Решение № 9277 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15953/2013 г.

Решение № 9277 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15953/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Василка Иванова Мутафова, от гр. Варна, против решение № 2418 от 07 октомври 2013 г. постановено по адм. дело № 1359/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Василка Иванова Мутафова против решение № 799-5 от 19 декември 2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на подробен устройствен план - план за улична регулация (ПУП-ПУР) на с. о. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", без квартали 20, 21 и 26, гр. Варна, в частта относно имот № 483, кв. 37, между осови точки 257-256-255. Поддържа се искане за отмяна на решението в тази част като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Ответникът - Общински съвет - Варна, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу решение № 799-5 от 19 декември 2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на ПУП-ПУР в посочената по-горе част, засягаща имот № 483, собственост на жалбоподателката, първоинстанционният съд е приел, че в тази част решението е законосъобразно. Приел е, че планът в обжалваната част - между о. т. 255-256-257 по източната граница на имота, не противоречи на разпоредбите на Наредба № 2/2004 г. по отношение на габаритите на обслужваща улица от VI клас, вкл. максимално допустимия надлъжен наклон на улицата - 10%; не засяга строителството в имота, като само в една точка тангира в него; не е необходимо да се спазва отстояние от заварената сграда; не се нарушава изискването на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ; в отсечката между о. т. 257-258 наклонът е 20% при допустими по Наредба № 2/2004 г. 10%, но това не води до незаконосъобразност на плана в обжалваната му част, тъй като тази отсечка не засяга процесния имот и не е предмет на настоящото производство, съгласно определение № 2498 от 22 април 2013 г. постановено по адм. д. № 1359/2013 г. на АС - Варна. Въпреки това, разглеждайки въпросът комплексно (тъй като процесната отсечка е проектирана, за да осъществи транспортно-комуникационна връзка между о. т. 253 и о. т. 259), съдът е приел, че отсечката от процесната улица между о. т. 257-258 е трудно осъществима поради голямата денивелация, но не е неосъществима (съгласно СТЕ), поради което изграждането й, макар в посочената отсечка да коства много средства и да е неикономично, не води до незаконосъобразност на плана в обжалваната му част, а именно между о. т. 255-257; обжалваната отсечка, която именно засяга имота, отговаря както на изискванията на ЗУТ и наредбите по прилагането му, така и на изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ за целесъобразно устройство на квартала. Решението е правилно. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, във валидна писмена форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Процесният подробен устройствен план - план за улична регулация (ПУП-ПУР) е такъв по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. По делото е установено с неоспорено от страните заключение на вещото лице, че в частта по отношение на процесния ПИ одобреният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ от 160 кв. м от изток. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица от VI клас, като проектираната улична регулационна линия не засяга намиращата се в имота законна жилищна сграда, само в една точка тангира в нея. Правилно съдът е приел, че след като улицата е от VI клас - второстепенна улична мрежа, то не е необходимо да се спазва отстояние от заварената сграда по арг. от чл. 26, ал. 1 от ЗУТ. Правилно е прието и че не се нарушава изискването на чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, тъй като оставащата част след прилагане на ПУР е 671 кв. м (при площ на имота 831 кв. м. по кадастрална карта от 2008 г. - кадастрална основа на оспорения ПУП-ПУР). Предложеният от вещото лице вариант на улична регулация в оспорената част на плана, а именно отпадане на отсечката о. т. 255-256-257 по източната граница на имота поради неикономичност на прокарването на улицата в следващата отсечка (между о. т. 257-258), правилно е приет от съда за неоправдан - отсечката о. т. 255-256-257 осигурява достъп до стълбовете за високо напрежение, а освен това за територията е целесъобразно да се осъществи пътна връзка между о. т. 253 и о. т. 259. Съгласно заключението на вещото лице планът е съобразен с целите и основните изисквания, заложени в техническото задание за изработването му. Като се има предвид, че процесният ПУП-ПУР е съобразен с наличната улична мрежа, с класификацията на проектната улична мрежа и с техническите характеристики съгласно Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии, със съществуващото законно застрояване в максимална степен и със съществуващата и бъдеща инфраструктура, планът отговаря на условията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Поради това съдът правилно е приел, че не е нарушен този текст от закона. Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка, че е недопустимо отнемането на толкова голяма площ само от нейния имот, при което е налице неравномерно отнемане от имотите, засегнати от процесната отсечка. Степента на засягане на отделните имоти не е въпрос, свързан със законосъобразността на плана, а с целесъобразността му. Уличната регулация трябва да е съобразена със законно построените сгради в имота и да отговаря на параметрите, предвидени в ЗУТ и в подзаконовите нормативни актове по приложението му, за съответния клас улица, което е установено, че е спазено. Не е възможно всички имоти да бъдат засегнати от уличната регулация, както и от тези, които са засегнати, да се отнема еднаква част и това да е изискване за законосъобразност на регулацията. Право на органа е да преценява с оглед на конкретните характеристики на терена и съществуващата подземна и надземна инфраструктура, трасето и имотите, през които улицата трябва да мине, която преценка е по целесъобразност, а не по законосъобразност. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,