Решение № 8440 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2020 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДВ.

Образувано е по касационна жалба на Р. Петрова, чрез служебен адв. С. Петков, срещу решение 4483/06.08.2020 г., постановено по адм. дело 6568/2017 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба ангажира становище за неоснователност на същата. Смята, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Ответникът Столична община, в съдебното заседание и в представен по делото писмен отговор на касационната жалба ангажира становище за неоснователност на същата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да остане в сила.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С решение 4483/06.08.2020 г., постановено по адм. дело 6568/2017 г. по описа на АССГ, съдът е отхвърлил предявените от Р. Петрова срещу Администрацията на Министерски съвет на РБ и Столична община обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени й от незаконосъобразно бездействие на администрацията на МС да отмени/измени като незаконосъобразна утвърдената с ПМС 91/21.04.2003 г. Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/16 г./ /Тарифата/ и да гарантира социална справедливост и защита правата на гражданите, и от незаконосъобразни действия на служителите на Центъра за временно настаняване на бездомни хора /ЦВНБХ/ към Столична община по изискване и събиране на такси по Тарифата, за периода от 15.02.2017 г. до 16.06.2017 г. с обща цена на исковете10539,61 лв., като неоснователни и недоказани; оставил е без разглеждане предявените от Р. Петрова срещу Администрацията на Министерски съвет на РБ обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени й при или по повод изпълнението /действието/ на нищожен/незаконосъобразен подзаконов нормативен акт - утвърдената с ПМС 91/21.04.2003 г. Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/16 г./, за периода от 15.02.2017 г. до 16.06.2017 г., с обща цена на исковете 10539,61 лв., като недопустими и е прекратил производството по делото в тази част; оставил е без разглеждане предявените от Р. Петрова срещу Администрацията на Министерски съвет на РБ и Столична община обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени й от нищожен /незаконосъобразен/ подзаконов нормативен акт утвърдената с ПМС 91/21.04.2003 г. Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/16 г./ и незаконосъобразно бездействие на администрацията на МС да отмени/измени незаконосъобразната Тарифа и да гарантира социална справедливост и защита правата на гражданите, и от незаконосъобразни действия на служителите на ЦВНБХ към Столична община по изискване и събиране на такси по Тарифата, за периода от 16.06.2017 г. до 07.11.2019 г. с обща цена на исковете 10539,61 лв., като недопустими и прекратил производството в тази част.

За да постанови този резултат, съдът е установил, че Р. Петрова е сезирала съда с три обективно и субективно съединени иска срещу Администрацията на Министерски съвет на РБ и срещу Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени й от:

1. незаконосъобразно бездействие на Администрацията на Министерски съвет на РБ да отмени/измени незаконосъобразната Тарифа и да гарантира социална справедливост и защита правата на гражданите;

1. нищожен/незаконосъобразен подзаконов нормативен акт - утвърдената с ПМС 91/21.04.2003 г. Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/16 г./;

1. незаконосъобразни действия на служителите от ЦВНБХ към Столична община по изискване и събиране от ищцата на такси по незаконосъобразната Тарифа.

Така предявените вреди от ищцата са претендирани за исков период както следва: от 15.02.2017 г. до 15.07.2017 г. /с първа уточнителна молба от 31.07.2017 г./ и от 15.02.2017 г. до 07.11.2019 г. /с втора уточнителна молба от 08.11.2017 г./.

Като допустими за разглеждане съдът е приел само исковите претенции за вреди, обхващащи периода от 15.02.2017 г. /когато ищцата е постъпила в ЦВНБХ/ до 16.06.2017 г., /когато исковата молба е заведена в съда/. За периода от 16.06.2017 г. до 07.11.2019 г., съдът е приел исковете за недопустими, обосновавайки се, че този период следва момента на предявяване на исковата молба и съдът не дължи произнасяне по тях. Приел е, че те могат да бъдат предмет на отделно исково производство. След като е установил фактическата обстановка по делото, която е безспорна и не следва да се преповтаря от настоящата инстанция, съдът е извел следните правни изводи:

По отношение на исковата претенция за незаконосъобразно бездействие на Администрацията на Министерски съвет на РБ да отмени/измени незаконосъобразната Тарифа и да гарантира социална справедливост и защита правата на гражданите, съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, доколкото по делото не е установено неизвършването на фактически действия, които административният орган дължи по закон, респективно същите да произтичат пряко от правна норма.

По отношение на предявените срещу Администрацията на Министерски съвет искове за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени при или по повод действието на нищожен /незаконосъобразен/ подзаконов нормативен акт - утвърдената с ПМС 91/21.04.2003 г. Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/16 г./, съдът е установил, че цитираната Тарифа частично е прогласена за нищожна с влязло в сила решение на Върховния административен съд, считано от 12.04.2019 г. Позовавайки се на Тълкувателно решение /ТР/ 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело 2/2015 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд /ВАС/, съдът е приел, че претендираните вреди не подлежат на обезвреда, доколкото се отнасят за период предхождащ прогласяването на акта за /частично/ нищожен.

По отношение на претенцията срещу Столична община за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на служителите от ЦВНБХ по изискване и събиране на такси по Тарифата и търпените в тази връзка от ищцата душевни страдания и неудобства, съдът е приел, че действията по събиране на такси за социални услуги намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Закона за социалното подпомагане и са начислявани съгласно чл. 2, ал. 1, т. 13 от Тарифа за държавните такси за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, която за разглеждания исков период не е била обявена за нищожна от ВАС. Същевременно е установено, че ищцата е сключила договор с ЦВНБХ, съгласно който се е задължила да заплаща предоставяните социални услуги.

Решението е валидно и допустимо и правилно.

Правилно е установено от съда, че за периода от 16.06.2017 г. /след завеждане на исковата молба/ до 07.11.2019 г., исковете за обезвреда срещу двамата ответници са недопустими, тъй като представляват нови, самостоятелни искови претенции, за период от време след предявяване на исковата молба. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, крайният момент на исковия период не може да се определи след датата на постъпването на исковата молба. Доколкото съдът се произнася по фактическите твърдения, наведени в исковата молба, събитията, осъществили се след предявяването на исковата претенция, не могат да бъдат обхванати от нея. Този извод не се променя и от обстоятелството, че съдът с определение 8296/28.10.2019 г. е дал указания на страната, включително да уточни периода от време, през който твърди, че е претърпяла вреди, доколкото по отношение на преценката на допустимостта на иска, съдът не е обвързан от твърденията на ищеца, а осъществява самостоятелна правна преценка. Изложеното налага изводът, че претенциите за обезвреда, предявени за посочения исков период са недопустими, поради което съдът правилно е оставил същите без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част.

По отношение на исковете, касаещи релевантния и допустим исков период - 15.02.2017 г. /момента на постъпване на ищцата в ЦВНБХ/ - 16.06.2017 г., /момента на предявяване на исковата молба в съда/, настоящият състав на касационната инстанция, намира следното:

Съдът правилно е приел за неоснователна исковата претенция за причинени вреди от незаконосъобразно бездействие на Администрацията на Министерски съвет на РБ да отмени/измени незаконосъобразната Тарифа и да гарантира социална справедливост и защита правата на гражданите. В конкретния случай не е осъществен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди, доколкото по делото не е установено неизвършване на фактически действия, които административният орган дължи по закон, респективно действия, които да произтичат пряко от правна норма. Освен това действията/бездействията по отмяна на Тарифата, представляват правни такива, а не фактически. За да е налице бездействие на административния орган на чл. 256 АПК, следва да се твърди и докаже от ищеца наличието на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, за ответника за извършване на фактически действия, а не на правни такива. В настоящия случай, както правилно е приел съдът, тази хипотеза не е налице, доколкото по делото не е направено твърдение, нито е установено неизвършването на дължими фактически действия, които административният орган да дължи по закон. Действия по отмяна, изменение или прогласяване нищожността на подзаконов нормативен акт са правни, а не фактически действия.

Относно предявените срещу Администрацията на Министерски съвет искове за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени при или по повод действието на нищожен /незаконосъобразен/ подзаконов нормативен акт - Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/16 г./, по делото е установено, че с решение 10187/26.07.2018 г. по адм. дело 11057/2017 г. по описа на ВАС, е обявена нищожност на Тарифата в отделни нейни части, потвърдено с решение на петчленен състав на ВАС, което е влязло в сила на 12.04.2019 г.

Правилно е позоваването на ТР 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело 2/2015 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен , не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. По делото е безспорно, че решение 10187/26.07.2018 г. по адм. дело 11057/2017 г. по описа на ВАС, с което Върховният административен съд е обявил нищожност на Тарифата в отделни нейни части, е влязло в сила на 12.04.2019 г. Следователно, както правилно е приел първоинстанционният съд, исковете за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени при или по повод изпълнението /действието/ на нищожен/незаконосъобразен подзаконов нормативен акт - утвърдената с ПМС 91/21.04.2003 г. Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/16 г./, са недопустими и като такива правилно са оставени без разглеждане.

Относно предявения иск срещу Столична община за незаконосъобразни действия на ЦВНБХ по изискване и събиране от ищцата на такси по Тарифата, съдът правилно е приел, че искът е неоснователен. През допустимия за разглеждане исков период, Тарифата е била действащ подзаконов нормативен акт, не е била отменена като незаконосъобразна или обявена за нищожна. Следователно, действията на ЦВНБХ към Столична община са осъществявани в изпълнение на действащ подзаконов нормативен акт и въз основа на възникнали между ищцата и ответника валидни възмездни договорни отношения. Липсата на незаконосъобразни действия на ЦВНБХ, по дефиниция изключва и настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и неудобства, които да са в причинно следствена връзка с действия на ответника.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,