Решение № 3232 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6742/2011 г.

Решение № 3232 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6742/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на БТД "Глобал турс" АД със седалище в гр. Бургас, представлявано от изпълнителния директор Петко Миков против решение № 236 от 25.02.2011 г., постановено по адм. д. № 1367/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената принудителна административна мярка, присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 51,60 лв. и направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община - Бургас оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Ответниците Константин Радостинов Бачковски и Стоян Русинов Стоянов не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение АС - Бургас е установил, че на 24.09.2009 г. лек автомобил "Мерцедес" с ДКН А 7755 КМ, собственост на дружеството, е паркиран на ул. "Княз Борис I" № 4 на платното за движение, след пътен знак № В 28, с което е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За това действие е съставен акт за установяване на административно нарушение. Затова ответниците Бачковски, в качеството му на младши специалист в отдел "Контрол на инженерната структура и транспорта", Дирекция "УКОРС" при Община - Бургас и Стоянов като младши автоконтрольор при група ПП при ОД на МВР - Бургас, са издали устно разпореждане за преместване на автомобила без знанието на неговия собственик. При коректно изложена фактическа обстановка съдът е приел подадената от БТД "Глобал турс" АД жалба за неоснователна, а оспорената принудителна административна мярка "принудително преместване на МПС без знанието на собственика" за законосъобразна. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се налага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл. 168 от ЗДвП уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление. По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП законодателят е изключил задължителната писмена форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. При положение, че в закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, същият следва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, според която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Правилно и обосновано съдът е приел от фактическа страна, че за налагането на ограничителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - "преместване на ППС" не е изготвен изричен акт на компетентен орган, като има съставен АУАН № 0000016070/24.09.2009 г., с който е установено административно нарушение. Този акт не е идентичен с акта за прилагане на ПАМ и не е предмет на обжалване. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за тази ПАМ не се изисква задължителна писмена форма, като налагането се извършва чрез фактическото преместване на МПС. Този ред за налагане на мярката не изключва изискването това да става от компетентен административен орган. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП министърът определя длъжностното лице от службите за контрол, а освен това и длъжностното лице определено от собствениците или администрацията, определяща пътя имат правомощията да преместват/нареждат да се премести паркирано МПС. По отношение възражението на касатора за некомпетентност на органа, приложил принудителната мярка, поддържано и пред първоинстанционния съд, АС - Бургас е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция споделя. При коректно установената фактическа обстановка, решаващият съд е приложил вярно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд правилно е счел, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ "Преместване на ППС", с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Нормативно предвидените изисквания за взетото административно решение съществуват към датата на волеизявлението на административния орган, което е задължително условие за точното прилагане на закона. Както правилно е посочено в обжалваното решение, разсъжденията на жалбоподателя относно правилността и начина на поставяне на пътния знак са ирелевантни за спора. Наложената ПАМ е мотивирана, като мотивите са изложени в докладна записка от 24.09.2009 г. Съответен на доказателствата и закона е изводът, че са били налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за налагане на процесната ПАМ, доколкото автомобилът на жалбоподателят е бил паркиран в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак В 28. При приета законосъобразност на административния акт претенцията на дружеството за обезщетение поради претърпени имуществени вреди от същия правилно е приета за неоснователна, както и искането за присъждане на разноски за съдебното производство. Предвид изложеното касационната инстанция приема жалбата за неоснователна, а решението на АС - Бургас следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,