Решение № 688 от 17.11.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002100649/2025 г.

Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 2524/20.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1018/28.11.2024г. по в.гр.д. №1487/2024г. по описа на Окръжен съд Бургас по въпроса за причинната връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал, като предпоставка на възникване правото на обезщетение по чл. 238, ал.2 ЗМВР. Касаторът Главна дирекция “Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, чрез юрк. М.Х., иска отмяна на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното за уважаване на предявените искове по чл. 238, ал.2 ЗМВР, като изтъква оплаквания за неправилност и необоснованост на решаващия извод на въззивната инстанция, че съпругът/ бащата на ищците - Р. Р. е починал при или по повод изпълнение на служебните си задължения. Твърди въззивната инстанция произволно да е приела, че съществува причинна връзка между смъртта на Р. Р. и изпълнението на служебните му задълженията по време на командироването му. Насрещните страни по жалбата - ищците И. И. Р., Н. Р. Р. и Д. Р. Р., чрез адв. К., я оспорват. Не възразяват, че смъртта на техния наследодател е естествена /нетравматична/, но настояват настъпването й да е по причина осъществяване на служебните му задължения по време и в мястото на командироването му само месец и двадесет дни след като бил преболедувал от „Ковид“. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съществува казуална практика на ВКС - решение № 369/22.11.2011г. по гр.д.№ 1579/2010г. на ВКС, ІV ГО; решение № 198 от 20.07.2012г. по гр.д.№ 1165/2011г. на ВКС, ІІІ ГО и решение № 109/20.07.2021г. по гр.д.№ 3617/2020г., ІV ГО, според която предпоставките за присъждане на еднократно обезщетение по чл.238, ал.2 ЗМВР са: 1/ починалото лице да е държавен служител в МВР; 2/ да е загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения; 3/ да е налице причинна връзка между смъртта и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал. Налице са законови дефиниции по въпроса кога една смърт настъпва при изпълнение на служебни задължения (пар. 1, т. 2 от ДР на ЗМВР) и кога - по повод на тях (пар. 1, т. 3 от ДР на ЗМВР). Във всеки случай се изисква причинна връзка между действията и бездействията на лицето, съставляващи изпълнение на държавна служба в ЗМВР и настъпилото увреждане. Въззивният съд неправилно е приел, че съществува причинна връзка между настъпилата след дежурство в период на командировка смърт на наследодателя на ищците и стресогенните фактори, породени от изпълнението на високорискова дейност при наложена от командироването промяна в стереотипа на работа и почивка. Решението следва да бъде касирано, а за да разреши спора по същество, настоящата инстанция съобрази следното: Ищците са наследници по закон (преживяла съпруга и низходящи) на Р. Р., който е бил служител на Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ в териториално поделение Зонално жандармерийско управление Бургас. Р. е починал на.........г. в [населено място], където е бил командирован в Граничното полицейско управление. Причина за смъртта е „масивна белодробна и сърдечна тромбемболия“. Р.Р. не е починал при изпълнение на служебните си задължения, нито на мястото на работа, а в периода на командировката му (от 26.01.2022г. до 09.02.22г.), по време на почивка след дежурство, в стая на х-л „Билдникс“, където командированите са били настанени. Според признанието на ищците смъртта на наследодателя им не е призната за трудова злополука. В този смисъл е и разпореждане по чл.60, ал.1 КСО № 5104/02-70/16.06.2023г. на НОИ, ТД Бургас, за което не се спори, че е влязло в сила. Тъй като внезапното увреждане на здравето на Р.Р. е нетравматично (причинено не от външно въздействие върху тялото и организма), наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК, съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО. С представеното на лист 26-30 от първоинстанционното дело решение на НЕЛК № 1140/181/03.10.2022г., влязло в сила, е потвърдено решение на ТЕЛК, с което е отречена причинна връзка между смъртта на Р. Р. и условията на труд и обстоятелствата на пострадването. Според приетата по делото СМЕ, тромбоемболията, от която е починал Р., може да е усложнение от прекарана Ковид инфекция, но може да се дължи и на увеличената консумация на алкохол и кофеин непосредствено преди смъртта му, предвид обстоятелството, че същият е страдал от артериална хипертония, напреднал стадий, която не е била лекувана адекватно. При тези доказателства по делото изводът на въззивната инстанция за наличие на причинна връзка между условията на работа, наложени от командироването на Р. и естествената му смърт е направен в нарушение на забраната по чл. 17, ал.2 ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влезли в сила административни актове, когато се противопоставят на участник в административното производство по издаването и обжалването им. Настоящите ищци са участници в производството по чл. 57 и сл. КСО, както и в това по чл. 66 от Наредбата за медицинската експертиза вр. с чл. 60, ал.2 КСО. Предмет на последното са преюдициалните въпроси дали състоянието на лицето представлява травматично или нетравматично увреждане и съществува ли причинна връзка между увреждането и условията на труд, и са от компетентността на медицинските експертни органи. Влязлото в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК по горепосочените въпроси е задължително за всички лица, органи и организации, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО (което в случая не е признало злополуката за трудова именно поради отречената от НЕЛК причинна връзка). Процесното решение на НЕЛК е постановено в резултат от упражняване на правото на настоящите ищци на жалба срещу решението на ТЕЛК (по чл. 63 от ПУОРОМЕРКМЕ) в качеството им на участници в административното производство и затова гражданският съд е следвало да зачете установеното с влизането му в сила, че внезапното нетравматично увреждане, от което е настъпила смъртта на Р. Р., не се дължи на конкретните условия на труд, включително командироване след прекарана Ковид инфекция. Следва да се отбележи, че и приетото по делото заключение на СМЕ не свидетелствува за обратното, доколкото вещото лице сочи единствено принципни препоръки за щадящ режим след преболедуване от Ковид инфекция. В заключение, настоящата инстанция приема, че липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 238, ал.2 ЗМВР, а именно - причинна връзка между смъртта и извършваните действия или бездействия, свързани с изпълняване на длъжността, която е заемал служителя, поради което предявените искове са неоснователни. При този изход на спора, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е своевременно поискано пред всяка от трите инстанции и чиито общ размер се определя от настоящия състав на 600 лева. Така мотивиран и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение