2007 г., 2008 г. и за 2009 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10 от ЗКПО с отчетната стойност по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и с която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. в увеличение на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗКПО. В останалата част, с която жалбата на ревизираното лице срещу РА е отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът – директорът на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че от представените писмени и гласни доказателства се установява реалност на доставките. Касаторът твърди, че съдът е отменил РА само въз основа на твърденията на ревизираното лице, като не е взел предвид противоречивите данни от събрания доказателствен материал. Поддържа, че съдът неправилно изключил от доказателствения материал официални документи, като приел, че оспорването им е успешно проведено във връзка с изслушаните свидетелски показания. Изтъкват се и нарушения на съда по повод кредитирането на изслушаните експертни заключения, както и нарушения при приложението на ЗКПО. Поради това директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново при ЦУ на НАП моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а жалбата на ревизираното лице в тази част да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 19528, 24 лв. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител оспорва подадената от противната страна касационна жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. По отношение отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит на [фирма] в общ размер 15239, 56 лв. по 9 броя фактури и 1 кредитно известие, издадени от [фирма] – [населено място] с предмет на доставка зеленчукови консерви - айвар, заплатени по банков път, е прието, че фактурите са надлежно осчетоводени при ревизираното лице и отразени в справките декларации по ЗДДС за съответния данъчен период, като аналитичната отчетност показва осчетоводяването на разходите по придобиването на материалните активи, последващото им влагане в производството и осъществяването на продажби. Към фактурите са представени стокови разписки, товарителници, складови разписки, доказателства за последваща реализация. Въпреки че в представените преносни бележки, удостоверяващи приемането на консервите от служители на [фирма] е посочено, че доставчик е КХК [фирма], съдът е приел, че реалният доставчик е [фирма], тъй като това дружество осъществявало дейността си в КХК [фирма]. Съдът е счел за доказателство за реалност на доставките складовите разписки, въпреки че липсват подписи на представител на доставчика, тъй като при съпоставката им с фактурите е установил, че носят една и съща дата и посочват едни и същи стоки, които са доставени. АСВТ е приел, че липсата на доказателства за извършен транспорт не може да бъде основание за отказ за признаване право на данъчен кредит. По отношение отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 37447, 41 лв. по 13 броя фактури и едно кредитно известие, платени по банков път, издадени от [фирма] с предмет доставка на стоки-дизелово гориво, котелно гориво и мазут, е установено, че към фактурите са представени предавателно-приемателни разписки, стокови разписки, кантарни бележки, трудови договори и допълнителни споразумения към тях. Съдът е приел, че част от доставките са извършвани със специализирани транспортни средства на предходните доставчици на [фирма], а друга част в различни съдове – бидони, варели и др. с камион под наем. Котелното гориво по фактура № 248/30.06.2009 г. е разтоварено при жалбоподателя, заприходено е със складова разписка, а транспортът е извършен от [фирма]. Установено е притежаването на стоката от доставчика, въз основа на експертните заключения. Представени са счетоводни документи, искания за вложени горива в производството, декларация за съответствие на качествата на течни горива. Съдът е приел, въз основа на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и на повторната експертиза, че цялото количество дизелово гориво, предмет на доставките, за които са издадени спорните фактури е вложено в основното производство на ревизираното лице, като е отчетен разход по сметка 601/4 "Разходи за горива и смазочни материали", а съгласно приложените по делото искания за отпускане на материални ценности, дизелово гориво е отчетено като вложено в автотранспорта и вътрешноведомствения транспорт и частично в паровата централа. Процесните фактури за доставка на горива са отразени в счетоводството на ревизираното лице като придобиване на материален актив, като са отчетени и разходи по придобиването му. Във връзка с експертизите вещите лица са изготвили подробни таблици, в които са съпоставили документите / приемо-предавателни разписки и кантарни бележки, складови разписки и фактури/ по всяка от доставките. Съдът е счел за доказана истинността на оспорените документи във връзка с доставките на гориво, на база съвкупното обсъждане на доказателствения материал, експертните заключения и показанията на свидетеля Д.. Приел е, че ревизираното дружество не би могло да осъществява дейността си, ако не е получило и използвало горивото, в който смисъл са били и експертните заключения. По отношение отказаното право на данъчен кредит в общ размер 39162, 44 лв по 19 фактури и едно кредитно известие, издадени от [фирма] с предмет на доставка различни видове зеленчуци, е прието, че са представени приемо-предавателни протоколи, установяващи, че доставчикът е разполагал със стоката. Пред съда са разпитани земеделските производители, които са продавали стоката си на [фирма], който от своя страна е доставял на [фирма]. Съдът е счел за установено, че въпросните земеделски производители действително са произвели съответните количества зеленчуци и са ги предали на доставчика, за което са представени и договори, разписки и приемо-предавателни протоколи. Представени са и документи за регистрация на земеделските производители. За предаването на стоките по процесната доставка са представени кантарни бележки и са събрани свидетелски показания на управителя на [фирма]. От експертните заключения е установено, че стоките са заведени по отделни аналитични партиди, като всички получени зеленчуци са вложени в производството на зеленчукови консерви, за което са съставени отчети за съответния месец. Продадените стоки са осчетоводени при доставчика по аналитични партиди и са били заплатени по банков път, с изключение на фактура № 59/20.07.2009 г., по която задължението частично е закрито с тристранен протокол за прихващане на вземания и задължения. След обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност, съдът е счел РА за незаконосъобразен и в тази част. С РА на ревизираното дружество на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 497965, 11 лв. за данъчен период месец ноември 2010 г., във връзка с констатирани липси на продукция, стоки и материали на стойност 2489826 лв. В съдебното производство е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на протоколи за инвентаризация № Кд-78, сер. АА 0027061/15.11.2010 г. за обекти в [населено място] и протокол за инвентаризация № Кд-78, сер. АА № 0027062/18.11.2010 г. в обекти на [фирма]. Във връзка с това са събрани свидетелски показания и експертни заключения, кредитирани от съда, въз основа на които е прието, че протоколите са с невярно съдържание, тъй като не е извършена инвентаризация на всички складови помещения, стоки и продукция. В експертните заключения е посочено, че не може да бъдат констатирани липсите в [фирма] въз основа на инвентаризационния опис, тъй като в него са допуснати несъответствия и грешки. Констатирани са и несъответствия между протоколите и счетоводни данни и по отношение отразените в протокола липси на амбалажни и други материали. При извършената от вещите лица проверка по аналитичните партиди на всеки един от инвентаризираните краткотрайни активи, както и по фактури е установено, че след датата на инвентаризацията при някои от асортиментите няма производство и не са закупувани нови количества, а са извършвани продажби, като количеството е в по-голям размер от намереното при инвентаризацията. Предвид обстоятелството, че вещото лице в продължение на два работни дни е извършвало проверка за движението на стоките само за произведената продукция, е прието, че е обективно невъзможно органите по приходите да направят пълна и обективна инвентаризация на ревизираното дружество само в рамките на 3-4 часа. Вещите лица са посочили, че в протоколите не се съдържат данни за всички артикули, с които търгува и които произвежда ревизираното дружество и за които има счетоводни наличности в складовете на дружеството. По време на инвентаризацията не е присъствало материално-отговорното лице. Инвентаризацията на консервите, които са собственост на [фирма], но са били на отговорно пазене в [фирма] е извършена само по видове опаковки, без да са разграничени отделните асортименти. Към момента на извършване на инвентаризацията стоките са били без етикети. Не е извършена съпоставка на количествата по счетоводни данни с намерените наличности по асортименти. Не е ясно как е определено съдържанието на консервите в непрозрачни кутии, които не са били етикетирани. Установено е също, че част от консервите са били произведени преди повече от пет години и са с изтекъл срок на годност, поради което за тях са били налице основания за бракуване. По тези съображения протоколите са били изключени от доказателствения материал и е прието, че няма основание за определяне на задължения на ревизираното лице за ДДС на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС във връзка с констатирани липси. С РА органите по приходите са извършили преобразуване на финансовия резултат на [фирма] за 2007 г. на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗКПО с отписани като несъбираеми вземания от клиенти в размер на 12941, 07 лв. възникнали по издадени фактури за продажби през 2000 г. и през 2001 г. Ревизираното лице е отписало вземания от клиенти в посочения размер, възникнали през 2000 г. и през 2001 г., поради погасяване по давност. Съдът е счел, че действително през 2007 г. е изтекъл давностният срок по чл. 110 от ЗЗД и тези вземания са погасени по давност, поради което правилно са били отписани, без да е било необходимо да се събират и доказателства, че са несъбираеми. По отношение извършеното с РА преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2007 г., 2008 г., 2009 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО с отчетната стойност по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], поради липса на документална обоснованост, също е счетено, че РА е незаконосъобразен. Съдът е приел, че няма съдебен акт, с който някой от документите за обосноваване на направените от [фирма] разходи да е признат за документ с невярно съдържание или неистински такъв. Изложил е и съображения, че отказът да бъде признато правото на данъчен кредит по определена фактура не е самостоятелно основание да бъде прието, че разходите по тази фактура не следва да бъдат признавани като такива за данъчни цели и съответно това да води до коригиране на финансовия резултат на данъчно задълженото лице в посока увеличение. Във връзка с увеличението на финансовия резултат на [фирма] със сумата 25380, 09 лв непризнати разходи по фактури за покупка на череши, издадени от [фирма], за несъстоятелни и неотносими към спора са счетени доводите на органите по приходите, че от 58376 кг череши не е възможно да бъдат произведени само 54330 компота. Прието е, че стоките по тези фактури, както и стоките по фактурите за айвар от [фирма], по фактури от [фирма], [фирма] и от [фирма] са действително получени и са вложени в производството, следователно издадените фактури отразяват действително извършена стопанска операция, за която са направени реални разходи. Изложени са съображения, че закупените стоки правилно са отразени в сметка 304"Стоки", вложени са в производство и последваща реализация на зеленчукови консерви, като е изписана готова продукция, като за целта е използвано обичайното количество суровини, съобразно рецептите за производство на конкретния вид консерви. Съдът е изложил съображения, че неоткриването на издателя на фактура, по която не е признат направения разход не може да обуславя извод, че сделката е сключена с цел отклонение от данъчно облагане, след като няма други доказателства за това, нито извод за нереалност на доставката. Съдът е счел, че разходите са действително извършени, тъй като заплащането на стоките е извършено преимуществено по банков път, а от експертните заключения е установено, че всички закупени стоки са намерили счетоводно отражение във воденото от дружеството счетоводство, като може да бъде проследено какво количество от даден вид стока кога е вложено в производствената дейност на ревизираното дружество. С. по тези фактури са действително получени от [фирма] и са били използвани за осъществяваната от него производствена дейност. Решението е неправилно в частта относно правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите с доставчик [фирма] за данъчни периоди ноември 2007 г., април и октомври 2008 г., януари, април и юни 2009 г. Събраните по делото доказателства са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, но изводите въз основа на тях са необосновани. Изяснено е, че доставчикът е с прекратена регистрация по ДДС, считано от 08.06.2009 г., четири дни след издаване на последната фактура. Безспорно е, че стоките са надлежно заприходени и осчетоводени при ревизираното лице, както и че е осъществена последваща реализация на стоки от същия вид. Тезата на ревизираното лице, че е произвеждало продукта само когато са били налични сезонни суровини, а в останалото време е закупувало и реализирало готов продукт от посочения доставчик не кореспондира с обстоятелството, че две от фактурите са от ноември 2007 г. и октомври 2008 г., когато са били налични достатъчно суровини, например чушки, за производството на айвар. Основната причина обаче за да не се признае право на приспадане на данъчен кредит във връзка с тези доставки е липсата на доказателства за реално предаване на стоката от него на ревизираното лице. Всички складови и приемо-предавателни разписки са подписани само от представител на ревизираното лице, с изключение на складова разписка от 08.04.2008 г., в която като доставчик е посочено ККХ [фирма]. Противно на възприетото от съда, по делото няма никакви доказателства, че посоченият доставчик, чието наименование в различните документи е изписано по три различни начина, е в каквито и да било търговски отношения с [фирма], по-специално, че те споделят една и съща производствена база. Съвпадението между датите на фактурите и складовите разписки и в описанието на продуктите, посочени в тях, при липса на каквито и да било други доказателства, не може да представлява доказателство за реална доставка. Последващата реализация на стока от същия вид в конкретния случай също не може да представлява решаващо доказателство, че стоката е получена именно от посочения доставчик, още повече, че ревизираното лице е произвеждало същия продукт самостоятелно. Преносните бележки, удостоверяващи доставки на амбалаж от [фирма] до КХК [фирма] представляват доказателство за търговски отношения между тези две лица, а не между [фирма] и [фирма]. По изложените съображения изводите на АСВТ за реалност на доставките в тази част са неправилни. Налице са несъществуващи стопански операции, поради което РА е правилен и в частта по ЗКПО, в която, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е бил преобразуван финансовия резултат с отчетната стойност по тези фактури. При липса на стопански операции, разходите във връзка с придобиване на продукти по тях не са документално обосновани. Решението е правилно по отношение на доставките от [фирма] и [фирма]. В тази част ревизираното лице е провело пълно доказване на относимите към спора обстоятелства. Доставчиците са открити още в хода на ревизията, представени са многобройни доказателства, които кореспондират както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал, включително подробните свидетелски показания и експертни заключения. В последните всяка от фактурите е съпоставена с приложения към нея доказателствен материал, включително фактури от предходен доставчик, сертификати за качество, декларации за съответствие и др. Въпреки, че касаторът се позовава на множество несъответствия между посочените по-горе документи, той не сочи конкретни такива, а и касационната инстанция не ги констатира, при прегледа на представените по делото доказателства и подробната им съпоставка в експертните заключения. В случая, на фона на многобройните кореспондиращи помежду си доказателства, от съществено значение е реализацията на полученото гориво и обстоятелството, че ревизираното дружество не може да осъществи дейността си без него, а доказателства за получено гориво от други източници за същия период липсват. Що се отнася до доставките от [фирма], в хода на съдебното производство представените документи за процесните и предходните доставки са изцяло потвърдени със свидетелските показания на самите доставчици, респективно лицата, които са ги представлявали, които са потвърдили и подписите върху положените документи. От съществено значение за крайния изход от спора в случая е и редовното водене на счетоводството на ревизираното лице и наличието на аналитично отчитане, което позволява проследяването на доставената стока и последващата и реализация. Неоснователни са доводите на касатора, че АСВТ е отменил РА в процесната част само въз основа на свидетелските показания. Съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че доставките са реално извършени. По делото не е било спорно, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. АСВТ правилно е кредитирал представените по време на ревизията документи, като ги е обсъдил съвкупно с всички представени по делото доказателства. Съответно на извода за реалност на доставките от посочения доставчик, правилни са изводите на АСВТ за документална обоснованост и липса на основания за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за съответните години с отчетната стойност на фактурите, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Съдът е приложил правилно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС във връзка с проведената инвентаризация и констатирани при ревизията липси. При изяснена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалният закон. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. 3 а да се извърши корекцията от приходния орган, когато се осъществява данъчна ревизия, следва да се установи факта на липсата, данъчния период, в който е настъпила тя, обстоятелството, че за липсващите стоки е упражнено правото на данъчен кредит при придобиването им, както и размера на същия, което е в тежест на административния орган. След надлежно и успешно проведено производство по чл. 193, ал. 2 ГПК, липсват доказателства за наличие на липси. Дори протоколите за инвентаризация да не бяха оспорени по предвидения в ГПК ред, констатираните многобройни нарушения при извършване на инвентаризацията са от естество да опорочат констатациите в тях. В същото време вещите лица са констатирали редовност на воденото от ревизираното лице счетоводство, като за отделните артикули са водени аналитични партиди. Установени са продажби на стоки, отчетени като липсващи при инвентаризацията, както и продажби на стоки в количества, по-големи от отчетените при инвентаризацията, като вещите лица са посочили подробно конкретните несъответствия. Впрочем, касационните оплаквания срещу тази част от решението се свеждат до възражения за възможността оспорването на официален документ да бъде доказано със свидетелски показания и до правилността на експертните заключения. И двата довода са неоснователни. Недопустимо е оспорване на заключенията по назначените експертизи да се извършва с касационната жалба. Освен това първоинстанционният съд е обсъдил заключението в съпоставка с останалите доказателства. Що се отнася до оспорването по чл. 193 ГПК, проверката за истинността на документа се извършва, съгласно чл. 194 ГПК, включително чрез разпит на свидетели. Правилни са изводите на административния съд във връзка с разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС доколкото в случая не е доказана липсата на стоки. Решението е правилно и в частта относно липсата на основания преобразуване на финансовия резултат на [фирма] за 2007 г. на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗКПО с отписани като несъбираеми вземания от клиенти. Несъстоятелна е тезата на касатора, че за безспорно погасените по давност вземания е следвало да бъдат събраните доказателства и за това, че са несъбираеми. Съгласно нормата на чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице, а когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Следователно, за да е приложима тази разпоредба, следва да са налице приходи/разходи, които подлежат на счетоводно отчитане през текущата година, въз основа на нормативен акт. Съгласно СС 32 "Финансови инструменти", т. 11. 1, предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти (включително произтичащите от обезпечения) единствено когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при: а) реализиране на правата или уреждане на задълженията; б) отказ от правата или отменяне на задълженията; в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията, като се касае за алтернативно уредени хипотези. Вземането е от категорията на финансовите инструменти по смисъла на т. 1 от СС 32 "Финансови инструменти" и е възможна хипотеза на отписването му според т. 11. 1, б. "в" от същият СС е изтичането на срока за реализиране на правата. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО в редакцията към 01.01.2007 г., която гласи, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо. Очевидно, законът и счетоводните стандарти не поставят допълнителни условия във връзка с отписване на вземания, които безспорно са погасени по давност. Впрочем, и самите органи по приходите не сочат какви още доказателства за документална обоснованост изискват в случая, за да приемат, че са възникнали основанията за отписване. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество със стойността на фактури, издадени от [фирма] и [фирма], за доставки на череши. В тази част изводите на съда са необосновани и формирани при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил събраните и обсъдени в ревизионното производство доказателства - фактури и придружаващи доставките документи. Същите не фигурират в делото. Органите по приходите не са се позовали само на издадени ревизионни актове на тези доставчици, а са приели, че издадените фактури не отразяват реално извършени стопански операции. Стоковите потоци във връзка с тези стопански операции не се изследвани от никоя от назначените експертизи, поради което е необоснован и направен при неизяснена фактическа обстановка, че същите стоки, предмет на доставките, са били предмет на последваща реализация под формата на компоти. Това налага отмяна на решението в посочената част и връщането му за ново разглеждане. При същото съдът следва да обсъди събраните писмени доказателства във връзка с тази част от спора, при необходимост да укаже на страните, след разпределение на доказателствената тежест, да представят допълнителни доказателства и да изследва стоковите потоци във връзка с доставките, включително чрез използване на специални знания. Въз основа на това следва да формира изводи налице ли са реално извършени стопански операции и в тази връзка, документално обосновани ли са разходите по фактурите. При този изход от спора на ответника по касация се дължат разноски за тази инстанция в размер на 2856 лв, а на касатора – разноски в размер на 310, 50 лв, на основание чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските във връзка с отменената и върната за ново разглеждане част от решението ще следва да се присъдят съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,