Решение № 9290 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2017 г.

Решение № 9290 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е във връзка с касационна жалба, подадена от А. В. А. от с. Т., против решение № 177 от 29.05.2017 г., постановено от Административен съд - В. по адм. д. № 73/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че съдът не се е произнесъл дали административния акт е издаден в законоустановения срок, на следващо място е изложено, че неправилно било възприето от съда, че е получено съобщението за започнало административно производство, както и че съдът не изпълнил искането за прилагане на посочено наказателно дело, поради което съдът постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, с представено по делото писмен отговор на касационна жалба и писмено становище изготвено от упълномощен представител Д. П. - ст. юрисконсулт, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която обжалвания акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013, № 02-060-6500/3168 от 29.11.2016 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" С.. С този акт на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. на МЗП във вр. чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. е прекратен поетия през кампания 2011 г. петгодишен ангажимент по мярка 211 по заявление с УИН06/250511/40532. Съдът е отхвърлил оспорването и жалбоподателя е осъден да заплати на ДФЗ-Разплащателна агенция сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този извод, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", на когото са делегирани правомощия на основание чл. 20а от ЗПЗП, съгласно заповед на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. Също така е прието, че актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити. На следващо място съдът е приел същия за законосъобразен, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. С писмо изх. № 02-060-6500/2421 от 14.09.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ-РА адресирано до А. А., същия е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за открита процедура по издаване на административния акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, като е предвидена възможността в случай, че не е съгласен с направените констатации, в 7-дневен срок да представи относими доказателства. Същото е получено на 05.10.2016 г. видно от направеното отбелязване на известието за доставяне /л. 22 от делото/. Видно от доказателствата - извадка от ИСАК -Регистър "Директни плащания", в таблица - Прекратяване на многогодишен ангажимент за НР, в графа - вх. № предоставени допълнителни документи - е празна /л. 118 от делото/, следователно може да се достигне до извода, че не е постъпило писмо от страна на лицето в предвидения 7-дневен срок, предвид което е последвало издаване на оспорения административен акт. Същия е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., която разпоредба предвижда, че многогодишен ангажимент, сключен по тази наредба се прекратява по отношение на земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. С разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Наредба № 11/2008 г. кандидатът поема петгодишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния район и има задължение в този период да подава заявление за подпомагане всяка година след първото компенсаторно плащане. Безспорно е също така, че за кампания 2013 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане на парцелите, за които е поел петгодишен ангажимент по реда на Наредба № 11/2008 г., поради тази причина по реда на чл. 14, ал. 1 от същата наредба, се прекратява поетият ангажимент и като санкция земеделският стопанин се задължава да възстанови получените суми. В случая, са налице всички материално-правни предпоставки за постановяване на оспорения акт. Касационният жалбоподател излага твърдения, че оспорвания административен акт не е датиран, а и не е преценено дали същия е издаден в законния срок. Така наведените твърдения са неоснователни, тъй като видно от оспорвания административен акт същия е с изх. № 02-060-6500/3168 от 29.11.2016 г., следователно същия е датиран, а също така следва да се отбележи, че касатора в първоинстанционната си жалба сам е посочил номера и датата на оспорвания административен акт. Неоснователен е изложения довод, че неправилно е установено от съда, че касатора е получил съобщението за започнало административно производство. Това е така, тъй като от представеното по делото доказателство - известие за доставяне /л. 22/ е надлежно отбелязана датата на получаване, подпис на получателя и трите му имена. Твърденията на касационния жалбоподател, че са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства които изключват прилагането на санкциониращата норма на чл. 14 от Наредба № 11/2008 г. следва да бъдат отхвърлени. В чл. 15 от Наредба № 11/2008 г. е въведено задължението за земеделския стопанин да уведоми разплащателната агенция за наличието на форсмажорни обстоятелства в 10 дневен срок, като в § 1, т. 3 от ДР са изброени изрично кои са тези обстоятелства. Наличието на НОХД не е от категорията форсмажорните обстоятелства визирани в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата, но в случай, че същото бъде преценено като изключително обстоятелство, касаторът е следвал заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) да съобщи в писмена форма на ДФЗ - РА в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това, видно от приложените документи същия не е изпълнил това свое задължение. Недопустимо е позоваването на тези обстоятелства едва в съдебното производство. Неоснователен е довода, че съда се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на спора и осъщественото процесуално представителство следва е в размер на 100 лева, определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение