Решение № 2373 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7919/2014 г.

Решение № 2373 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7919/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против решение № 43 от 07.04.2014 г., постановено от Административния съд в гр. Хасково по адм. д. № 409/13 г. в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на Георги Радев Георгиев обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.08.2012 г. до 23.10.2013 г. ведно със законната лихва върху него, считано от 17.12.2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски. Ответникът - Георги Радев Георгиев не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Съдът е уважил иска за посочения период приемайки за доказано, че всички затворници в затворническото общежитие (ЗО) "Черна гора" са били заключвани в килиите, неразполагащи със санитарен възел и течаща вода за времето от 20 ч. вечерта до отключването им в 06.00 часа на следващата сутрин, като периодът на заключване на килия № 30, в която е бил настанен ищеца е с поне два часа по-дълъг. Съдът е направил извод, че половината от денонощието настанените в посочената килия вкл. и ищецът не са имали достъп до течаща вода и тоалетна, като физиологичните им нужди са били извършвани в кофи в самата килия, в присъствието и пред погледа на останалите затворници. Съдът е приел, че тези действия и бездействия на администрацията на затвора в гр. Стара Загора представляват нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗИН (отм.) и ЗИНЗС. Съдът се е позовал и на решение на ЕСПЧ по делото Шахънов, в което е прието, че недостатъчната жилищна площ и липсата на свободен достъп до течаща вода и тоалетна през цялото време на денонощието, представляват условия на задържане, които поставят лицето в унизително положение, което е изрично забранено с нормата на чл. 3 от ЕСЗПЧОС. Административният съд е приел и наличието на причинна връзка между поведението и бездействието на администрацията на затвора и неимуществените вреди, причинени на ищеца. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обосновани и верни изводите на съда. Липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода през половината от денонощието и принудата поради това, да облекчава физиологичните си нужди през този период в кофа пред очите на останалите настанени в килията са условия, които сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил поставен в унизително положение и е изпитвал неудобство и притеснения надхвърлящи неизбежните при изтърпяване на този вид наказание. Неоснователно е оплакването на касатора за недоказаност на условията в затворническото общежитие, които са преценени от съда като, унижаващи човешкото достойнство. Изводите на съда се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от представената по делото информация от годишния доклад за 2012 г. на НПМ при Омбудсмана на РБългария. Касационната инстанция преценява обаче като завишен размера на присъденото обезщетение. Установено е, че ищецът не е имал свободен достъп до санитарен възел и течаща вода в тази част от денонощието, която е предназначена за сън. Предвид липсата на активна консумация на храна и вода през нощта, както и на характерната за светлата част от денонощието интензивна дейност, в общия случай, в тази част от денонощието намаляват и потребностите от санитарен възел и течаща вода. От това следва, че и изпитваното от ищеца неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода през процесния период не е с такъв интезитет, какъвто би бил в случай, че този достъп е бил ограничен през активната част от денонощието. По делото не са налице данни за повишена нужда при ищеца от тези потребности предвид специфики във физиологичното му състояние. С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита за справедлив размер на обезщетението, сумата от 500 лева. Предвид гореизложеното, решението в обжалваната му част следва да се отмени относно размера на присъденото обезщетение за разликата над 500 лева и присъдената законна лихва върху тази разлика. По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд