Решение № 6716 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15991/2010 г.

Решение № 6716 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15991/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 209, АПК. Образувано е по касационна жалба на ТД "Бизнеспарк Маноле", ООД, гр. София, подадена от управителя Кръстан Томов Чечкин срещу решение № 2927/21.09.2010 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 965/2010 г. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отменяването му и уважаване на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ за изплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 1616-2916/7.08.2003 г. на директора на ТДД гр. София. Претендират се и разноски. Ответникът - Национална агенция за приходите, София чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - кмета на Столична община, кмета на СО, Район "Нови искър" и Атанас Петров Кръстев не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил претенцията на касатора срещу НАП, София за изплащане на обезщетение за имуществени вреди /платен адвокатски хонорар, в размер на 120 000 лева/, в производство по ЗАНН от отменено наказателно постановление № 1616-2916/7.08.2003 г. на директора на ТДД гр. София. Съдът е приел, че държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказание по ЗАНН. Позовал се е на ТР № 2/3.06.2010 г., по т. д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС. Не са спорни установените по делото фактически обстоятелства. Касаторът е претендирал заплащане на обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, произхождащи от отменено наказателно постановление на ДТТ, издадено по реда на ЗАНН - заплатен адвокатски хонорар. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е извел обосновани правни изводи за неоснователност на исковата претенция за вреди - заплатен адвокатски хонорар по кнахд. № 2471/2005 г. на Пловдивски окръжен съд. Приложимият процесуален закон ЗАНН и НПК не признават право на жалбоподателя за разноски по водене на наказателно-административно дело, поради което държавата не дължи заплащането им в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред съда не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, както правилно е приел Административен съд - София град. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,