Решение № 9964 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2012 г.

Решение № 9964 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 50/12.01.2012 г., постановено по административно дело № 485/2011 г., Административен съд - Русе е: 1) отменил решение ПЕО № 208 от 06.10.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Русе, с което е потвърдено с него разпореждане № ОП-8401#9 от 26.07.2011 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе, с което на Хайри Ахмед Сакаллъ, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителните разпоредби) на КСО, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) разпоредил връщане на административната преписка на директора на ТП на НОИ - Русе за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ - Русе да заплати на Хайри Ахмед Сакаллъ направените по делото разноски в размер на 310 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Русе. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и потвърждаване на решението на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Русе. Ответникът по касация Хайри Ахмед Сакаллъ от гр. Русе чрез пълномощника си адв. Чокоев в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 26.07.2011 г. на Хайри Ахмед Сакаллъ е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по съображения, че към датата на заявлението (06.04.2011 г.) лицето не отговаря на условието за сбор от стаж и възраст - 100 г. (има 98 години, 1 месец и 11 дни) и осигурителния му стаж от II категория - 11 години, 4 месеца и 5 дни, е по-малък от изискуемия (15 години). Този извод е обусловен по същество от преценката на пенсионния орган, че осигурителния стаж на Хайри Сакаллъ за периода от 14.04.1983 г. до 01.05.1991 г. в ТПК "Наркооп" гр. Две могили на длъжност "строителен бояджия" следва да се зачете от III категория, а не от II категория, защото предприятието е със смесена дейност и не е правен отделен баланс за отрасъл "Строителство". Разпореждането е обжалвано от Сакаллъ по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно стажът му през посочения период не е зачетен като втора категория. При осъщественият административен контрол жалбата му е отхвърлена с аргумента, че в конкретния казус са неприложими т. 26 и т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), защото ТПК "Наркооп" гр. Две могили не е специализирана строително-монтажна и ремонтна фирма, а строително-монтажните работници в обособени звена в предприятия и организации извън отрасъл "Строителство" могат да ползват правата за зачитане на стаж от втора категория, ако тези звена са обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплаща им се по разценки на строителството и дейността се отчита в отрасъл "Строителство". В хода на съдебно-административното производство пред Русенския административен съд правилно е установена фактическата обстановка. През спорния период Хайри Сакаллъ е работил в строително звено, което е извършвало целогодишно ново строителство и ремонт, заплащано му е по разценки на строителството, но не е правен отделен баланс и дейността не е отчитана в отрасъл "Строителство". За да уважи сезиралата го жалба съдът е приел от правна страна, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане са издадени в нарушение на т. 66и от ПКТП (отм.) във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), защото е налице идентичност на длъжността "строителен бояджия" в строителното звено на ТПК "Наркооп" гр. Две могили през периода от 14.04.1983 г. до 01.05.1991 г. и характера на извършваната от Хайри Сакаллъ работа е идентична с тази по т. 66и от ПКТП (отм.), и като не е приложил цитираната норма, административният орган е постановил акт в нарушение на материалния закон. Решаващият съдебен състав е изложил и съображения в насока, че административното решение е издадено и в несъответствие с целта на закона, понеже обстоятелствата от значение при категоризиране на труда при пенсиониране, са характерът и особените условия при неговото полагане. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт, както и за противоречието му с целта на закона. Атакуваният съдебен акт е постановен при недопустимо разширително тълкуване и прилагане на материалноправната норма на т. 66и от раздел IV на отменения ПКТП и неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. Обратно на приетото от решаващия съдебен състав, стажът на Хайри Сакаллъ през спорния период на длъжността "строителен бояджия" е положен при трета категория труд и не може да бъде причислен към втора категория по т. 66и от ПКТП (отм.). Този труд не е положен в предприятие и организация от отрасъл "Строителство" (по смисъла на отменения Правилник за капитално строителство), не е правен отделен баланс на дейността (т. е. не е водена собствена стопанска сметка за строителството) и тя не е отчитана в отрасъл "Строителство", а основната дейност на ТПК "Наркооп" гр. Две могили не е строителна-монтажна. За да се ползват от правата по цитираната точка, строителните бояджии трябва да работили в специализирана строително-монтажна фирма и/или организация. В случая липсват задължително изискуеми компоненти, за да се признае положения от Сакаллъ труд на посочената длъжност през спорния период за такъв от втора категория. Установените факти относно предприятието, в което е положен този труд през периода, видът на строителството, отчитането му и счетоводната му обособеност, го определят като трета категория труд. Спорният труд не попада в уредените хипотези от т. 66и от ПКТП (отм.) и не може да бъде зачетен от втора категория. Нормата не само изчерпателно изброява длъжностите, но и мястото на полагане на труда. В тази връзка неправилно в мотивите на проверяваното решение съдът се е позовал на текста на чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС. Там е уредено, че трудовият стаж, положен до 31.12.1999 г. при условията на чл. 66и от ПКТП (отм.), от 01.01.2000 г. се счита за осигурителен стаж от втора категория, а не както очевидно го тълкува първоинстанционният съд, че това касае и случаите, в които не става въпрос за работа в специализирана строително-монтажна форма и организация, стига да е налице идентичност на длъжността и характера на извършваната работа с тази по т. 66и от ПКТП (отм.). Няма как да се приложи и правилото на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), дори да се приеме, че извършваната от Сакаллъ работа е била със същата вредност и тежест като тази по т. 66и от цитирания правилник, защото нормата на т. 67, ал. 1 се прилага само по отношение на дейности, визирани в раздел I и II на правилника, а трудът, полаган на длъжност "строителен бояджия", не е обхванат от раздел I и II на ПКТП (отм.). Не е налице и твърдяното от Русенския административен съд несъответствие на процесните административни актове с целта на закона. В случая предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено за осъществяване именно на интереса, за който е установено от закона. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и в съответствие с целта на закона, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон, обусловило несъответен краен правен извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Хайри Ахмед Сакаллъ се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски е неоснователно и не трябва да бъде уважено, а доколкото касатора не е претендирал разноски, то такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,